Статистиката показва, че на територията на Съветския съюз са изобличени в шпионска дейност десетки военни дипломатически представители. Много от тях са изгонени от страната. Ето няколко примера.

 

През юни 1954 г. са изгонени от СССР помощникът на военния аташе полковник Хауард Фелчин и помощникът на военновъздушния аташе майор Уолтър Маккини, занимавали се със събиране на разузнавателна информация по време на пътувания по територията на страната.

 

Фелчин и Маккини предприемат пътуване по Транссибирската магистрала заедно с двама други сътрудници от апарата на военния и военновъздушния аташе на САЩ.

 

В Хабаровск американците слизат от влака. В купето, където са седели, на масичката под салфетка са намерени техни записки и документи, в които се изброяват основните градове и гари, разположени между Москва и Хабаровск.

 

Под имената на много от тях се посочват предполагаемите промишлени и военни обекти, чието наличие очевидно е трябвало да потвърдят чрез наблюдения от влака. Особено внимание разузнавачите е трябвало да обърнат на изясняването на разположението на летищата, бензиновите складове, радиостанциите, металургичните и химическите заводи, както и на мостовете със стратегическо значение. След като се връща в САЩ, Фелчин е назначен за началник на школата на военното разузнаване в Обер Амергау.

 

През май 1955 г. са обявени за персона нон грата помощниците на военния аташе подполковник Джон Бенсън, капитан Уилям Строуд и капитан Уолтър Мюли, които са задържани във Волгоград с електронна разузнавателна апаратура.

 

 

През януари 1957 г. от СССР са изгонени помощниците на военния аташе майор Хюбърт Тенси и капитан Чарлс Стокел, които неколкократно се опитват да проникнат в райони, където са разположени войскови части, летища и други военни обекти, а също и в граничната зона в района на Брест.

 

Тогава са обявени за персона нон грата и помощниците на военноморския аташе капитан Паул Уфелман и лейтенант Уилям Луис, задържани в Ленинград в момента, когато снимат отбранително предприятие.

 

Уфелман системно е пътувал с разузнавателна цел из страната. Той е посетил по-специално Ярославъл, Казан, Куйбишев, Горки, Сизран, Жданов, Днепропетровск, Херсон, Одеса, Тула, Рославъл, Брянск, Калуга, Гомел, Петрозаводск, Кем, Кандалакша, Краснодар, Симферопол, Харков, Киев и четири пъти Ленинград. Освен това той е пътувал два пъти по Волга по маршрут Москва-Ярославъл и Москва-Астрахан.

 

 

През 1958 г. са разобличени военният аташе полковник Клайд Макбрайд и осем други сътрудници от апарата на военния, военновъздушния и военноморския аташе на САЩ.

 

През 1960 г. за многократни опити да проникнат във важни военни и промишлени обекти са изгонени от Съветския съюз военновъздушният аташе полковник Едмънд Къртън и помощникът му майор Ървинг Макдоналд. Конфискуван им е филм със заснети военни самолети и отбранителни предприятия.

 

 

През 1962 г. е обявен за персона нон грата помощникът на военноморския аташе лейтенант-командир Реймънд Смит, извършвал наблюдение на корабостроителните заводи в Ленинград.

 

В специален пояс у Смит са открити плановете на Ленинградското и Талинското пристанище с условни знаци, уточняващи разположението на местата за акостиране, петролните складове, работилниците; планове-карти на корабостроителния завод с цифрови обозначения; схема, предназначена за попълване на получените чрез визуално разузнаване данни за корабите; бележник и три тефтерчета със сведения, нанесени с цифров код; портативен магнетофон и лента с 55-минутен запис — продиктуваните от Смит резултати от наблюденията на корабостроителните заводи; миниатюрен фотоапарат „Минокс“ със заснети кадри с шпионски характер; малогабаритен бинокъл за наблюдение от голямо разстояние.

 

Както е установено, по маршрута Ленинград-Талин американското разузнаване се е интересувало от летища, радиолокационни станции, разположението на ракетни стартови площадки, геодезични знаци, радиостанции и др. под. Събраните от Смит шпионски сведения показват, че той е обръщал внимание главно на изучаването на обстановката в районите, където са разположени и се придвижват военните кораби, на въоръжението и оборудването им.

 

 

През 1964 г. е изобличен в шпионаж помощникът на военновъздушния аташе Едгар Смит. Заедно със сътрудниците от апарата на военновъздушните аташета на САЩ и Великобритания — капитан Едмънд Зветин и командир Антъни Дейвис, той се опитвал да разузнава военнопромишлени обекти в Тула.

 

 

Въпреки тези и други провали активността на визуалното разузнаване не само че не намалява, но и продължава да расте.

 

Разузнавателните пътувания на сътрудниците от апарата на военните аташета на САЩ по територията на СССР през втората половина на 60-те години се увеличава в сравнение с 1960 г. повече от 1,5 пъти.

 

През тези и следващите години те извършват средно годишно повече от 160 такива пътувания.

 

През този период американските военни разузнавачи проявяват повишен интерес към промишлените и научните центрове на страната и към пристанищните градове.

 

 

Например през 1963 г. те посещават Ленинград 62 пъти, Одеса — 16, Хабаровск — 7 пъти. С все по-голямо внимание следят районите на Сибир и Далечния изток, където отиват 20 пъти. Наред със събирането на разузнавателни сведения и фотографирането на обекти с отбранително значение сътрудниците от апарата на военните аташета работят усилено и по уточняването на координатите и определянето на характера на дейността на обектите, установени със средствата на радио- и радиотехническото, както и на въздушно-космическото разузнаване.

 

 

Всички помнят скандалното разобличение на американските военни дипломатически представители, предприели разузнавателно пътуване в Далечния изток през септември-октомври 1964 година.

 

 

Съветски граждани (пътници от влака Москва-Владивосток) обърнали внимание на подозрителното поведение на чужденците, пътуващи в същия влак. Те постоянно правели снимки на жп възли, мостове, тунели, влакови композиции с военна техника, промишлени предприятия и други обекти по пътя на влака, правели отметки на топографски карти и си водели някакви записки.

 

 

Както стана ясно по-късно, тези чужденци са: военният аташе при посолството на САЩ в Москва полковник Дж. А. Обри, помощникът му подполковник К. Р. Ливър, помощникът на военновъздушния аташе на САЩ майор Дж. Смит и помощникът на военновъздушния аташе на Великобритания лейтенант-командир Н. Лавил, които са извършили разузнавателно пътуване по маршрута Москва-Хабаровск-Находка — Токио.

 

 

Операцията е разработена със замах и Вашингтон е възлагал големи надежди на резултатите от нея. Разузнавачите, които се ползват с дипломатическа неприкосновеност, са разчитали да съберат обширна информация за обектите със стратегическо значение, разположени покрай Транссибирската магистрала. Те са се запасили със специална фотоапаратура с телеоптика.

 

Заплануван е бил следният маршрут: 21–28 септември — Москва-Хабаровск (с влак) — проучване на магистралата; 29–30 септември — Хабаровск-Находка (с друг влак). Намерението е било да останат в Хабаровск повече от денонощие, за да извършат визуално разузнаване, а после да отидат в Находка. След това е трябвало да вземат параход за Япония (Йокохама), за да изпратят събрания материал във Вашингтон.

 

 

Участниците в операцията са се настанили в отделно купе в бързия влак и са действували по предварително съставен график на дежурствата. Денонощно те са наблюдавали през прозореца всичко, което може да представлява шпионски интерес. Резултатите от наблюдението са записвани с голяма точност на всеки три до пет минути по целия път на влака.

 

 

Съветските органи за държавна сигурност провалиха тази операция.

 

При задържането им у американските разузнавачи са намерени: 26 бележника със записки (текстове на разузнавателни задачи, чернови бележки, правени в процеса на наблюдението, отчети за събраната информация); 20 фотофилма с 936 заснети кадри; два телеобектива към фотоапаратурата (телеобективите имат фокусни разстояния 200 и 400 мм, което позволява да се снимат обекти, отдалечени съответно на повече от 1 и 2 км; географски карти с нанесени на тях сведения за разузнаваните обекти; видоизменен транзисторен приемник „Филипс“, подходящ за предварително радиотехническо разузнаване.

 

 

Бележниците със сборните отчети на разузнавачите съдържат отговори на поставените в задачите въпроси и изложение на новите данни. По всички точки на задачите има отметки: „потвърдено“, „съмнително“, „изключено“. В редица бележници има пояснения към снимките: местонахождение на обекта или съоръжението, номер на фотокамерите, на касетите и на кадрите, данни за времената на експониране при снимането, за блендата и др. подобни.

 

 

Пътуването се отличава с внимателна подготовка и широта на поставените задачи. Кръгът от поставените в задачите въпроси показва, че РУМО е взело пряко участие при организирането на операцията.

 

За това говори и фактът, че е трябвало да бъдат уточнени данни, които американските разузнавачи не са успели да съберат чрез визуално наблюдение при предишни пътувания. При изготвянето на задачата определено са се имали предвид сведенията, получени с помощта на радио-, радиотехническото и въздушно-космическото разузнаване, както и може би чрез агентурата.

 

 

През април 1968 г. бяха разобличени за разузнавателна дейност помощниците на военноморския аташе подполковник В. Ричардс, командир Р. Хамър и лейтенант-командир Р. Ченъл. Те са заловени на местопрестъплението в момента, когато са фотографирали корабостроителния завод в Ленинград. Помощниците на военния аташе подполковниците X. Матсън и Г. Джейкъбсън се провалиха при опит да проникнат във военна част, за да разузнаят военната техника.

 

 

През пролетта на 1970 г. в покрайнините на един от западните гранични градове на съветската страна са задържани помощникът на военния аташе на САЩ майор Шумахер и помощникът на военноморския аташе капитан-лейтенант Еглин, които са проявявали повишен интерес към една база на Министерството на отбраната на СССР.

 

Те са тръгнали с автомобил не от Москва, а от Варшава, където преди това с влак им е изпратена лека кола. След като са си разчели времето така, че да пристигнат в града на смрачаване, американските разузнавачи се отправили към базата. Колата се е движела със загасени светлини. Те са успели да проникнат на територията на обекта и да направят някакви наблюдения и записки. На другия ден рано сутринта Шумахер и Еглин отново се отправили към базата. Този път те не само са наблюдавали и записвали, но и са снимали военната техника, която срещнали по пътя.

 

През юни 1977 г. в Петрозаводск на територията на една военна част през оградата проникват двама непознати. Военнослужещите от тази част ги задържат и ги предават в комендантството. Оказва се, че са сътрудниците от апарата на военните аташета при посолството на САЩ и Англия — Уилямс и Стивънс, които доста нескопосано обясняват действията си с желанието да разгледат „историческите архитектурни паметници“.

 

 

И накрая един сравнително пресен пример. Сътрудниците от апарата на военновъздушния аташе при посолството на САЩ в Москва Андерсън и Крамер проникват с лека кола „Волга“ в едно от летателноизпитателните летища. Криейки се в кариерите на края на гората, те наблюдават работата на летището и снимат самолетите, които са там.

 

Когато минаващите работници от съседното предприятие задържат американците, при тях са намерени 3 фотоапарата, бинокъл, бележник за разузнавателни записки, карта с отметки за разположението на важни отбранителни обекти. На проявения фотоматериал, конфискуван от тях, има снимки на самолети, които изпълняват изпитателни полети, а в бележника — бележки за графиците на полетите и типа на самолетите.

Тагове: ; ; ; ; ; ;