Върху страните от Запада и техните съюзници лежи отговорността за това, че гражданската война в Сирия продължи така дълго, се казва в статията на Лизиан Ганьон, публикувана в La Presse.

 

«Русия, която удържа гръмка дипломатическа победа, измъквайки от ноктите на ИД древната Палмира, е единствената надежда за прекратяване на тази жестока сирийска война, която западните държави може би продължиха със своите нравоучителни стратегии», — пише журналистът.

 

Русия има собствени интереси? Разбира се! Путин иска да запази своята военно-морска база в Сирия, да укрепи алианса с Иран, да унижи Европа и САЩ със своите решителни действия и отново да придобие статуса на световна държава.

 

Главната грешка на западните държави беше това, че те тръгнаха срещу режима на Башар Асад и подкрепиха т.нар. демократична група въстаници, на които Западът даваше оръжие и международна трибуна. Тези малки групировки нямаха шанс за победа, те много бързо бяха погълнати или унищожени от терористичните групировки, които им взеха дори оръжието.

 

Във военно отношение опозицията на Дамаск е главно в лицето на Фронт ан-Нусра, свързани с Ал-Кайда, ИД и други групировки, които нямат нищо общо с демократичните идеали.

 

Но Западът продължава да подхранва тази «опозиционна демократична армия» в Сирия. Вашингтон изхарчи милиони за подготовката на призрачните пехотинци, се казва в статията.

 

Антиасадовската кауза е лош съветник, както и тези, които доведоха до нахлуването в Ирак през 2002 година и съсипаха Либия през 2011, «каузата»  бе продиктувани от «дълга да се защитят» народите от техните диктатори. И всичко това, независимо от предсказуемите последствия. Светът, според автора на статията, би бил значително по-безопасен, ако Садам Хюсеин и Муамар Кадафи бяха на власт, а Башар Асад не бе обозначен от Вашингтон, Лондон и Париж за враг номер едно.

 

Западните страни направиха всичко възможно, за да отслабят режима на Асад, но само разпалиха гражданската война, която би могла да бъде кратка и да не доведе до толкова много жертви.

 

Намеси се Русия. Паралелно с военните действия министърът на външните работи Сергей Лавров проведе дипломатическо настъпление с цел установяване на преходно правителство, което да смени Асад. Тази перспектива винаги бе отхвърляна от Вашингтон.

 

Всичко би могло да завърши много лошо, имайки предвид, че в този опасен конфликт се пресичат интересите на Турция, кюрдите, Саудитска Арабия и Иран — ако не беше руската намеса с цел прекратяването на войната.

 

Трябва да си крайно непорядъчен, за да не се радваш на това, пише авторът на статията.

Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;