Министърът Ненчев се бил опълчил юначно «срещу пагубното руско влияние» у нас. Това обяви партийният му сайт.

 

И дори коментират, че бил като Никола Петков.

 

У нас съвременните лилипути винаги се сравняват с мъртвите великани.

 

И поради това великаните губят, защото като че ли нещо от тях остава омаскарено.

 

Разбрах, че в петък ще има конференция «Европа на кръстопът».

 

Аз искам да попитам кога Европа не е била на кръстопът.

 

Може би по времето на Римската империя; може би по време на  варварите, които все пак са създали съвременна Европа; може би по време на Стогодишната война; може би при нацистка Германия?

 

Хитлер през април 1945 г. също говори за спасяването на Европа.

 

Така че това отъждествяване с велики личности е скриване на съвременни предателства, подлости и простотии.

 

Днес е тест за благонадеждност да се обявиш против Русия. Нещо повече — мисля, че днес да се говори добре за Русия е по-опасно, отколкото беше опасно да се говори добро преди прехода за американския империализъм.

 

Един министър да се обявява за враг на Русия е парвенюшко дъвчене на лилипут.

 

Правителството изобщо не реагира на това, смятам, че и Русия няма да реагира.

 

Кой вече обръща внимание на това?

 

Спомням си как Евгений Примаков — скоро след промените у нас, заяви по българска телевизия:

 

«Да ви кажа честно, ние не четем докладите от България.»

 

Ние ли ще се дръвчем на Русия?

 

С два самолета на кръст и с 5/6 от населението, което е добре настроено към Русия?

 

Това са комплексарски словесни поличби на хора, които не могат да направят нищо друго.

 

И президентът ни в Киев показа едни прекрасни познания по история, като обяви Крим за украински.

 

И Соломон Паси, бивш министър впрочем, призова САЩ да правели бази по Черноморието ни, щото ние не се защитаваме от Русия!

 

Спомням си човека как при откриването на паметник на Ботев във Видин каза, че вместо руско-турски паметник трябвало на това място да има една… база!

 

Спомням си как един депутат ме убеждаваше да не гласувам срещу НАТО, защото с НАТО икономиката ни ще цъфне.

 

Тази зоологическа страст към силния, това докарвачество, е основният ненаучен урок от нашата история.

 

Защото точно тези, които се радват на нашето изрепчване срещу Русия, тайно ни презират и вероятно ще ни изоставят в моменти на стратегически конфликт.

 

Виждам симптоми на това подмазване на силния навсякъде.

 

Очаквам примерно в телевизионното откровено русофобско предаване «История БГ» да кажат скоро, че донските и кубанските казаци са изклали батачани.

 

Аз в ефир заявих, че повече няма да участвам в това предаване, в него има заложена предварително идея, от която човек може да получи ортикария.

 

Но моето участие там не е толкова важно.

 

Въпросът е, че това вечно престараване накрая винаги е завършвало с крах…

 

И преди Първата световна, и преди Втората, и преди хуните — имаше такава статия «Хуни ли сме?»- само и само да не сме славяни.

 

Все пак България е единствената славянска страна, която участва във Втората световна война срещу Русия.

 

Европа не е администрация.

 

Европа е културно-историческо наследство.

 

Да не говорим, че една значителна част от Европа в течение на векове е владяна от хора, тръгнали от Гибралтар, от Триполи — независимо дали присъствието им в живота на Европа е с положителен или с отрицателен знак.

 

И това вечно наше оплакване, че ни се краде историята.

 

История се краде тогава, когато я нямаш.

 

Не съм чул германци, французи, англичани, които имат спорни въпроси за своето минало, да казват, че им се краде историята.

 

Краде се онази история, която е имитационна, вторична.

 

Но все пак «Железният светилник» е написан на български, нали?

 

Историята не е съпруга, за да се краде. Но даже да ти е съпруга, като си я имал, това не може да бъде откраднато. Особено ако имаш деца…

 

Винаги съм бил един от малкото, които преди пледираха за европеизация на българската история.

 

Но не в смисъла, който МОН сега влага в учебните програми — «Левски в контекста на европейската история».

 

Друг е проблемът.

 

Като искаме нашите деца да учат за Кромуел, искам да знам колко англичани, португалци, испанци са чули нещо за Левски?

 

Ние, когато бяхме на 10 години, знаехме кой е Вашко да Гама, но колко от португалците са знаели за един поне деец в нашата история.

 

Това го казах на една лекцийка в Лисабонския университет.

 

Смятам, че мултикултурализмът се провали в Европа, защото набляга само на едно достойно минало, а не на другото.

 

Самото наше поведение е такова — вторично. Ето затова е толкова нисък имиджът на България в очите на света.

Проф. Андрей Пантев

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;