В края на март 1945 година Москва с 224 оръдия и 20 залпа салютира доблестните войски на III-ти украински фронт и героите на Първа българска армия.

 

Пред Първа българска армия е поставена задача от командването на Трети Украински фронт да отбранява 130-километрова полоса от Йотвьошкони до Барч и от там по река Драва до Торянц, да не допусне пробив на противника и излизането му във фланг и тил на основната групировка на Трети Украински фронт . Полосата на армията е  разделена на два участъка — Западен и Южен.

 

Със заповед на командващия армията, генерал лейтенант Владимир Стойчев  на 17 февруари 1945 година са формирани  3-ти и 4-ти корпуси. За тяхното управление от България са изпратени два напълно окомплектовани с офицерски състав корпусни щаба.

 

Трети корпус /8-а, 10-а и 12-а пехотни дивизии/ с командир, генерал Тодор Тошев заема позиции на Западния участък от полосата на Първа българска армия,  граничещ отдясно с 57-а съветска армия от III-ти украински фронт. Вляво от него се разполага Четвърти корпус /3-а и 11-а пехотни дивизии/ командир от генерал Стоян Трендафилов.Той  заема позиции за отбрана на Южния, така наречен Дравски участък, граничещ отляво с 3-та югославска армия, съставена от бивши партизански части от ЮНОА на Йосип Броз Тито.

Ген. Владимир Стойчев, снимки Ник. Белалов
Ген. Владимир Стойчев, снимки Ник. Белалов

През март 1945 г. Главното командване на Вермахта  планира последната си голяма настъпателна операция през Втората световна война под кодовото наименование „Горски дявол”.

 

Намерението на противника е да разгроми войските на Трети Украински фронт в Унгария и да ги отхвърли от заеманите рубежи, за  да отслаби натиска на Червената армия срещу Виена и Берлин. По този начин то се стреми да внесе прелом в хода на бойните действия. За тази цел германското Главно командване съсредоточава на Западния участък  2-ра танкова армия, а на Южния участък —  91-ви армейски корпус. То планира да проведе три удара:

1) главен — срещу съветските войски, разположени  между езерата Балатон и Веленце, по направление на Дунафьолдвар.

2) спомагателен — срещу силите на 57-ма съветска армия и 10-та пехотна Родопска дивизия от 3-ти български корпус по направление Харкан — Печ.

3) спомагателен — през река Драва, при Дони Михоляц, срещу 4-ти български корпус и при Валпово срещу 3-та югославска армия.

Цветя на паметника на ген. Владимир Стойчев, София, 22 март. Снимка Николай Белалов
Цветя на паметника на ген. Владимир Стойчев, София, 22 март. Снимка Николай Белалов

 

В полосата на Първа българска армия най-активни бойни действия се водят на двата фланга.

 

 

Ударът на противника срещу левия фланг на армията, където се намира 4-ти корпус започва  през  нощта на 5 срещу 6 март 1945 година .

 

Хитлеристките войски форсират в 1 часа и 20 минути  с лодки река Драва, в завоя южно от чифлика Дравакож и западно от железопътната линия на село Дони Михоляц, където се отбранява 3-та дружина от 11-и пехотен полк на 3-та пехотна Балканска дивизия.

 

По същото време те форсират реката и в района южно от чифлика Попа и гората южно от чифлика Тормащелек, където е разположена 3-та дружина от 41-ви пехотен полк на 11-а пехотна дивизия.

 

С демонстративна цел противникът прави опит за преминаване на река Драва на още две места — в района на село Дравакерстур, където се отбранява 42-ри пехотен полк от 11-та пехотна дивизия.

 

Немците нанасят силен удар по направление Дони михоляц-Харкан и постепенно  изтласкват от позиците  частите на 4-и корпус, разположени по северния бряг на реката.Разгарят се яростни и кръвопролитни боеве. Въпреки натиска на противника 24-ти  пехотен Черноморски полк не отстъпва и три  денонощия се бие в пълно обкръжение.

 

Българската артилерия и съветските щурмови самолети затрудняват до краен предел прехвърлянето на немците през реката.

Цветя на паметника на ген. Владимир Стойчев, София, 22 март. Снимка Николай Белалов
Цветя на паметника на ген. Владимир Стойчев, София, 22 март. Снимка Николай Белалов

Българските пехотни части оказват упорита съпротива и провеждат непрекъснато контраатаки, но германските  войски  успяват да се вклинят в нашата отбрана  и да създадат  плацдарм в  района на Дони Михоляц с дължина 18-20 километра и дълбочина  5-6 километра. Неприятелят обаче  не успява да достигне височините около Харкан. По-нататъшното му настъпление в дълбочина на българската отбрана е спряно с помощта на две дивизии от 133-ти съветски корпус, командвани от младия и енергичен съветски генерал лейтенант Артюшенко.

 

 

На десния фланг на Първа българска армия ударът на противника е насочен в стика между 3-и корпус на Първа българска армия и 64-ти корпус на 57-а съветска армия. На фронта от село Нагбайом  до село Куташ 2-ра германска танкова армия  настъпва с три пехотни дивизии в първи ешелон, поддържани от танкове и щурмови оръдия  и с една дивизия във втори ешелон. С цената на големи жертви те пробиват отбраната на първоешелонните полкове на 299-а съветска стрелкова дивизия,  вклиняват се в отбраната на 6-7 км. и продължават настъплението си в направление  Нагбайом- Капошвар. Преценявайки създадената обстановка, командирът на 64-и стрелкови корпус решава да контраатакува с втория си ешелон —

 

113-а стрелкова дивизия в направление на селата Кишкорпад, Яко, Куташ, да разгроми вклинилия се противник и да възстанови целостта на отбраната. За увеличаване силата на удара командващият 57-а съветска армия иска съдействие от съседната Първа българска армия. Командващия Първа българска армия заповядва на командира на 31-ви пехотен полк, усилен с едно артилерийско отделение да се изнесе бързо в района на село Чьокьой и да влезе в подчинение на командира на 64-и стрелкови корпус.

 

Контраатаката на 31-ви пехотен полк с командир Никола Ботев започва в 15.30 ч. след 15 минутен артилерийски удар по противника. В първи ешелон настъпват 1-ва и 2-ра дружина, а във втори — 3-а дружина. След кратко разузнаване полкът настъпва стремително. Противникът не издържа и се оттегля, но в дълбочина задържа упорито село Радего, поради което темпът на контраатаката на десния фланг постепенно намалява.

Честване годишнината от Дравската епопея, 22 март, София. Снимка Николай Белалов
Честване годишнината от Дравската епопея, 22 март, София. Снимка Николай Белалов

Командирът на полка въвежда в боя втория ешелон. Към 19.30 ч. полкът изпълнява поставената му задача, като овладява линията: село Яко, железопътната линия Капошвар, Чурго, на която спира и се закрепва. С фланговия си удар по настъпващия противник 31-ви пехотен полк оказва значителна помощ на 299-а съветска стрелкова дивизия за спиране и отблъсване на противника.Особено ожесточени боеве се разгарят при Яко, Чекел и Сабаш . Съвместните действия  на 10-а и 12-а пехотни дивизии заедно с 299-а съветска дивизия отразяват опита на 2-ра германска танкова армия да пробие отбраната. На 12 март противниковото настъпление към Нагбайом- Капошвар е спряно и не се допуска пробив в отбраната между двете армии.

 

От щаба на Трети украински фронт, маршал Фьодор Толбухин заповядва:

”Противникът на всяка цена да се задържи, ще изпратим подкрепление!”

 

Това дава кураж на  изнурените защитници на позициите, които със стени сили задържат бесните атаки на противника .

 

Командирът на 523-ти  германски полк,  полковник Нойман  изпраща донесение до старшия щаб: ”Българите са много силни  и не е възможно по-нататъшно  настъпление  на север!”Затова заповядва  полкът му да премине съм отбрана.

Честване годишнина от Дравската епопея, София 22 март. Снимка Николай Белалов
Честване годишнина от Дравската епопея, София 22 март. Снимка Николай Белалов

По същото време настъплението на хитлеристите в направлението на главния удар между езерата Балатон и Валенце е спрян от съветските войски на 15 март.

 

От 8 март започват съвместните бойни действия на 4-ти български корпус и 133-ти съветски  стрелкови  корпус  за ликвидиране на вклинилия се противник в района на Дони Михоляц.

 

От 12 до 19 март  пламват  със страшна сила улични боеве  за селата Драва Чехи, Драва Соболч и Драва Полконя, които преминават  няколко пъти от едни в други ръце.

Честване годишнина от Дравската епопея, София, 22 март. Снимка Николай Белалов
Честване годишнина от Дравската епопея, София, 22 март. Снимка Николай Белалов

По този повод командирът на 133-ти стрелкови корпус генерал лейтенант Артюшенко  заявява

“Драва Соболч е малкият Сталинград.

Аз с моя корпус съм участвал в Сталинградската битка и в Будапещенската операция, но такова нещо виждам рядко. Хитлеристите не отстъпват. Тях трябва да  ги изринеш!”

 

Генерал Владимир Стойчев. Снимка Николай Белалов
Генерал Владимир Стойчев. Снимка Николай Белалов

В Драва Соболч българските войници намират до убития немски поручик Хигелман личния му дневник, в който пише:

”Неприятелят продължава да ни притиска от всички страни.Ние очакваме с копнеж нощната тъмнина. Има  още един  офицер в нашата част,всички други паднаха. Драва Соболч е гробница за поделението!”  

 

В заповедта  на командващият германската група армии”Егея” се казва, че който се предаде на българите и болшевиките  ще бъде разстрелвано семейството му в Германия. Затова хитлеристите, въпреки големите загуби,  се сражават отчаяно, като самоубийци.

Честване годишнина от Дравската епопея, София, 22 март. Снимка Николай Белалов
Честване годишнина от Дравската епопея, София, 22 март. Снимка Николай Белалов

Боят се води  без прекъсвания, ден и нощ.

 

Води се  за всеки двор, за всяка къща и за всяка стая.

 

Денем барутният  дим засенчва слънцето.

 

Денят се превръща в  нощ.Нощем проблясват огнените сияния  и смразяващ  кръвта, вой на съветския дивизион  „катюши”.

 

Пламват  облаците. Денят  се слива с нощта, сякаш самият ад е  слязъл на  този къс унгарска земя, напоен с кръвта на българи, руси и немци.

 

Под неудържимия напор на българските и съветските части, хитлеристката съпротива в Драва Соболч е смазана.

Ранени и пленени хитлеристи по-късно казват:

” Такъв ужас не сме изпитвали никъде.”

 

Вдъхновен от подвига на българските и съветските воини, поетът Младен Исаев  написа стихотворението „ Драва Соболч”:

 “ Срещу Драва Соболч връхлетяха зелени роботи.

    Срещу Драва Соболч тръгна в поход смъртта,

    ала в светлото  име  с дъха на  живота

    вие срещнахте храбри мъже гибелта….”

На 11 март 16-та пехотна дивизия, наречена “хвърковатата” заради бързите си и стремителни пеши маршове преминава в настъпление. Атаката е наблюдавана от генерал Артюшенко,  който възкликва  възхитен:

Юнаци. българи! Вървят като  на маневри. Напред и пак напред! Това се казва стремителна и дружна  атака. 16- та дивизия е моя дивизия!” 

 

С нейна помощ на 19 март хитлеристите форсирали реката, са напълно  разгромени и противниковото предмостие е ликвидирано. Германските войски са отхвърлени на юг от Драва . Българите форсират канала Фекетевис, излизат на река Драва и възстановяват целостта на отбраната.

 

До 21 март, с помощта на български и съветски части, 3-та югославска армия ликвидира предмостието при Валпово.Завършва величавата Дравска епопея покрила знамената на Първа българска армия с неувяхваща бойна слава.

 

Маршал Толбухин в благодарствена телеграма до командващия Първа българска армия пише хвалебствени думи за героизма и мъжеството на българските воини.

 

Завинаги в Пантеона на безсмъртието влиза името на редник Парашкев Парашкевов, който загива със смъртта на героите, прикривайки отстъплението на своите другари в първите дни на боевете при Драва. 

 

Не по-малко ярък е подвигът на кандидат подофицер Гочо Гочев, който повтаря неговата саможертва като взривява с последната си граната, втурналите се да го пленят хитлеристи и себе си .

 

Героизмът, твърдостта и мъжеството на първоармейци провалят замисъла на немскофашисткото командване и бележат един от върховете на българската бойна слава в тази война.

В телеграма на регентите до командващия Първа българска армия се отбелязва:

„Героичните усилия на бойците от поверената Ви армия ще бъдат надлежно оценени от всички и ще осигурят по-щастливи бъднини на скъпата ни Родина”.

 

В края на март 1945 година Москва с 224 оръдия и 20 залпа салютира доблестните войски на III-ти украински фронт и героите на Първа българска армия.

Победата в 14 -дневните боеве е извоювана с цената на  6 850 убити, ранени и безследно изчезнали . Загубите на немците възлизат на 7500 убити     През паметни дни  на месец март 1945 г.  край река Драва, българските и съветските воини сътвориха такъв неръкотворен  паметник от мъжество и  героизъм, който и днес  не избледнява в народната памет.

Вече толкова много години в Унгария стоят като несменна стража  хиляди войнишки  гробове  край  Харкан и Печ на воините от Първа българска армия, положили костите си далеч от родината за освобождението на унгарския народ от хитлеризма.

Всяка пролет дъждът измива скромните  войнишки паметници, южнякът ги погалва с ефирна ласка, като родна майка, а бели маргарити, зелена трева и алени макове растат край тях сякаш родният  трибагреник им отдава за почест.

Защото никой не е забравен и нищо не е забравено!

«Зарево над Драва», игрален филм (1974 г.)

Тагове: ; ; ;