В интервю за Le Figaro френският журналист и писател Рено Жирар се нахвърля с критика върху западната дипломация, избрала изначално погрешна линия по отношение на Сирия, Украйна и Русия. Вместо да се бори с ИД, Западът се бори с Башар Асад, въоръжава ислямистите, украинският конфликт можеше да бъде избегнат, а Русия трябваше отдавна да бъде върната в «eвропейското семейство». Вместо това «посредственото трио Юнкер-Могерини-Туск» продължава да води погрешната политика на санкции, макар блокадата на Ленинград явно да показа, че руският народ не може да бъде сломен с нищо.

 

Първо, пише авторът, френската дипломация извърши грешка, когато затвори посолството си в Дамаск през март 2012 година, твърди журналистът. Не трябваше да се закрива посолството, защото то гарантираше присъствието на френското разузнаване в Сирия, само защото на Париж не му харесваше отношението на правителството на тази страна към опозиционерите.

 

«Дипломацията е нужна, за да говори с противниците, със съперниците, с потенциалните врагове, а в случай на възникване на разногласия, тя трябва да направи така, че да се избегне войната. Тя е нужна не, за да си говори с приятели, — твърди Рено Жирар.  Дипломацията трябва да има за цел борбата с основния враг — това е основно понятие, което в наши дни недостатъчно се използва на Запад».

 

Второ, Франция извърши грешка, заемайки категорична позиция по отношение на Башар Асад и фактически го приравни с ИД, счита журналистът. Между другото, не Башар Асад дойде да убива френски деца на територията на Франция, а Ислямска държава. През 1892 г. президентът Сади Карно сключи с царска Русия съюз, който спаси французите през 1914 г., а в навечерието на Втората световна война френските власти не поискаха да се обединят със СССР, за което платиха през 1940 г. При това в Mein Kampf Адолф Хитлер в прав текст заяви за намеренията си да сломи Франция, а съветската идеология съвсем не заплашваше френските интереси.

 

В Сирия френската дипломация също не поиска да погледне истината в лицето, със съжаление констатира Рено Жирар. Ако руснаците не се бяха намесили в конфликта и Дамаск беше паднал, то в страната веднага щеше да започне геноцид над алавитите, всички сирийски християни щяха да бъдат изгонени в Ливан, а всички църкви на Дамаск щяха да бъдат изгорени. Та дори в Косово, където имаше войска на НАТО, бяха изгорени над 150 църкви, припомня журналистът.

 

В сирийската криза Франция раздели всички на добри и лоши, приемайки всички метежници безразборно за «умерена опозиция». Без съмнение, умерената опозиция съществува, но тя обитава в голямата си част НЕ зоната на конфликта, а разкошните хотели в Лондон и Париж. Нарушавайки международното ембарго за доставка на оръжие, Фр. Оланд въоръжи т.нар. Свободна сирийска армия, а след две седмици това оръжие се оказа в ръцете на ислямистките групировки.

 

Трябваше да дочакаме парижките терористични актове  на 13 ноември, за да може френският лидер най-накрая да се реши да се срещне с Владимир Путин в Москва и да се договори с него за съвместни военни действия срещу ИД, отбелязва Жирар.

 

Френската дипломация трябва да върне Русия в «eвропейското семейство», чийто член е тя още от времето на Петър Първи, вместо постоянно да я изтиква оттам.

 

«Русия е толкова европейска държава, колкото и Украйна. Шевченко е велик украински поет, но руските писатели Достоевски, Гогол или Чехов също принадлежат на нашата европейска цивилизация — гръко-римската, християнската (католическа, протестантска и православна), озарена от епохата на Просвещението», — подчертава журналистът.

 

Вместо това «латинската дипломация» продължава да игнорира и презира православния свят, отбелязва Жирар. През 1453 г. Западът позволи на османците да завземат Константинопол, през 1999 г. силите на НАТО бомбардираха Белград и оказаха подкрепа на косовските сепаратисти, в резултат на което Косово се превърна в център на търговията с оръжие, наркотици и човешки органи.

 

Що се касае до украинския конфликт и «анексията на Крим», то това можеше да се избегне, ако тогавашният министър на външните работи на Франция Лоран Фабиус и неговият немски колега бяха останали в Киев след подписването на споразумението между Виктор Янукович и проевропейските опозиционери. Те трябваше да заставят страните да изпълнят условията на този договор, след което да се срещнат с Путин и да му обещаят три неща, твърди Жирар. Първо, че Севастопол завинаги ще остане в разпореждане на руския флот, второ, че Украйна никога няма да влезе в НАТО, трето, че руският език винаги ще бъде втори официален език в Украйна. Руският лидер задължителна щеше да се съгласи на тази сделка и също щеше да подпише споразумението, уверен е френският журналист.

 

Политиката на санкциите е поредната грешка, която ще струва скъпо на Запада, счита Рено Жирар.

 

«Русия е твърда държава: пробвайте да заставите да промени политика си народ, който с успех преживя 870-те дена при обсадата на Ленинград!», — констатира той.

 

Отказът да се доставят на Москва «Мистралите» също беше погрешно решение, защото тези кораби по никакъв начин нямаше да променят стратегическото съотношение между Русия и Украйна. Ако Путин бе поискал да завземе Мариупол или Одеса, той отдавна да го е направил и никой не би могъл да го спре.

 

Западът се нуждае от правилна политическа линия по отношение на Москва, а «посредственото трио Юнкер-Могерини-Туск» явно не може да се справи с тази задача, защото поддържат отношения само с Украйна в ущърб на отношенията с Русия, прави изводите си френският журналист.

 

По много международни въпроси Москва е доказала, че тя е отговорен партньор, затова би било правилно да не се обновяват санкциите срещу нея през лятото на 2016 година, настоява Жирар.

 

Петя Паликрушева

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;