Предизвикателствата в моралната сфера идват внезапно. Винаги.Но набират сила постепенно, скрити от погледа: отначало под формата на въпроси към себе си, после – на разговори с приятели, съседи и колеги. Накрая те заставят да се вслушаш внимателно в онова, за което вече започват да говорят всички наоколо. И няма по-опасна ситуация от тази, при която в отговор на случващото се, властта или мълчи, или лицемери.

 

Европа я очаква поредица от нови сериозни сътресения. И това е предизвикано не от нещо друго, а от аморалното поведение на властите в ЕС. Още преди референдума в Гърция беше ясно, че тактиката на шантаж, както и старателно прикриваните скандали в самия Евросъюз, скоро ще излязат наяве. А продължаващите антируски санкции могат да се превърнат в последната капка, препълнила чашата на хорското търпение.

 

Как точно се е развивал този „пазарлък“, тепърва ни предстои да научаваме. Но вече е пределно ясно, че обстановката е променена. И от устата на националните лидери за пръв път започват да излизат думи като „историческа лъжа“, „културно престъпление“, „грешка“.

 

Самата лексика, в която идеологическите щампи вече са заменени с морални категории, дават ясна представа за нарастването на общественото недоволство от политиката на Евросъюза. И само слепецът не би видял, че нещата вече не опират единствено до икономическите загуби, а до оскърбените граждански чувства на хората, до стъпканите им идеали…

 

Случи се онова, за което отдавна предупреждавахме европейските си партньори – тяхната нечистоплътна, разрушителна политика в Украйна се стовари като бумеранг върху целия континент.

 

Както изглежда, тъкмо това се случва в момента. И вече никакви лицемерни речи на евросъюзната върхушка не биха могли да скрият предателството й спрямо интересите на стотици милиони хора. Няма как да я спаси никаква нова лъжа за „агресивна Русия“.

 

Но ми е трудно да проумея защо такива опитни хора като главите на водещите европейски държави са забравили, че дефицитът на морал е извънредно опасно нещо.

 

Навикът той да бъде пренебрегван, костваше кариерата на мнозина политици, но още по-страшно е, когато в жертва се принасят интересите на цели народи заради желанието да властваш, когато продължава влошаването на тяхното положение уж в името на някакви „висши“, а всъщност умозрителни цели.

 

Дори да допуснем, че пригласяйки на Вашингтон, тези господа „доброволно са се заблуждавали“, те отдавна би трябвало да изтрезнеят — най-малкото, когато във Великобритания започна обсъждането за излизане от Евросъюза, а сега вече е набелязана и годината за референдум.

 

Да, там причините бяха донякъде други, но нежеланието за подчиняване на общи правила и на чужди лидери също е очевидно. При това тези процеси бяха предшествани и от отказ за влизане в еврозоната. Излишно е да гадаем какви са мотивите на тези действия – „имперска“ гордост или преди всичко пресметливост. Но ако до момента една част от Европа не бърза да се откаже от националната си валута, тогава защо излизането от еврозоната да е смъртоносно за останалите?..

 

Мисля, че разпалвайки през зимата на 2014 г. изкуствен конфликт край нашите граници, някой е разчитал по този начин да оправи нещата в европейския си дом.

 

„Отвличащите маневри“ под формата на асоцииране на ЕС с Украйна и възможността безкрайно да се раздухва образът на Русия като на враг, бяха нужни и на Щатите, за да успеят да подчинят на контрола си все още несгромолясалата се икономика на Евросъюза. Но изпълнявайки тяхната поръчка и призовавайки съгражданите си към единство пред несъществуващата „заплаха от Изток“, лидерите на ЕС доста се поувлякоха. Забравиха за реалните заплахи, отдавна прояли основите на общоевропейската сграда отвътре. Не ги спря дори това, че събитията в Киев тръгнаха да се развиват по най-лошия сценарий.

 

 

Оттук нататък завинаги ще се знае, че причината за настоящата криза е провалът на менторската политика на Евросъюза и на главните й идеолози, чиито негодни „средства за убеждаване“ започнаха твърде много да напомнят методиката на задокеанските партньори.

 

Ако подобна криза можеше да избухне в условията на необуздана антируска истерия, значи практически няма шансове и занапред Европа да бъде насъсквана срещу Русия. Тъй като самата тази истерия е следствие на все същата системна криза…

 

Съзнателно не се спирам върху нейните икономически и други причини. Но ще кажа откровено: огорчен съм, че обединена Европа претърпя крах. Нали се надявахме заедно да построим нашия голям общ дом и между другото, бяхме на крачка от тази цел. Достатъчно беше партньорите ни истински да го поискат и да не се страхуват от презокеанско нахокване. Кой знае, може би поколението млади политици ще спаси мечтата на стотици милиони европейци и ще успее да направи онова, което днешните пишман-еврократи толкова нелепо изпуснаха да сторят?..

 

Уроците от последните години вече са ясни, те трябва само да бъдат научени, за да може по-уверено и стъпили върху нова база, да вървим към единство.

 

Но един от най-главните уроци е този, че хората трябва да се държат човешки. Каквито и да са — големи началници или редови граждани. Обаче първите са длъжни навреме да забелязват кога измамните цели започват да заменят истинските. В противен случай те губят моралното право да говорят от името на народите.

 

Превод: Надя Попова

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;