Ще цитираме един друг отявлен противник на Русия, Джордж Фридмън, американски политолог, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания „Стратфор”, необявеното поделение” на ЦРУ. Фридмън е автор на няколко книги, сред които най-известната е „Тайната война на Америка” (изд. 2004 г.). Та ето какво каза съвсем наскоро той:

Американският проблем е Русия. Америка иска Турция да застане срещу Русия. Tова е причината, заради която Вашингтон се нуждае от Анкара. Обама реши този проблем, като направи публично признание за голямата роля на Турция с надеждата, че като минимум, отношенията на Анкара с Москва няма да подкопаят стратегията на САЩ за Русия. Обама подчерта, че Турция не е просто “наш съюзник в НАТО”, а самостоятелна геополитическа сила.”

 

Както се вижда, отвъд океана много умело експлоатират болните амбиции на неоосманистите Ердоган и Давутоглу, които си въобразяват, че Турция ще стане лидер на ислямския свят и ще възстанови Османската империя. След изявленията на американския президент Барак Обама по време на срещата му с Ердоган на международния климатичен форум в Париж, на 1 декември, че:

 

„Съединените щати подкрепят правото на Турция да защити себе си и въздушното си пространство”, вече няма съмнение какви са целите на САЩ. Те са се заели сериозно да включат Турция в третия фронт на геополитическата война срещу Русия. Свалянето на руския боен самолет над Сирия е част от сценария, целящ, чрез изостряне на отношенията между Русия и Турция, да се провокира неоосманистката управляваща върхушка да се включи по-активно в провокациите срещу Русия и някои от средноазиатските републики на бившия СССР, в които тя има влияние. Поведението й в лицето на тандема Ердоган–Давутоглу след въоръжената провокация срещу Русия показва, че тя е готова да се включи в коварните планове за дестабилизация на Средноазиатския регион.

Мишената Татарстан

 

По време на посещението си в Азербайджан министърът на външните работи на Турция, Мевлют Чавушоглу, направи доста провокативно и войнствено изявление:

 

Турция ще направи всичко възможно окупираните територии на Азербайджан да бъдат освободени”, заяви той, имайки предвид Нагорни Карабах, която се намира между Армения и Азербайджан.

 

Апетитите обаче не спират дотук.

 

Турските неоосманистки емисари и подривни елементи се опитват да дестабилизират обстановката дори в субектите на Руската федерация, каквито са републиките Татарстан и Крим.

 

На 27 ноември руският сайт Км.ру публикува статия със заглавие „С кой сте Вие, президент Миниханов”, в която остро се критикува колебливата позиция на президента на Татарстан Рустам Миниханов по отношение на турската въоръжена провокация срещу руския боен самолет. Наред с другото, в статията се изнасят тревожни данни за турското влияние там.

 

Според автора, в продължение на 25 години (периода на безвремието на Горбачов и Елцин. — Бел. авт.) Турция е успяла да осъществи в Татарстан огромно икономическо, религиозно и политическо влияние. Сега там работят 280 турски фирми и от целия поток чуждестранни инвестиции 26 % са турски. Има осем смесени татаро-турски висши училища, създадени от движението на Фетхуллах Гюлен. В големите градове действат организации на клетъчната ислямистка организация „Nurdzhular”. Като се добавят към това и различните турски културни центрове, и факта, че една не малка част от татарските интелектуалци, журналисти и членове на местния парламент в момента са привърженици на движението на Гюлен, става ясно какви са мащабите  на опасността там.

 

 

По отношение на Република Крим очакванията са отново да се действа чрез татарското малцинство, което на полуострова е значително и за което Ердоган официално беше поел ангажимент пред руския президент да не буни, но задкулисно правеше точно обратното. Тази гореща точка най-вероятно ще бъде активирана чрез един от лидерите на непризнатия от официалните власти т. нар. кримско-татарски меджлис, Ленур Ислямов. Същият наскоро анонсира в интервю за НПО „Открита Русия” началото на „морска блокада” на полуострова, в това число и на Керченския пролив.

Профилактика и проветряване

 

Правителството на Русия и лично президентът Путин са наясно с цялата тази ситуация. В борбата срещу тероризма Русия има богат опит, който тя натрупа в Кавказ. Мерки за недопускане развитие на сценария в съответствие с ангажиментите на членовете на омертата САЩ-Турция се взимат постоянно, като се започне със засилване мерките за сигурност по южните граници, и най-вече границата с Афганистан, където се струпват и прегрупират остатъците от бандите на ИД за пренасяне терора на територията на РФ и страните от ОНД, и се стигне до щателна и пълна профилактика на спящите ислямистки клетки и потенциални терористи във вътрешността. Изготвени са регистри на лицата, които осъществяват вербовка за редиците на незаконните въоръжени формирования, и най-вече за ИДИЛ, за изпращане в зоните на въоръжени конфликти и за терор в Русия и средноазиатските републики. Обявена беше забрана за дейността на всички ислямистки организации, проповядващи религиозна ненавист и радикален ислям.

 

 

Сериозен удар бе нанесен и на другия член на омертата. На 30 ноември Главната прокуратура на Русия обяви за нежелани две неправителствени организации, основани от Джордж Сорос — “Отворено общество” и “Съдействие”, които се прибавиха към предишния списък от 12 нежелани неправителствени организации, сред които: Freedom House, Международният републикански институт, фондация “Чарлз Стюарт Мот”, няколко украински организации и др. Мотивът на прокуратурата бе пределно ясен:

 

„Тъй като чуждите мисионери при всеки удобен случай се опитват да подпалят Русия, да установят чужд контрол над ситуацията в страната, над народа ни”.

 

Вероятно и обяснимо е да има и други мерки, за които официални съобщения не са публикувани, но във всеки случай и тези са достатъчни, за да блокират действията на изпълнителя на поръчката — неоосманистката клика на Ердоган.

 

В омертата обаче има два неписани закона: първо, членовете на омертата се подчиняват на главата на организацията безпрекословно, и второ, неизпълнението на поръчката се наказва със смърт. В случая става въпрос за политическа смърт на изпълнителя, което неминуемо е предстоящо.

 

Митко Шопов

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;