На 90 годишна възраст почина Ханс-Дитрих Геншер, един от най-крупните немски политици. Голяма част от кариерата на един от лидерите на немската дипломация бе свързана с Русия. Геншер бе един от тези, които в Германия иронично наричат «разбиращия Путин», но, според експерти, той бил човек, който разбирал интересите на собствената си страна.

 

Геншер умря половин години след своя бивш началник — 94-годишният канцлер Хелмут Шмит, който почина през ноември миналата година.

 

Геншер беше заместник на социал-демократа Шмит по време на всички години, докато той оглавяваше правителството на Германия, от 1974 до 1982 г.

 

Геншер остана вице-канцлер и шеф на външното министерство в кабинета на Хелмут Кол още десет години, по време на които години се случи главното събитие в немската история — обединението на Германия.

 

За разлика от Кол, който беше дискредитиран чрез корупционни скандали и доживя последните си дни в мълчание и болести, Геншер не изгуби нито популярността, нито активността си.

 

Миналата година излезе неговата книга със спомени за годините, в които е бил в управлението на държавата.

 

Последното му голямо интервю той даде през август миналата година, което бе публикувано в Sueddeutsche Zeitung под заглавието «Трябва да подадем ръка на Русия».

 

Макар да го наричат «разбиращият Путин», Геншер не може да се нарече нито русофил, нито човек, настроен скептичо спрямо атлантическия контрол над Германия. Експертите го наричат реалист.

 

И по тази причина действал така, както считал, че трябва да се работи в името на държавата му.

 

Например, неговото излизане от коалицията през 1982 г. е предизвикано от това, че социал-демократите започнали да се отнасят критично към разполагането на американските ракети в Европа — и като твърд атлантик Геншер направил своя избор, вкарвайки във властта проамериканския Кол. (Както виждате, този факт не го подлагам на коментар, само го споменавам).

 

По ирония на съдбата именно Кол получил шанса да се сблъска с такива «удачни» партньори като Горбачов и Шеварнадзе — което и предизвикало обединението на Германия при условия, които твърде много радвали американците.

 

За Геншер това обединение било нещо като съединяване на малката родина с нейната майка — той е роден в семейство на юрист на Хале, в Източна Германия. Заминава на Запад, когато е на 25 години.

 

До този момент той успява да стане член на две партии.

 

Ефрейтор Геншер не искал да става офицер и се записал в началото на 1945 година като доброволец на фронта, но успял в състава на инженерните войски да вземе участие само в битката за Берлин. След няколко месеца в плен при американците той се върнал в родния град, в съветската окупационна зона. След няколко години се разболял от туберкулоза и едва не умрял, после завършил Лайпцигския университет и станал юрист. През 1952 г. напуснал ГДР и се озовал във Федерална република Германия.

 

Там влиза в Свободната демократическа партия (либерална партия на интелигенцията) и след няколко години става един от ръководителите й в Бремен.

 

През целия си живот Геншер твърдял, че с Русия трябва да се постигне договореност, а не да се опитват да я притискат. Миналата година той дава последното си голямо интервю и говори за Русия.

 

«Не мисля, че санкциите ще имат този ефект, на който разчитат. Тези санкции само ще помогнат на Путин. От санкиците страда и немската икономика».

 

«Ако искате да окажете въздействие върху другата страна, просто трябва да водите диалог, при това без каквито и да било условия. Разширяването на НАТО едновременно с диалога с Русия можеше да се организира така, че Русия да няма никакви страхове по този повод…».

 

«Ако някой започва да слабее, трябва да му протегнеш ръка, той няма да забрави това. Ако точно, когато е слаб, ти му отнемеш своята ръка, т.е. помощта ти, той никога няма да забрави това. Живеем в епохата на глобализма и повече от всякога зависим от сътрудничеството между различните страни. Политиката на конфронтацията, работеща на принципа «който е по-силен, той е прав», остаря. Призвани сме да действаме заедно, за да преодолеем кризите. Заедно можем да постигнем успех. Руснаците лесно биха ни блокирали, ако бяха поискали. Когато двете страни поискат нещо, те го постигат лесно».

 

С критиката към немския дипломат ще се занимаем друг път. Пространно.

 

На този етап разгледахме само един аспект от светогледа му — отношението му към нуждата от диалог.

Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;