Али Салим Асад, политолог

 

Феноменът Свободна сирийска армия възникна на вълната на широкото народно движение в Сирия, в което бяха обхванати много сирийски градове, то бе проява на дълбоката народна солидарност с град Дераа, в който в средата на март 2011 година се случиха опасни събития.

 

Напълно е очевидно, че характерът, структурата и социалната база на Свободната армия, а следователно продиктуваните от тези фактори действия повтаряха, от една страна, съответните качества на народното движение, а от друга — отразяваха сложността и болезненото откъсване от централната национална военна институция, т.е. от Сирийската арабска армия (САР).

 

За нещастие на Сирия, редица конкретни причини и обстоятелства доведоха до това, че реалното народно движение по своята форма и същност се оказа блокирано вътре в конфесионалното болшинство, а именно — сунитския уклон, макар да присъстваха и групи с друга конфесионална и политическа принадлежност, които не се ползваха с голямо внимание.

 

Народното движение в Сирия не успя да се превърне в социален носител на революционния процес — демократичен или социален. Всичко, което се говореше за революционното движение, беше само прах в очите и реално обслужваше пропагандата в полза на фанатичната религиозна идеология и фашистките ислямистки сили.

 

Ако споменатото свойство на движението изигра отрицателна роля в този исторически процес, то положителен фактор за него беше това, че сунитската конфесия в Сирия не представляваше единно цяло и беше потънала в руслото на многостепенен национален разкол. Твърде значителна част от тази конфесия, особено в големите градове, по-развитите в индустриално, икономическо и социално отношение, не се солидаризираха с народното движение и с религиозните сили, които вече започваха да изкристализират в неговото ръководство. Това се изрази по ярък начин, когато основните — ако не всички — буржоазни слоеве преминаха в окопите на управляващия режим, което в значителна степен повлия върху широките народни маси в големите градове. Много от тях подкрепяха държавността, независимо от липсата на симпатии към съществуващата власт. По силата на тези обстоятелства конфликтът в Сирия все още не се бе превърнал напълно в конфесионален и си оставаше главно политически, изхождайки от рамките на чисто конфесионалния разкол.

 

В тези условия се зароди в недрата на народното движение феноменът Свободна армия, имаща по форма и вид конфесионална структура, съвсем отдалечена от уравновесената представа на националния сирийски демографски състав и готова по силата на това да попадне под ръководстовто на идеологическа или политическа група, конкретно — религиозна, което се и случи в контекста на подема на реакционното ислямистко движение много по-сериозно, отколкото вълната от спонтанни народни вълнения, наричани «арабска пролет».

 

Сирийското движение и свързаните с него феномени придобиха значителна мощност, защото външните сили, осъзнаващи геополитическата важност на Сирия, само чакаха подходящи условия. Тогава вътрешните и външните сили стигнаха до съгласие за сътрудничество. И под предлога за необходимост от логистична подкрепа спешно бе създадена Свободната сирийска армия, която се оказа в ръцете на тези външни страни, за които Сирия представлява тлъст залък и които повече от всички бяха готови да го погълнат.

 

Отначало излизането на офицери от Сирийската арабска армия бяха единични, без каквато и да е  взаимна координация. Народното движение укрепваше, а позициите на страните — както международни, така и регионални — започнаха да създават единен фронт срещу режима и срещу официалната сирийска армия като централизирана и решаващи сила в конфликта. След това лесно се ставаше дезертьор, защото обстоятелствата позволяваха да има реална надежда за подкрепа ОТВЪН, а и към това подстрекаваше пропагандата. В резултат мащабите на бягствата се увеличиха и явлението започна да се разпространява сред военните, дори не само сред офицерите.

 

По такъв начин за няколко месеца (края на 2011- началото на 2012 г.) дезертираха стотици офицери. Външните сили изиграха решаваща роля в зараждането на този феномен, във формирането на ядрото от старши офицери, при избора на тяхното подходящо название и при определяне на целите. От самото начало беше ясно, че външните сили залагат на създаването на паралелна армия, която би била аналогична на правителствената, но би действала в името на напълно противоположни цели. Следва да се отбележи, че става въпрос не за политическа организация с някаква определена програма: тези, които помогнаха да се сформира тази армия, искаха да получат в резултат общонационално централизирано формирование в противовес на Сирийската арабска армия.

 

Напълно естествено, че групата дезориентирани офицери принадлежи към една определена конфесия, а именно сунитската. Всичко, което се говори за дезертьорство от представители на други конфесии — е пълна лъжа. Дори и да е имало редки случаи, то те не са имали никакво влияние и безследно се разтвориха вътре в конфесионалния състав на офицерите и войниците от Свободната армия.

 

Нарасна броят на дезертьори от низшите чинове. В много от случаите те напускаха с цели групи. Но не е известен нито един случай да е дезертирала цяла войнска част. Отиваха си един по един неголям брой военнослужещи и това съответстваше както на конфесионалния състав на армията, така и на състава на народното движение на улицата — в огромното болшинство напускането на армията ставаше факт в резултат на влиянието на вече дезертиралите офицери.

 

За да се осъзнае разглежданият феномен, е добре да се види общият брой на отклонилите се офицери. Той си остава в рамките на от 600 до 1000 човека. Що се отнася до редовите военни, то тяхната численост е няколко хиляди. За сравнение, общата численост на Сирийската арабска армия е около 350 000, от тях офицерите са около 50 000.

 

За кратко време беше формирано командване и генерален щаб на Свободната армия. Опитваха се по всякакъв начин да я развият и превърнат в инструмент, конкуриращ армията на САР. Но много от войниците, напуснали официалната военна структура, не влязоха в Свободната армия, а веднага се присъединиха към други организации или не влязоха никъде, а дезертираха по някакви лични съображения.

 

Подобно военно формирование, ограничено по численост и влияние, с многоконфесионална структура и без каквато и да е политическа програма в общия политически конфликт, е обречено да попадне в разрушителните обятия на тези политически организации, които имат програми, както и в обятията на тези външни сили, които проявиха влиянието си в сирийския конфликт. Така по естествен начин се появи конфликт на интереси и вътрешни противоречия сред офицерите, тласкащи ги към заговори един срещу друг, дори до убийства, което и започна да се случва много скоро след формирането на Свободната армия.

 

Както и следваше да се очаква, основна роля в агитацията на първите отклонили се офицери изиграха «Мюсюлмански братя», опитвайки се със своя прагматизъм да създадат широка мрежа, която да ръководят те, оставайки в сянка. По онова време «Мюсюлмански братя» вече бяха първата фундаменталистична ислямска организация, която веднага се зае с вербуване и подстрекателства, използвайки всички средства, за да оглави опозиционното движение, в това число и за установяване на връзки с външните сили, използването на оръжие, издигането на лозунгите за сваляне на режима.

 

Но джихадисткия ислям от салафитски и несалафитски вид, превърнали се в първия отряд на ислямисткото контранастъпление и марионетка на американците, съумяха да извършат дълбок и широк пробив в Сирия и в частност сред привържениците на «Мюсюлмански братя» и Свободната армия, защото тя се изгуби между политизираните ислямистки организации и силите на външната намеса, които на регионално ниво се представляваха от Турция, Саудитска Арабия, Йордания, Катар, а в световен мащаб — от някои други страни. Освен това, командването на Свободната армия се изгуби във водовъртежа на логистичната и локална ситуация вътре в Сирия.

 

Някои твърдят, че в редовете на Свободната армия има много офицери, които не принадлежат към конфесии и които имат различни идеологически и политически убеждения — например, либерлни или различен вид светски. Разбира се, такива случаи има, но тези хора винаги са имали най-минимално влияние и нито веднъж не са могли да попречат на намеренията на командването на Свободната армия да извърши религиозно клане, както това стана например  при т.нар. операция за освобождаването на крайбрежието през 2013 година и други кървави боеве, с които се хвалиха някои от ръководителите на Свободната армия. Същите либерални гласове сега говорят за приемане ролята на Русия, за разлика от болшинството останали, които си остават на екстремистки ислямистки позиции.

 

Печално е, че поведението на болшинството офицери от Свободната армия никога не е било на висотата на национално отговорното съзнание.

 

Когато те избягаха от армията на САР под лозунга за революция и борба с режима, много от тях на подскоци се хвърлиха да се възползват от всичките им познати сведения за армията на САР, за да си гарантират ръководни постове с подкрепата на една или друга външна сила. Те участваха в индивидуални, а понякога и в колективни срещи с щабовете на разузнаванията — турски, американски, европейски, а после и с полевите военни щабове. С това те напълно изгубиха правото на каквото и да било участие във военното ръководство при бъдещия мирен процес, а въобще и не може да става дума за правото им да участват на политическо ниво. Те се превърнаха в евтин инструмент в ръцете, първо, на фундаменталистичния фашистки фронт, а второ, в ръцете на външни сили, стремящи се към разрушаването на Сирия — в частност, Турция. Ако си спомним и кървавите военни операции с религиозна окраска, в които участваше Сирийската свободна армия, то става ясно, че тази армия е един от най-зловещите прояви на сирийската криза и към нея следва да се отнасяме като към опасност и решително да се отстрани каквато и да било нейна активност в предполагаемия сирийски политически процес.

 

Превод и редакция: Петя Паликрушева

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;