Ангела Доротея Каснер , по името на първия, но не любим съпруг, с когото тя се запознала по време на ваканцията си в Москва и Санкт Петербург е същото тази Ангела Меркел, печално познатата ни канцлерка, която покани милионите мигранти на…почивка в Германия.

Да нахвърляме кратки факти от биографията й:

 

Ето какво казва настоящият германски канцлер за женитбата си с човека, чиято фамилия носи и до днес:

Ние се оженихме, защото всички се женеха. Днес това звучи глупаво, но аз стигнах до брака без необходимата сериозност. Аз се излъгах.”

Мдаа, и един хубав слънчев ден тя грабва пералнята и напуска общото им жилище.

Работата като физик, както разказва първият й съпруг, Ангела никога не е желаела. Привличала я кариерата в областта на политика и обществена работа. След защита на дипломната си работа се опитва да се устрои в Техническия университет в Берлин, но не я приели.

Тогава Ангела кандидатства в Института по физико-химия на Академията на науките на ГДР, където я приемат и там тя скоро става секретар на Комсомола (FDJ) по идеологията. „Отговорен секретар”, както пише личният й биограф Герд Ланггут, а според приятелите и познатите й, тя е секретар, отговарящ за агитация и пропаганда и член на дружеството за съветско-германско приятелство.

Меркел се отличава в кампанията за събиране на помощи и пари за оръжия за партизаните в Мозамбик, Зимбабве, Ангола, Южна Африка и други африкански държави и в крайна сметка става довереник на партийната номенклатура на Ерих Хонекер.

Разрешават й да пътува дори до ГФР – привилегия, от която се ползват само висши партийни функционери и служители на Щази. Ангела все по-често пътува до Съветския съюз.

Още като ученичка, в униформа на FDJ, Меркел спечелва олимпиадата по руски език. От тук нататък в СССР тя се чувства като у дома си.

В продължение на няколко месеца Меркел прекарва в Донецк, формално — за да учи руски език (който вече и без друго знае не лошо).

За житието и битието си в Донецк тя сега нито си спомня, нито е казала дума. Никога.

Защо все пак и е бил така необходим добър руски език в Института по физико-химия? За получаване на достъп до висшия партиен ешелон на Хонекер? Или пък за да бъде назначена в службите ? Впрочем, може би и за двете…

 

През 1981 г. граничната охрана на германско-полската граница, конфискува от Меркел списание “Солидарност”, снимки на ръководни членове и отличителни знаци на “Солидарност”.

 

Любопитен факт е, че през същата година тя преминава тази граница на три пъти. Граничните служители, след като я задържат, веднага съобщават в управлението на Щази в Берлин на „гореща линия” 04-32-293-31. В отговор, на учудените граничари било разпоредено от Щази да я пуснат и да й предадат носените от нея материали.

 

Въпреки съществуващата практика, на Меркел не е заведено дело по случая. Затова пък в Щази има изготвен доклад и документът е налице. Това дава основание на историците Ройт и Лахман, „копаещи” около миналото на Меркел, да заключат, че в Полша тя е изпълнявала някои специални задачи.

 

Но защо не е запазено самото агентурно дело на Меркел?

Отговорът е прост: в случая повечето дела на специалните секретни служители на Щази са ликвидирани чрез шредера. В архивите на ведомството на Гаук лежат 15 хиляди чувала с хартиени ленти, нарязани от шредера.

 

Според специалистите на Фрауенхофесткия институт, ако 30 души се опитват да сглобят пъзела от дела, ще са им необходими около 800 години.

 

Имала ли е агентурно досие Меркел, никой преди този срок не може да каже, но косвените доказателства от работата и в Щази са достатъчно.

 

 

Във всеки случай много хора твърдят, че Меркел е била секретен сътрудник и информатор на Щази с псевдоним „Ерика”. Казват, че до отговорна работа в академията се допускат само тези, които сътрудничат с Щази, а поста на секретар на комсомола по идеологията е само за прикритие.

В продължение на три години тя споделя офис в Академията с Михаел Шиндхелм, също разкрит по-късно като агент на Щази. В същата сграда се помещава и студиото на телевизията на ГДР и елитна част от специалните сили „Феликс Дзержински”, където входът за обикновени простосмъртни е бил строго забранен. По-късно Шиндхелм става писател и в първия си роман, “Пътешествие на Робърт”, описва не само собствената си работа в Щази, но работата си в общия офис с колежката си с кодово име “Ерика”, която много прилича на Меркел. Шиндхелм, който също е учил във Воронеж, а сега е шеф на театъра в Базел, не бил само двоен колега на Меркел, но по негово признание и неин любовник.

 

Самата Меркел признава само, че Щази се опитва да я вербува, когато тя кандидатства за работа в Техническия университет. Тя твърди, че е успяла да отклони предложението, позовавайки се на своята разговорливост. Но как е постъпвала Щази с тези, които са отхвърлили молбата й за сътрудничество? Всичко друго, но не и да остави на поста му секретаря по идеологията, агитацията и пропагандата.

 

През 1986 г. Меркел защитава дисертация (след 8-годишна аспирантура!). За това време освен това тя трябва да сдаде не само минимума по марксизъм-ленинизъм (който е учила в продължение на 13 години), но също така и да напише монография “Какво представлява социалистическият начин на живот?”.

Но скоро става ясно, че на ГДР не е съдено да живее дълго.

 

Меркел е решила отново да търси своя късмет в политиката, и според нейния биограф Ланггут, е абсолютно готова да отиде във всяка друга партия, различна от ХДС, като най-склонна е да влезе в Зелената партия. Но за съжаление на ХДС, а и за удивление на всички свои стари приятели, тя отива точно там. Защо? /…/

 

 

Когато властта на Хонекер започва да се разклаща и избухват мирните протести в Германия, Меркел не взима никакво участие в тях.

 

На 9 ноември 1989 г. пада Берлинската стена.

 

От този момент нататък да бъдеш опозиция на стария режим, вече е напълно безопасно, модерно и печелившо. Затова именно през декември 1989 г. Меркел става член на опозиционната организация “Демократичен пробив”. Поканата за това тя получава от оглавяващия организацията тогава адвокат Волфганг Шнур. Той оглавява организацията по задание от Щази. Неговите псевдоними в Щази са „Торстен” и „доктор Ралф Ширмер”.

 

След провала на “Демократичен пробив” на изборите от 18.03.1990 г., където получава 0,9 %, той започва да се разпада, но влиза в съюз с източногерманската организация на Християн-демократичния съюз (ХДС) и скоро напълно се влива в него.

 

 

На обединителния конгрес Меркел е една от тримата делегати от „Демократическия пробив” и се представя там като „доверено лице на Лотар де Мезиер.

 

” Когато Де Мезиер стана премиер, той назначи Меркел за свой говорител. Преди 5 години, в изказване по време на честване на годишнина от обединението на Германия, Меркел казва ласкаво за бившия си покровител и спецагент на Щази Лотар де Мезиер:

 

Неговата политическа цел беше да създаде законна рамка на стремежа за свобода и провеждането на мирна революция, което залегна в основите за обединението на Германия.”

 

От 1993 г. насам Меркел вече напредва в кариерата без помощта на предишните си благодетели и агенти на Щази (Шнур, Краузе и Де Мезиер). Сега полуофициалният й псевдоним е „момичето на Кол” (бившият канцлер Хелмут Кол).

На 1 октомври 1990 г., по време на един прием, тя сама се присламчва към него и успява да го очарова. Тя има много предимства: лоялна, послушна, прилежна, усмихваща се мило, и най-важното е, че със своето присъствие в правителството рязко вдига рейтинга на три задължителни квоти: на жените, младите хора и на „осите” (политически жаргон за назоваване на източните германци).

 

Освен всичко хората във властта винаги са подценявали тези, които са безопасни за тях лично и които не могат да ги изместят.

 

Сталин е считал за безопасен за себе си Хрушчов. По същия начин Хелмут Кол смята безопасни за себе своите протежета Меркел и Шойбле. И също сбъркал. Самата Меркел, която религиозно следва това правило, впоследствие разчиства цялото политическо поле около себе си, като премахва всички потенциални наследници (като се започне с Фридрих Мерц и Карл цу Гутенберг и накрая Норберт Рьонтген.

 

Но дори и най-предпазливите и опитни лидери се опияняват от собственото си величие и незаменимост и правят много глупави грешки. Така беше с Хрушчов, с Кол, с Бен-Гурион, Нерон, Цезар, Иван Грозни, с Николай II, точно както се случва сега и с Меркел.

 

Чудно ли е тогава, че Меркел стана Брут, който, относително казано, намушка с нож своя патрон Цезар?

Нож в гърба стана нейна антиколовска статия във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” (FAZ), където тя пише за генералния секретар на ХДС:

 

Партията трябва да се научи да вярва в себе си и бъдещето си, без стария боен кон на Хелмут Кол (както самият той нарича себе си), по същия начин като тийнейджър, който излиза от пубертета, напуска дома си и тръгва по свой път”.

 

Така през 2000 г., в разгара на скандала с анонимните дарения и черни каси на ХДС, а в действителност, в резултат на преврата, осъществен от нея, успява да елиминира първоначално Кол, а след това и престолонаследника му Волфганг Шойбле.

 

Меркел изведнъж се оказа начело на ХДС.

 

Меркел триумфира точно на 20 април 2000 г. — рождения ден на Хитлер. Избрана е за лидер на ХДС.

 

В Германия кариерата на Меркел приключва. Според едно скорошно проучване на общественото мнение, с политиката й по въпроса за „бежанцитене са съгласни 81 % от германците, нейната популярност продължава да спада. Според слуховете тази година тя може да се превърне в наследник на “Pokemon” (прякора на Бан Ки Мун) за поста на генералния секретар на ООН.

Сигурно не сте забравили сентенцията – „Революциите се започват от идеалистите, извършват се от романтиците, а от плодовете им се възползват мошениците”.

 

Източногерманската революция не прави изключение от правилото.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;