Бруцелозата е заболяване, с чието лечение се ангажират и ветеринарните, и хуманните лекари.

 

Защото заразата се разпространява не само между животните, но и от по-низшето към по-висшето, от тях към хората.

 

При брюкселозата е обратно, инфектирането върви отгоре надолу, от елитите към управляваните.

 

А това удължава инкубационния период, затруднява диагнозата и прави терапията по-бавна и по-неуспешна. Пък и най-сполучливото лекарство — корективът на избирателите, често липсва в европейската аптека.

 

Бруцелите преодоляват имунния филтър на човешкия организъм, а брюкселите — на обществения.

 

Избирателите от страните членки гласуват, но какво да се прави преценяват не те, а пратениците им в евроинституциите.

 

Което щеше да е съвсем в унисон с демократичните процедури, ако впоследствие редица въпроси се решаваха според очакванията на гласоподавателите, а не в зависимост от вижданията на евробюрократите.

 

Тази зависимост обаче е толкова голяма и непробиваема, че се приема едва ли не за правило мнението на управляваните да не се търси.

 

А в редките случаи, когато това все пак се прави, като например с току-що проведения референдум в Холандия, значителна част от евроначалниците биват разочаровани. Начело със самия председател на ЕК Жан-Клод Юнкер, който признава, че е огорчен и натъжен.

 

 

61 на сто от участниците в референдума гласуваха против споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна.

 

Този резултат наистина не е радостен, защото нанася нови мрачни краски в кризата на обединена Европа. А може в някаква степен да повлияе и върху предстоящото през юни допитване за излизане на Великобритания от съюза.

 

Дори брекзитът да претърпи неуспех, самото му прерастване от идея в опит за практическо решение вече отслабва сцеплението в общия европейски дом.

 

Да не говорим, че може да подтикне и други държави да стартират процедури за отказ от членството си в ЕС. А центробежните сили, даже и да не станат по-мощни от центростремителните, са в състояние още повече да дестабилизират европейското семейство. И то в момент, когато то е сериозно разклатено и от други кризи, като икономическата и миграционната.

 

Вместо да се огорчават и натъжават обаче, еврошефовете трябва най-напред и най-после да потърсят лечение за брюкселозата.

 

Достатъчно убедително основание да сторят това имаха още през 2005 г., когато Договорът за Европейската конституция беше отхвърлен след референдуми във Франция и Холандия.

 

Тревогата произтичаше не само от отрицателния вот, но и от факта, че това се случи в две от страните, известни като най-сериозни поддръжнички на ЕС.

 

Вместо да помислят как да променят механизмите за взимане на решения, така че те в най-голяма степен да отразяват нагласите в страните членки, брюкселите прибягнаха до онова, което у нас дори в най-изисканите среди се нарича врътка.

 

Тръгнаха към реформиране на политическата система на ЕС не чрез евроконституция, а чрез Лисабонския договор от 2007 г., който по-лесно можеше да стане валиден — само чрез ратифициране от националните парламенти. И практически успяха, затрудни ги само малка Ирландия, която според конституцията си проведе референдум. Първият, през 2008 г., беше неуспешен, но следващата година и ирландците, под силни влияния все в една посока, казаха най-сетне «да».

 

Отрицателният вот в Холандия е насочен не само и може би не толкова срещу Украйна.

 

Както признава председателят на Европарламента Мартин Шулц, гласуването формално е против споразумението между Брюксел и Киев, но всъщност се отнася до много други неща. Най-вече до влошаването на ситуацията в общия ни дом и до неспособността на евроинституциите да формулират, приемат и осъществяват своевременно полезни решения.

 

Особено дразнещо е, когато това се прави на тъмно, най-типичният пример за което е работата по Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство със САЩ, което ще облагодетелства големите корпорации и ще отслаби ролята на държавите.

 

В редица европейски градове се проведоха многохилядни демонстрации срещу това споразумение, от които обаче сякаш никой не се впечатлява. Ето как се стига до референдуми като холандския, в които избирателите използват възможността да отговорят не толкова на конкретния въпрос, колкото да изразят отношението си към цялостното състояние на ЕС. Техният вот без никакво съмнение е протестен и трябва да доведе до корекции в поведението на брюкселите, а не до нова врътка за заобикаляне на демократично изразеното мнение.

 

Гласуването в Ниската земя може да огорчи и натъжи единствено самозабравилите се в някаква степен политици.

 

За всички други то е доказателство, че евроорганизмът не е загубил способността си да реагира.

 

А щом е така, има шансове да оздравее.

 

Холандският хап срещу брюкселозата може да е горчив, но със сигурност е полезен.

Иво Атанасов

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;