Около 40 дена  българо-гръцката граница беше блокирана с трактори ежедневно заради протестните действия на гръцките фермери.

 

Блокадата на границата ни беше поредният епизод от битката на гръцките селскостопански производители за отстояване на своите права, нещо, което за радост на управляващите ни, нашите фермери за съжаление не правят, не само защото мнозинството от тях нямат трактори, но и защото както казват гръцките им колеги, „спят непробуден сън” в очакване лъжливият „кръстник на прасетата” да им реши проблемите.

 

Стачката и блокадите вече са история, но с предизвиканите от тях реакции сред гръцкото и българското общество заслужават един по-задълбочен анализ.

 

Предварително следва да отбележим, че гледната точка, която ще изкажем, е различна от общия тон и говорене на нашите управляващи и обслужващите ги медии, в които повърхностният анализ, противопоставянето, конфронтацията и заканите бяха взели връх над здравия разум.

 

Сега нещо много важно за „спящите” български фермери.

 

Гръцките им колеги водят тази война ежегодно през месеците от декември до февруари в продължение на вече 40 години. Гръцката асоциация на земеделските производители започна първата си масова стачка веднага след своето основаване през февруари 1975 г. — една година след падане на военната хунта от власт.

 

От тогава до ден-днешен „войната” на селскостопанските производители за отстояване на техните права се води организирано, с участието на всички браншове, а не поотделно, както у нас, при сравнително висок градус на напрежението и почти винаги с успех за протестиращите. Главното ефективно оръжие в тази „война” са тракторите, те са „танковете” на гръцките фермери.

 

Всеки, който е ходил в Северна Гърция, основния селскостопански регион на страната, знае, че почти няма селска къща без трактор. Именно по тази причина, постепенно като доминираща и ефективна форма на протест, се утвърди блокиране на пътищата от хиляди трактори, установяване контрол на пътни възли, спиране на движението на всякакви превозни средства включително и жп транспорта, с изключение на граничните пунктове, но през последните пет години виждаме, че блокадата вече засяга и границите.

Тазгодишните стачки надхвърлиха и биха досегашния рекорд с блокада на пътищата от 1996 г.

 

 

В стачката Асоциацията на гръцките фермери бе изградила общо 69 блокади в цялата страна, от които едва 6 са гранични, и то в областите, където е най-силно развито селскостопанското производство.

 

Става дума за пунктовете “Кулата-Промахон“, където имаше над 500 трактора, „Илинден-Ексохи“, „Капитан Петко войвода-Орменион“, „Златоград-Термес“, „Ивайловград-Кипринос“ и „Маказа-Нимфея“.

 

Нито управляващите ни, нито обслужващите ги медии обаче споменават, че от Асоциацията на гръцките фермери предлагаха вдигане на блокадата периодично за по 2 дни, за да се изтеглят колоните, а след това отваряне на дневни прозорци по 4 часа за движение в двете посоки.

 

Предложението беше отправено в присъствието на министър Московски и посланика на Гърция Димостенис Стоидис, но българската страна кой знае защо ултимативно отказа, което само втвърди позицията на стачкуващите гърци.

 

В този смисъл абсолютно погрешна и контрапродуктивна бе и подстрекателската тактика на недоразумението Московски и другите управляващи от ГЕРБ за контраблокади, тарани и обиди на гръцките фермери, още повече че и за слепците е ясно, че протестите на гръцките фермери не бяха само при граничната полоса и не са насочени срещу България, въпреки че и ние страдахме от това.

 

Важно е освен всичко, казано до момента, да отбележим, че за влизане в Гърция има и два алтернативни неблокирани маршрута: единият минава през Македония. Шофьорите можеха да влязат от Петрич при КПП Златарево, да минат през Струмица или Дойран до град Гевгелия, откъдето да влязат в Гърция. Този алтернативен път удължава пътуването със 100 км, или с около час, и допълнителен разход на гориво около 40 лв.

 

Вторият алтернативен път е през Турция — през пункт Ипсала-Кипи. Влиза се през Свиленград и оттам по път Е-85 или Е-87 до Ипсала и граничния пункт с Гърция. Този маршрут удължава пътуването със 160 км — с около 2 часа, и допълнителен разход на гориво около 60 лв. на камион. Двойно по-малък е разходът на гориво за пътуващите с леки автомобили туристи.

 

Тези прости сметки показват, че загубите за българския бизнес и туризъм биха могли да се минимизират при по-голяма находчивост и инициатива от наша страна.

 

Безумно е и твърдението на  Борисовите пудели, че протестите били съгласувани и обслужвали днешното гръцко правителство.

 

В тази връзка следва да изясним още нещо, което е много важно, а именно, че зад тези искания застават и подстрекават селскостопанските производители досегашните управляващи от десницата Нова демокрация (НД) и ПАСОК. Те до голяма степен успяха да яхнат протестите, прокарвайки в тях неизпълними за правителството на Ципрас искания, обслужващи главно едрия аграрен бизнес. Затова твърденията на Борисов и Московски, че тези протести на земеделците са изцяло режисирани и подпомагани от лявото гръцко правителство, са просто опашата лъжа. Напротив, зад тях стои дългата ръка на “приятелите” от доскоро управлявалата гръцка десница НД, също член на ЕНП.

 

Лявото гръцко правителство на Ципрас (доколко е ляво, това също е спорен въпрос, защото автентичната левица в Гърция е ККЕ, а не СИРИЗА) бе поставено под двойна преса.

 

От една страна, със стачките, организирани на собствената му дясна опозиция, а от друга, от приятеля на Борисов Ердоган, който в този период коварно отвори вратите на лагерите за бежанци и джихадисти, отправяйки ги на надуваеми ковчези към заветния гръцки бряг.

 

Гръцкият премиер се разкъсваше между решаване проблемите с бунтовете на фермерите и тези, създадени му от Ердоган и постоянния натиск от ЕК за овладяване на потока от пришълци.

 

Тактиката на нашите управляващи да се отправят заплахи, да се търси възмездие и компенсации чрез ЕС, без да се разговаря конструктивно с гръцкото правителство, при положение, че за всеки далновиден политик е ясно, че овладяването на ситуацията по нашите граници е въпрос на двустранните отношения между две правителства, също бе контрапродуктивна. Впрочем, последното директно ни го заявиха и от ЕС. Брътвежите на премиера (с присъщия му “ала мутренски” диалект, с присвити очи в парламента), че разговорите по телефона с управляващите и дясната опозиция в Гърция не са дали резултат, за пореден път бяха свидетелство за управленската немощ на неговото правителство в трудни ситуации.

 

Следва още нещо много важно, което нашите управляващи и медии старателно прикриват, а фермерите ни е интересно да узнаят, защото за тях това би било цел поне за още два живота.

За какво и срещу какво се борят техните колеги в Гърция?

 

Тук следва да уточним предварително, че това, срещу което се борят гръцките фермери, са пет неща, договорени от предишното дясно гръцко правителство с кредиторите от ЕС, ЕЦБ и МВФ.

 

Решението за тези пет искания, три от които са подсказани от дясната опозиция и обслужват главно едрия агробизнес, са взети от Асоциацията на гръцките фермери на 7 февруари т.г. в гр. Никея, а те са:

 

1. Правителството на Ципрас да оттегли убийствения план за застраховането на селскостопанската продукция и дейност.

 

2. Премахване на данъчно облагане, прието от предишното правителство, което по силата на последния меморандум е принудено да приложи сегашното. Необлагаеми доходи на фермерите до 12 000 евро плюс 3000 евро за всяко дете. Правителството да поеме задължение да не увеличава данъците. Проектът на правителството предвижда 14 % първоначална данъчна ставка през 2017 г., 17 % през 2018 г. и 20 % през 2019. Исканията на протестиращите са: данъчна ставка в размер на 10 % от доходите за 2017-2018, 15 % за 2019 и 2020 г. и 20 % през 2021 г.

 

3. Необлагане с ДДС на горивата. Премахване на ДДС върху земеделски инструменти, машини и консумативи.

 

4. Недопускане конфискация на първото или второто жилище или нива при невъзможност за изплащане на теглен заем на обща стойност до 300 000 евро. Заличаване на лихвата и „подстригване” на главницата със ставка от 30 % за бизнес кредити до 200 000 евро за бедните земеделци, скотовъдци и рибари.

 

5. Премахване на данъка върху виното. Правителството да оттегли сегашните и да предложи нови мерки за данъчно облагане на производителите на ципуро (вид гръцка домашна ракия с анасон).

 

Премиерът на Гърция, на поредната си среща, на 22 февруари, изслуша исканията на протестиращите и им обясни, че:

 

„проблемите, пред които е изправена Гърция, са свързани с факта, че огромна катастрофа и ограбване на националното богатство е станала в периода от 2010 до 2015 година, когато на власт беше десницата и всички задължения пред кредиторите от които страдате и вие, са приемани от нея.” Премиерът заяви, че е открит за диалог, но предупреди земеделците: “Ако не върнем националното богатство, не можем да говорим нито за приходи, нито за пенсии, нито за излизане от кризата”.

 

В отговор на тези пет искания на Асоциацията на гръцките фермери, Ципрас постави на масата от името на своето правителство двадесет и пет мерки, които то е в състояние да реализира.

 

Той заяви недвусмислено, че приоритет в неговата политика е подкрепата на селскостопанските производители като цяло и в частност дребните и средни фермери, които са най-засегнати от кризата, т.е. тези земеделски производители, които декларират доходи до 20 000 евро и които съставляват повече от 90 % от всички земеделски производители. В този смисъл Ципрас обяви, че правителството предвижда данъчни облекчения именно за тази част от земеделските производители. В тези мерки са включени: необлагаеми годишни доходи до 9 500 евро; установяване на безмитен праг за малките и средни производители; директно плащане на помощи и компенсации на производителите, засегнати от програмата на ЕС за руското ембарго; подкрепа за младите фермери до 40 години със субсидии, за да се върнат те в селското стопанство; подкрепа за инвестиционните проекти със субсидия до 22 000 евро; подкрепа за неземеделски дейности субсидия от 11 000-20 000 евро; ускорено възстановяване на ДДС за земеделските производители на специален режим, както и всички публични вземания като ДДС за селскостопанската техника и горивата; подкрепа за изграждане на малки фотоволтаични централи чрез програма за развитие на селските райони за намаляване на производствените разходи и др.

 

Ципрас обаче предупреди, че това е прагът, до който законът позволява правителството да отстъпи. Въпреки че обеща на земеделците, че страната не може да изработи проект на политика в тази сфера, без да вземе предвид техните предложения и позиции, Ципрас предупреди:

 

Същевременно обаче трябва да вземат предвид цялостния проблем, пред който е изправена страната, и фискалните условия, с които законът ни задължава да се съобразяваме”.

 

След срещата представителите на стачниците се оттеглиха да вземат решение, което стана ясно същия ден.

 

На 25 февруари се намеси и гръцката прокуратура, която излезе с разпореждане, съгласно което струпаните над 500 трактора на Промахон трябва да се махнат, тъй като блокирането на гранични пунктове се счита за престъпление по чл. 292 от Наказателния кодекс, касаещ транспортната престъпност.

 

Без съмнение това действие отрезви до известна степен все още колебаещите се фермери. Същия ден, на повторната среща в Никея с ръководителите на блокадите, състояла се по инициатива и настояване главно на дребните фермери, Ципрас обяви, че действията на прокуратурата са акт на независима от правителството институция и заяви:

 

Чрез убеждаване и диалог идват решенията, това е позицията на сегашното правителство, за разлика от предишните”, подчерта той.

 

На срещата Ципрас обеща да направи възможното за отлагане във времето плана за застраховането на селскостопанската продукция и дейност.

 

В знак на добра воля известният гръцки агросиндикалист Вангелис Бутас подари на премиера бутилка домашно ципуро. Поемайки я, Ципрас многозначително заяви:

 

„Не се притеснявай, две са нещата, които просто не могат да ни отнемат — слънцето и ципурото”.

 

След този ритуал стана ясно, че стачката тръгва към затихване. Нашият премиер „слънце” обаче се готви да ни отнеме домашната ракия, за да угоди на олигарсите и евробюрократите…

 

И така, два фактора доведоха до прекратяване на стачката на гръцките фермери — насрещните предложения на правителството на Ципрас и намесата на прокуратурата.

 

Ден след тези събития Вангелис Бутас обяви, че тракторите поетапно ще започнат да напускат блокадите, но предупреди, че остават бдителни и с „оръжие при нозе”.

 

Нашият премиер обаче продължи със закъснение от два дни да бълва заклинания и заплахи по отношение на гърците:

 

„Ако блокадата на границата ни с Гърция не приключи до два дни, ще използвам правото си на вето и няма да отида на извънредната среща на високо равнище между Европейския съюз и Турция на 7 март”, заяви геройски той на поредното сборище на партията в Сандански, на 27.02., въпреки че гръцките трактори, включително и тези на Промахон, бяха започнали вече да се оттеглят от блокадите още предния ден.

 

Няма да е чудно, ако чистачките от граничния пункт Промахон обявят Борисов пред камерите на Би ти ви за главния разгромител на бунта на гръцките трактористи!

 

В заключение:

 

Стачката не събори правителството на Ципрас, както ентусиазирано вещаеха от „нямащите нищо общо” с правителството на ГЕРБ медии, Би ти ви и Нова тв. Ако не бяха толкова повърхностни, ресорните репортери за Гърция от тези медии щяха да знаят, че това няма да го допуснат и кредиторите от ЕС, защото и те най-малко са заинтересовани от една нестабилна и неплащаща своите задължения Гърция.

 

Казано банално просто и за пореден път: не мислете за гърците, те пак ще се оправят и ще бъдат по-добре от нас, българите, защото знаят как да се борят за своите права!

 

На “спящите” наши фермери и на останалите трудещи се българи сме длъжни да кажем: не се поддавайте на безумните внушения на управляващите и подчинените им медии за лошите, алчни и мързеливи гърци.

 

Това се прави умишлено, за да се поддържа състоянието ви на будна кома относно гибелното състояние на селското стопанство и икономиката ни и най-вече — за да не се бунтувате като гърците.

Време е да се събудим!!!

Димитър Шопов

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;