Велислава Дърева

«Който ни освободи, той ще ни пороби» — това магическо заклинание шества из интернет, въртят го по фейсбуци и блогове, повтарят го в злобно ехидство и наркотично опиянение хонорувани русофоби и непеошници. Повтаря го и довчерашният тоталитарен бозайник, днес — обитател на къщата с гвардейците и персонален архилакей на САЩ.

 

Под път и над път, по повод и главно без повод, спекулативно и натрапливо, в пристъп на патологична русофобия, лакеят току «цитира» Левски, «позовава» се на Левски, «обосновава» се с Левски, и го придърпва, и го гримира, и за свой съюзник го прогласява, и за алиби пред историята на Левски се надява, и се кичи с името му, и лъготи най-безсъвестно с неговото име на уста, и мърси, и скверни това свято име. За да превърне Левски в оправдание за своята лакейщина, за своята нищожност и главно — в инструмент, в знаме и в икона на вманиачените български русофоби.

 

На него, на тоя шут безподобен, Левски непрекъснато нещо му говори, нещо му прошепва, нещо му доверява, нещо му повелява. «Така ни завеща Левски», казва всеки път след поредната си слугинска реч, след поредния васален изблик: «Не ни трябват безумни, излишни баланси на Изток. Така ни завеща Левски», «Русия е агресор. Така ни завеща Левски», «Путин води хибридна война. Така ни завеща Левски», «Аз ще пътувам на Запад от София. Така ни завеща Левски», и т.н., и прочее…

 

Оня ден в парламента лакеят процъцри  протяжно, но за това пък безсъдържателно словце: «Когато говорим за освободители и поробители, трябва да освободим и себе си от догми и предразсъдъци… Нека винаги помним и следваме Апостола на свободата, който искаше да се освободим сами, а не някой друг да идва да ни освобождава, защото «който ни освободи, той ще ни пороби»…

 

От което следва, че нашите освободители (Русия) са наши поробители, а петвековните поробители (османските орди) са нашите мили и човеколюбиви благодетели, и който твърди обратното, е догматичен и предразсъдъчен тип, ксенофоб, популист, националист, нетолерантен, непочтен, агресивен, хибридчик, рублояд, путинофил и любител на езика на омразата.

 

Човек трябва да е напълно безграмотен или злонамерен, или и двете наедно, за да пришива на Левски думи, които той нито е писал, нито е изричал. Архилакеят не само пришива на Левски собствените си комплекси, ами и до припадък ги повтаря, и на народа ги натрапва, и обществото облъчва, и трови, и мами.

 

Никога, никъде и по никакъв повод Левски не е произнасял, нито писал думите «който ни освободи, той ще ни пороби». Това е лъжа, и лъжа безусловна, отблъскваща и позорна. Позорна за този, който я произнася, тиражира и натрапва. Това е фалшификат, който плъзна из интернет от друг фалшификат — едно несъществуващо «предсмъртно писмо» на Левски, публикувано в блога «Бъзикилийкс» през 2008 г.  (http://neverojatno.wordpress.com/2008/11/23/pismo/).

«Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността… Никой няма право да я разпространява, тълкува и внушава като истинна», предупреждават изрично създателите на въпросния блог.

 

Въпреки това предупреждение, от 2008 г. фалшивото заклинание събира въздишки, клетви и възторзи по интернетските кръчми и мегдани. Настръхнали ивоинджевчета го обявиха за «непризнатия и генерално неизвестния от масата българи завет на Левски», за «основния завет на Апостола», за «най-строго охраняваната държавна тайна» — охранявана от нек’ви «академични титли», които «с настървение отказват да припознаят Левски като автор на завета». Обаче инджевчетата дързостно разобличават и академиците-стръвници, и «русолюбските мършояди» — «отрицанието на завета е неспасяема кауза на петата колона в България». Следователно — който отрича една лъжа, е гнусен петоколонник и путинист, а който я вее като знаме — евроатлантик сущий.

 

Колкото повече изпростява народонаселението, толкова по-благодатна е почвата за всяка тъпня, измама и пошлост, за всяко посегателство и светотатство. И най-благодатно се оказа ондулираното мозъче на ничтожний Роско, а най-плодовити — амбулантните писачи на неговите плоски словца, speechwriter-ите, които добре поминуват връз дебелите килими в къщата с гвардейците.

 

Една лъжа води след себе си друга. А една интрига плоди и вдъхновява други интриганти. Особено ако главният интригант се явява държавна глава.

 

Няма да се учудя, ако утре, в поредното си русофобско словоизвержение, ничтожний Роско се «позове» и «аргументира» с още един скандальозен фалшификат. Той дефилира победоносно из интернет и пръска зловоние, аплодират го в захлас класически мошеници, полуграмотници, посредственяци, политически спекуланти, ужким историци, високонаративни протестъри, простосмъртни блогъри и фейсбукари, елитарни вувузелци и вувузелки, и прочее кириакстефчовци. Ето го този фалшификат: «Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките. В. Лъвский».

 

Предупреждавам! И това е лъжа, измама и провокация! Такова писмо на Васил Левски до Любен Каравелов не съществува! И където го срещнете, възнаградете го с презрение! И фалшификата, и неговите възторжени почитатели!

 

Няма да се учудя също, ако утре, в поредното си русофобско дуенде, ничтожний Роско изтресе и една друга лъжа, любима на гореспоменатите шарлатани. Тя се побира в две изречения: «Русия обеси Левски, защото отказал да стане руски шпионин. Палачът на Левски е коварният граф Игнатиев в престъпно съучастие с Найден Геров». Козните на Русия, коварството на руския граф и предателството на руския консул Найден Геров — дръжте злодейците, обесили Дякона! А султан Абдул Азис нищо не подозира! Турция няма нищо общо с гибелта на Апостола, няма извънредна имперска комисия, която е следствие, прокуратура и съд едновременно, Али Саиб паша и Шакир бей са олицетворение на европейското правосъдие, а хаджи Иванчо Пенчович ефенди — светъл пример за подражание и наша национална гордост.

 

Това пошло сюжетче се радва на гигантийски успех сред съзнателно и методично обезграмотената публика, докарана до амебно състояние, и също като споменатите два фалшификата неизменно бива сподиряно от разярени постинги: «русофилска измет», «русофилистична смрад», «изроди путинистки», «Русия ни е тъпкала, грабила и убивала векове наред и до днес!», «Смърт за рублофилската гмеж!», «Путин на въжето!», «Русия е гнус!», «Долу руските окупатори и поробители!», и прочее прелести…

 

Това е плачевният резултат от една четвъртвековна целенасочена, злоумишлена и престъпна политика. Политика, която трябва да подмени българската история и да преформатира, да изчегърта националната памет, да изкоруби българската душа, политика на разбългаряване на българите и раздържавяване на българската държава в името на митичните евроатлантически ценности, и, разбира се — срещу Русия.

 

Поради което:

 

В българските учебници пише, че турската полиция изпълнила своя професионален дълг, арестувала Левски, който бил съден и обесен неизвестно защо.
Български учители (и такива учители има!) разправят на децата, че е нямало турско робство, но ако случайно е имало, то от него ни е освободила Америка, а Русия само минала пътьом и обрала лаврите, водена от своите имперски интереси.

 

Уж просветени люде дефилират из телевизорите и ни обясняват как дивно и сладостно сме поминували под сянката на падишаха 500 години, какъв чутовен напредък сме постигнали, обаче Русия взела, та се доплюскала и ни развалила рахатя.

 

И една смердяковщина овонява българската история.

 

И едни шпицкоманди вилнеят в олтара на народната памет.

 

Те мразят и нашата история, и своята биография. Мразят ги и се срамуват. С еднаква фриволност си насъчиняват херойски CV-та и пренаписват българската история.

 

Срам ги е. Срамуват се от кирилицата и от православието, от нашите светци и първоучители, от нашите апостоли и революционери, от Ботев и от Левски. Срам ги е, че не някой храбър прадядо Буш, а руският ботуш е изритал поробителите. Толкоз ги е срам, та си помислих —  ако да бяха живели преди 140 години, със сигурност щяха да се вчислят в ордите на Сюлейман паша на Шипка. И толкоз носталгично преукрасяват турското робство, та си помислих — ако да бяха живели преди 300 години, със сигурност щяха да се подложат на необходимата операция, че да ги назначат за евнуси в харема на султана. Не е късно. Ей на, край Босфора нов султан изгря. Пък и не им трябва хирургическа намеса — то, евнушеството, не е въпрос само на анатомия, а на душевност.

 

За сведение на Роско, на вманиачените русофоби и на техните спонсори и покровители: историята не е газопровод и няма как да я диверсифицираме за чужд кеф и чужди интереси.

 

«Имаме пред очите си доста примери: днес е човек, а утре — магаре», пише Левски до Данаил Попов. Де да беше магаре, а то — Роско! 

 

Ничтожний Роско!

***

 

Нивгаш нямаше да се занимавам с теб, ако да не бяха те инсталирали други самовлюбени нищожества и мазногласи лакейчета в къщата с гвардейците поради липса на подходящо магаре! И главно — нивгаш нямаше да се занимавам с теб, ако да не бе твоето безсрамно посегателство, твоята натраплива, нагла, безпросветна и целенасочена злоупотреба с най-светлата личност в българската история — с Апостола на Свободата Васил Левски, йеродякон Игнатий.

 

Не ми е работа, още по-малко задължение да просвещавам овластени невежества. Все пак съветвам ничтожний Роско, наместо да зубри прилежно указанията на своите пентагонални покровители, наместо да повтаря като курдисан думи, неизречени и ненаписани от Левски, да вземе, па да прочете най-сетне неговите писма, неговото тефтерче, всяко листенце, бележчица и въпросителна. Даже — четири въпросителни.  Препоръчвам на ничтожний Роско следната задължителна литература:

 

1. «23 писма и бележки на В. Левски по неговата апостолска дейност в България през годините 1871 и 1872», 1900.
2. «Архив на Възраждането» т. 1. Документи по политическото ни Възраждане. Под редакцията на Д. Т. Страшимиров, 1908.
3. «Васил Левски. Живот, дела извори». Д. Т. Страшимиров, т. 1. Извори, 1929.
4. «Васил Левски. Писма, статии, песни». Пълно събрание под редакцията на Стефан Каракостов, 1941.
Иван Унджиев, «Васил Левски. Биография», 1947.
5. «Васил Левски. Най-хубавите страници от писмата му». Съст. Ив. Унджиев и Н. Кондарев, 1948.
6. «Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви», 1952.
7. «Свята и чиста република». Страници от писмата на Васил Левски. Съст. Ив. Унджиев и Н. Кондарев, 1968.
8. «Апостолът. Страници от писмата на Васил Левски». Съст. Ив. Унджиев и Н. Кондарев, 1971.
9. Николай Генчев — «Левски, революцията и бъдещият свят», 1973.
10. «Васил «Левски. Документално наследство» — Подготвили за печат Кирила Възвъзова- Каратеодорова, З. Нонева, В. Тилева, Н. Генчев, 1973.
11. Крумка Шарова. Опит за реконструкция на незапазени писма на В. Левски, Л. Каравелов, Г. Живков, Д. Хр. Попов и др. от края на 1870 и началото на 1871 г. — Известия на държавните архиви, 1986 т. 51 и 52 и 1987 — т.53.
12. Николай Генчев — «Левски», 1987 г.
13. «Личният бележник (джобното тефтерче) на Васил Левски». Увод, разчитане, обяснителни бележки, справочен апарат: Кирила Възвъзова-Каратеодорова, Здравка Нонева, Виктория Тилева. 1987,
14. «Васил Левски. Документи», т. 1 и 2. Съст. Крумка Шарова, Кирила Възвъзова- Каратеодорова, Т. Томова и Цветолюб Нушев, 2000 и 2009.
15. «Левски пред съда на Портата. Процесът в София 1872-1873 г. в османотурски, дипломатически документи и домашни извори», съст. Дойно Дойнов и Огняна Маждракова-Чавдарова, 2007 г.
16. Дойно Дойнов — «Левски, най-ясната загадка», 2012.

 

Това е най-краткият препоръчителен списък за домашна работа. Вестникът ще прелее, ако изпиша цялата библиография с всички документи, книги, научни изследвания, студии, статии, посветени на Васил Левски.

Чети, Роско, чети!

Ще те изпитвам!

Тагове: ; ; ; ;