В Испания ислямистите от „Въоръжената ислямска група” (ВИГ) създават радикалната формация „Мъчениците на Мароко”, обединяваща алжирци, мароканци, мавританци и афганистанци.

 

Именно тази група подготвяше покушение срещу председателя на испанския Върховен съд Балтазар Гарсон, който заяви, че Ал Кайда действа в тясно сътрудничество с баските сепаратисти от ЕТА.

 

18 души бяха арестувани по подозрение, че подготвят терористично нападение срещу сградата на Върховния съд, като двама от тях са приели да станат камикадзета.

 

Начело на организацията „Мъчениците на Мароко” е алжирецът Мохамед Ашраф, който е активист на ВИГ. Освен него, испанците арестуваха Ахмед Бин Исмаил, отговорящ за финансите на ВИГ. Последният, на свой ред, е бил свързан Аллекема Ламари – лидер на групата, осъществила нападението в Мадридското метро, който също е алжирец и член на „Въоръжената ислямска групировка”.

 

Според властите, през последните години дори испанските затвори са се превърнали в „огнища” на ислямизма.

 

Самата организация „Мъчениците на Мароко” е била създадена  там.

 

Днес в испанските затвори се намират 7 хиляди мюсюлмани (от общо 60 хиляди затворници).

 

През октомври 2004 испанският вътрешен министър Хосе Антонио Алонсо заяви, че една от мерките за борба с тероризма е била „деконцентрацията на ислямските терористи в испанските затвори”.

 

На свой ред, Жан-Луи Брюгиер, който участва в разследването на най-големите терористични акции в Европа и днес е първи зам. председател на Върховия съд в Париж, отговарящ за борбата с тероризма, посети наскоро Москва, където се срещна с директора на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) Патрушев във връзка с разследването на дейността на една от радикалните ислямистки мрежи, разкрита и ликвидирана още през 2002 и обединяваща най-вече имигранти от Северна Африка.

 

Оказва се, че част от нейните активисти са участвали в сраженията в Северен Кавказ.

 

Брюгиер е представил на руснаците доказателства за наличието на оперативни контакти между Ал Кайда и чеченските структури, свързани с Шамил Басаев.

 

Срещу това той е поискал от ФСБ сведения за контактите, които френските ислямисти са поддържали по време на пребиваването си на руска територия, както и за плановете за съвместни терористични операции в Европа , разработени в Чечения.

 

Според Брюгиер, в извършеното преди година убийство на холандския режисьор Ван Гог, освен непосредствения екзекутор Мохамед Буейри, са били замесени и чеченци.

 

На свой ред, холандските власти поискаха от Франция ареста на чеченския имигрант Бислан Исмаилов, който според тях е участвал в подготовката на убийството на Ван Гог.

 

Според френски следователи, в Европа продължават да действат нелегални канали за прехвърляне на доброволци в Чечения, макар че в последно време европейските ислямистки организации все повече се концентрират върху подкрепата за джихада в Ирак.

 

„В този смисъл, Ирак ни тревожи най-много. Определено има канали, по които хората стигат до тази страна, включително от Европа, като сред тях преобладават имигрантите от Магреб. Впрочем, към Ирак отвсякъде се стичат доброволци, особено млади хора, желаещи да се включат във войната с неверниците. Днес Ирак е основната територия на джихада, измествайки в това отношение Чечения” .

 

 

Наскоро, при акция на френските специални служби и полицията в парижките предградия, бяха задържани двама алжирски имигранти – Абдеррахман Алам и Махомед Али Арус, смятани за част от т.нар. „чеченска връзка” – т.е. от мрежата, набираща доброволци за войната в Северен Кавказ. Двамата са поддържали тесни контакти с вече арестувани във Франция терористи-ислямисти, преминали специална подготовка в базата на чеченските терористи в Панкийското дефиле на руско-грузинската граница, а след това сражавали се в отряда на Шамил Басаев .

 

Една от най-точните дефиниции на „глобалния джихад” бе дадена от идеолога на радикалния ислямизъм Омар Абу Омар, според който

 

„Това за онези групи и организации, които бяха създадени за да унищожат еретичните режими и възродят ислямското управление, способно да обедини всички нации в ислямски халифат”.

 

Нещо повече, Абу Омар твърди, че истинският джихад се отличава от дейността на онези ислямски организации, които се опитват да работят легално в мюсюлманските държави, управлявани от светски, т.е. „еретични”, режими.

 

„Глобалният джихад” не се стреми да реформира тези режими, той иска да ги унищожи.

 

Според Абу Омар, „глобалният джихад”, по своята същност, е не само въоръжена борба, но и (най-вече) специфична глобална цивилизационна визия.

 

Това движение се обявява за налагането на салафитския мироглед, пречистен от „вредните наслоения” на суфийската идеология (т.е. от традиционния ислям) и то не признава никакво друго писано право, освен Корана и суната.

 

А за да се създаде Световния халифат, трябва „непрекъснато да се отварят нови фронтове на джихада, отвъд границите на мюсюлманския свят”.

 

Тази реторика е насочена към „потиснатите и отчаяни” мюсюлмански маси.

 

Но тя намира почва и сред онези, живеещи относително добре в Европа или САЩ, пример за което са непосредствените извършители на терористичната атака от 11 септември.

 

Между европейският мюсюлманин, отиващ да се сражава в Ирак, Чечения или Афганистан, и ислямистите отпреди петнайсетина години има качествена разлика.

 

Първите са много по-добре образовани и познават западната култура.

 

Но вместо да използват това в собствен интерес, като се реализират на Запад, те са готови да се жертват в името на планетарното господство на Шариата.

Никола Стефанов

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;