Точно преди 17 години на 24 март 1999 година, НАТО без санкции от Съвета за Сигирност на ООН започва да бомбардира суверенна Югославия, за това, че страната се опитва да съхрани териториалната си цялост. Обстрелвайки градовете от самолети, убивайки мирни жители алианса отбеляза своя 50-ти юбилей.

 

 

Защо без санкции от ООН? По думите на представителя на Асоциацията на американските юристи при европейската щаб квартира на ООН  е Женева Алехандро Тейтелбом, Карла дел Понте* » фактически признава, че и е било изключително трудно  да предприеме стъпи, които да с в разрез с интересите на Северноатлантическия съюз.(* Карла дел Понте — бивш прокурор на Международния трибунал за Югославия в Хага  (ICTY). А елцинска Русия тогава не е била  страната, която е способна да се застъпи за братята си и вечните съюзници.

 

 

 

По информация на властите на Съюзна република Югославия (СРЮ) от 24 март до 10 юни 1999 година общата цифра на загиналите граждански лица надхвърля 1 700 души, в това число 400 деца, и около 10 хиляди тежко ранени. Така, по време на войната на НАТО срещу Сърбия на 12 април 1999 година при бомбардировка на железопътния мост в района на Грдлица самолет F-15E от войските на НАТО унищожавасръбски пътнически влак Белград- Скопие.

 

Над половин милион души остават без покрив над главата. Смъртността в резултат от рязкото влошаване на условията за живот не подлежат на оценка.

 

 

21

 

 

Унищожени и повредени са 82 моста, 422 сгради на образователни учреждения, 48 медицински обекта, ударени са важни животоосигуряващи обекти и инфраструктурата, над 750 хиляди жители на Югославия стават бежанци, 2,5 милиона остават без необходимите условия за живот. Общата материална загуба от агресията на НАТО  надхвърля 100 милиарда долара. Отнетите животи и разбити съдби не подлежат на изчисление.

 

 

Достатъчно красноречиви цифри, въпреки че, нищо не може да се сравни с човешкия ужас, когато семействата губят малките си деца, когато трагично загива млада жена, носеща осем месеца нероденото си дете, което никога няма да се роди и да каже «мамо».

Тълпи от хора започват да излизат на мостовете, които планират да бомбардират, за да защитят родните си градове с телата си.

Тогава масово разпространение получават нарисуваните мишени, които хората закачат на дрехите си с подпис «Аз съм сърбин, убийте ме». В символ на страданието се превръща тригодишната Милица убита на 17 април 1999 година.

 

 

23

 

 

22

 

 

 

Изгаря телевизионния център, загиват 17 журналиста, но никой от световните лидери тогава не излиза на улиците като в Париж с надпис « Аз съм Белград».

До сега в центъра на сръбската столица стои разрушения Генерален щаб- забележителност за туристите и напомняне за местните, как изглебда интеграцията в западния свят.

 

 

Защо бомбардираха Югославия? Нали сърбите не са устройвали атентати в Париж или Брюксел. Опитаха да ги обвинят в геноцид ту над босненци, ту над албанци- но явно без каквито й да било доказателства, имайки предвид, че някой от делата в Хага продължават и до днес. А от бомбардировките над мирните жители вече изминаха 17 години.

 

 

 

 

Причината за агресия към суверенна държава става стремежът й да съхрани южния си край — Косово и Метохия.

Историческата родина на сърбите, обилно полята със славянска кръв, възпята в старата» книжовност», обсипана с православни църкви и манастири построени през  векове, които не се споменават в историята на  страните бомбардирали Сърбия.

Косово- сърцето на Сърбия. Така казват на Балканите.

Но се оказа, че да се воюва срещу радикалите за страната си е престъпление.

По-късно имаше всичко: признаване на «независимостта» на Косово, въпреки подписаната в резолюцията на ООН 1244 териториална цялостност на Сърбия, погроми в сръбските храмове, оскверняване на светините, прогонване и убийства на сръбските жители пред очите на «миротворче, незаконна търговия с човешки органи, лагер за подготовка на терористи от ИДИЛ. Съгласно Конституцията на Сърбия, Косово се явява нейн автономен кра, но де-факто власта на Белград там е нищожна.

Сърбите продължават да живеят предимно на север, а по другите части компактно са събрано в анклави около църкви, а да излизат от там е просто опасно.

 

 

 

А косовските бандити продължават да получават подкрепа от западните държави, които ги пробутват в различни международни организации. В частност, през ноември миналата година лобито на Русия и Китай спаси от опита за членство на «Косово» в ЮНЕСКО:  някой не шега искаше да допусне престъпници разрушавали църкви и да им повери да пазят древните православни светини!

 

Разстрелът на Югославия беше първит сигнал, първото звънче- или нет, камбанен гръм от косовските цъкви- който възвести идването на агресивната политика на западния свят. След бомбардировките в Белград, в Европа се случи първата «мека» революция, президента на Сърбия Слободан Милошевич умра в Хаагски затвор.  Така «меко» беше отделянето и на Черна Гора.

После последва плеяда от оранжеви преврати в други държави, но вече по изпитаната схема, бомбардировките в Ирак и Либия.

 

 

 

 

И все пак, в поредицата сложни политически събития, горящия Белград- ето това е истинското лице на западната «демокрация» и «хуманизъм»

 

 

В градовете на Сърбия и Черна Гора днес ще се проведат възпоменателни акции и ще почетат паметта на жертвите, а тази година темата излъчва особена актуалност.

Всички акции ще се проведат в контекста на широка АНТИ-натовска кампания. Днес хората ще излязат на улиците за да напомнят на властите, до какво в действителност води и»интеграцията» в западния свят, и с какви палачи от прозападните правителства установява дружествени контакти.

 

Оксана Сазонова, редактор News Front Сърбия

 


Българска редакция News Front.

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;