Песен за Митко Палаузов, автор Jonatan Taylor

Осеникова поляна стана известна след 1 април 1944 г. с жестокото убийство на 13-годишния Митко Палаузов, партизанчето от Габровско-Севлиевския отряд — Димитър Трифонов Палаузов-Методи. Преките изпълнители на това жестоко престъпление са: «Именувам се Иван Дим. Близнаков, групов началник при Плевенското областно полицейско управление… Крум Ив. Дрончев, подпоручик от 9-и дивизионен артилерийски полк, гр. Севлиево… Дончо Цолов Христов, полицейски разузнавач в Севлиево… Русчо Тончев, младши полицай при Севлиевското околийско управление». От Севлиево ги изпращат ръководителите за борба с партизаните: Христо В. Стойнов — фабрикант, Никола Попов — адвокат, Съби Кривошиев — свещеник. Нареждането е да открият землянката на Осеникова поляна и ликвидират укриващите се партизани. Конкретното нареждане е живи партизани да не вземат. Изпращат ги 3 дни след Балванската битка.

 

Сутринта на 1 април от Севлиево тръгват с камион, ръководени от Близнаков и Дрончев, 30 полицаи, войници и съкрушеният от изтезания партизанин Иван Данаилов-Доктора. Той е ранен и заловен на 29 март в Балванската битка. Предния ден Близнаков нарежда да се осигури магаре, понеже Доктора не може да се движи, а той ще ги води до землянката. Към групата се присъединяват 7 полицаи от охраната на Барутната фабрика.

 

При лесничейството Близнаков нарежда: «Момчета, имаме задача да отидем с военните на Балкана да претърсим едно скривалище, в което се намират болни нелегални и една жена с малко дете». Понеже полицаят Русчо като местен човек познава района, ги повежда. До чешмичката Близнаков и Дрончев тихо съобщават: «Тук наблизо вече се намира скривалището. Ще се разделим на три групи, пръснати във верига». И Близнаков допълва: «Ако намерим болните нелегални, ще стреляме в тях, защото нямаме за цел да ги ловим живи, а да ги избиваме». И заповядва придвижването да става внимателно и тихо.

 

Полицаят Русчо с група и лека картечница излизат напред и първи откриват землянката. И централното ядро с Близнаков и Дрончев излизат към нея. Поставят лека картечница до голям бук, а друга е на земята. Близнаков нарежда: «Няма нужда от предупреждение». И откриват огън. От землянката се чуват няколко изстрела. Чува се молещия глас на майката Ганка:

«Дете има, не стреляйте»

 

Тя подава ръце от землянката и при възгласа: «Детенцето ми!» — пръв хвърля бомба Дрончев, последван от Близнаков и полицаи. Шест от бомбите експлоадират. Тогава подофицер изстрелва с шмайзер няколко пачки. Нареждат на Доктора и той вади от землянката Ганка с градски брич, кожух, обувки и дълги чорапи, Митко в нов голф и ватирана фанелка и труповете на двама партизани. Вземат личните вещи, по 2 пушки и пистолета, дрехи, обувки и книжа. Строяват полицаите, проверяват по колко патрона са изстреляли, товарят иззетите вещи на магарето и отиват в с. Купен. Оставят труповете на открито цяла седмица край землянката. Така завършва двудневната Балванска битка.

 

При отчета Марин Конов — кмет на Севлиево, и ръководителите за борба с партизаните изявяват възхищението си, че задачата е изпълнена — нелегалните са открити убити. По нареждане на Дочо Христов — министър на вътрешните работи, севлиевец, всички полицаи получават награда по 5000 лева.

 

Митко Палаузов е роден през 1930 г. в махала Енев рът, планинско гнездо в Севлиевско. Родът Палаузови е издънка от здрав български корен. Дедите им, волни хайдути, кръстосвали дебрите на Предбалкана и Стара планина. Детството минава при баба му Рада на село. Най-интересни за малкия Митко са вечерите край огнището. Сладкодумната старица разказва на внучетата за холерата, чумата, непокорните им деди и за хайдутите. Митко отива при родителите си Ганка и Трифон в Габрово през април 1938 г., където учи заедно с децата на работници и на бедни граждани от крайните квартали в училище «Неофит Рилски».

 

Митко е ученик само 6 години

 

Родителите му построяват дом на склона на Бакойския баир през 1939 г. Положението рязко се променя след идването на немската армия през 1941 г. Въвежда се купонна система за хляб и хранителни продукти. Тогава директорът на училището изпраща писмо до Върховния комисар по снабдяването — София. «Донасям Ви, господин комисар, че в повереното ми училище… учениците са предимно деца на фабрични работници и бедни граждани. Голяма част от учениците са окъсани и боси. Родителите им са в невъзможност да намерят каквито и да било дрехи». Писмото е от 11 декември 1943 г., когато Митко Палаузов е партизанин от 6 месеца и е в землянката на Осеникова поляна.

 

През март 1943 г. бащата Трифон Палаузов минава в нелегалност с име Манол. Месец по-късно сестра му Русана също минава в нелегалност. Трудно е положението на Митко и майка му Ганка. И преди това Митко е помагал в нелегалната дейност. Затова с готовност приемат решението на бащата, вместо при баба и дядо в Енев рът — отиват в партизанския отряд. От 22 май пред празника на народната просвета те са в партизанския отряд. Това е пролетта на 1943 г., когато партизанското движение се масовизира. Така от рода Палаузови партизаните са четирима: бащата Трифон, майката Ганка, Митко и лелята Русана.

 

Фашистката власт не прощава дързостта на ученика-партизанин. Под натиска на полицията училищният съвет на Второ основно училище «Неофит Рилски» на 19.IХ.1943 г. решава: «Че дейността на ученика Димитър Трифонов Палаузов е несъвместима със званието му на ученик и предлага на областния инспектор в Плевен да разреши изключването му от училище». Тогава Митко е четвърти месец партизанин.

 

През юни са интернирани в с. Чорбаджийско, Момчилградско, баба му Рада и дядо му Цоню със стринка му Донка и чичо му Иван. За двете домакинства се грижат 14-годишният братовчед на Митко — Цоню Иванов, и по-малката му сестричка Радка. Цоню върши непосилната полска работа. И когато трябва да пожъне нивите, помагат му хората от селото. През юни баща му с партизани правят землянката на Осеникова поляна. Митко бди на пост, да не бъдат изненадани, и така участва в направата на лобното си място. Седем месеца мъжествено понася трудностите, нощните походи, срещите с врага. След акция в с. Химилии (Ясеново) партизаните се изтеглят по река Лешница (Химитлийската пътека) в Шипченския дял на Стара планина. Настигнати, влизат в бой с полицията. В боя участва и Митко с пистолет в ръка. Към връх Корита нагазват новия сняг. Тогава щабът на отряда решава да оставят ранения Младен с трима болни партизани в землянката на близката Осеникова поляна. Да се грижат за тях, отиват Митко и майка му Ганка. Раздялата на Митко с баща, леля и партизаните е сърдечна и драматична. Шестте партизани в началото на суровата зима на 10 декември се разделят с отряда и остават в землянката на Осеникова поляна

С тях Митко ще прекара последните 127 денонощия от живота си като партизанин.

 

Житиеписецът на отряда, партизанинът Митко Яворски, пише, че землянката е и болница. Тя е вкопана в склон, правоъгълна, с черни стени и пезулче за газена лампа.
Магда Гинова-Роза с навехнат крак преседява в землянката до 28 декември. Тя споделя, че землянката е добре замаскирана. В нея едва се побирали шесте партизани. Прави не можели да стоят. Тя е тъмна и влажна. Свещ палели рядко, огън — за приготвяне на храна. Митко помагал на майка си да превързват раните на Младен. Носел вода от близкия поток. С винтяжка, голфче и шапка се измъквал през тесния отвор на землянката и през дълбокия сняг слизал до извора. Мечтаел да се върне в отряда. Тъгувал за училището. Ятаци от махаличките ги снабдяват с храна. Те са единствената им връзка със света.

 

Последни Паско Янев-Тошо и Иван Кунчев-Кирчо посещават землянката. Това е в края на март, няколко дни преди Балванската битка. Положението било тягостно. Снегът се топял и в землянката течала вода. На пода имало локва. Влагата била страшна. Васил Хубанов починал през февруари. Другарите му го погребали близко до землянката. Раната на крака на Минчо Андреев-Младен била почерняла. Превързват го, но краят му бил очевиден. Не бил добре Иван Илиев-Гошо. Ганка, майката на Митко, била с разклатено здраве. Не бил добре и Митко. Голямото физическо изтощение, недояждането, влагата и зимния студ се отразяват на физическото им състояние. За четиримата партизани землянката била тясна и неудобна. Влагата, студът и застоялият живот омръзнали на всички и с нетърпение очаквали да дойде пролетта, но вместо нея идват полицаи-убийци.

През декември се предава Стойчо Шилаков-Школника и съобщава, че в землянка в Балкана има болни партизани, че там е ходил и я знае Иван Данаилов-Доктора. Той е ранен и заловен в Балванската битка на 29 март. Подложен на нечовешки изтезания, полицията го принуждава за три дни да каже землянката на Осеникова поляна. И така се стига до акцията в събота — на 1 април 1944 г.
Митко Палаузов не е единственото дете участник в борбата против фашизма, но е най-яркият. Затова животът, дейността и героичната му смърт са светъл пример.
Димо Тодоров

Тагове: ; ; ; ; ;