Битката между силоваците и кюрдското опълчение се ожесточава в Турция, пише вестник Politico.

 

Местните жители, които са напуснали Диарбекир, официално считащ се за столица на турски Кюрдистан, не могат да излязат на улицата в града, в който някога са живеели — тесните улички са затрупани от отломки, от изгорените жилищни домове към небесата се издига дим. Де-факто градът се намира вече четири месеца под блокадата на военните, тук се състояха най-ожесточените сражения между силите на държавната сигурност и бойците от забранената в Турция Работническа пария на Кюрдистан.

 

«Всичко това напомня Сирия. Събрахме някои вещи за децата и избягахме. Там вече нищо не остана», — разказва за вестника жителка на Диарбекир, принудена да напусне града в разгара на въоръжените сблъсъци.

 

Европа практически не обръща внимание на тези изблици на насилие, отбелязва изданието.

 

На Брюксел му стигат грижите за конфликтите в Сирия и Ирак и бягащите от там хора, но тихата гражданска война превръща отделните части на Турция в места, приличащи на Сирия.

Анкара има проблеми не само със сирийските, но и със своите, турските бежанци — според оценки на представителите на ЕС в Турция, над 400 хиляди хора са избягали от родните си градове си през август.

 

През юли се провалиха опитите да се постигне прекратяване на огъня между страните, насилието върви на принципа «око за око», то вече прерасна в пълноценна гражданска война. Според доклада от Международната кризисна група, от август в юго-източна Турция са били убити най-малко 250 граждани. Освен Диарбекир, пострадал е и град Джизре — според оценката на местни жители, градът е бил напуснат от 100 до 120 хиляди жители.

 

«Половината град вече не е пригоден за живот, другата половина също е разрушена», — цитира изданието думите на Раджи Билиджи, който оглавява Human Rights Assosiation в Диарбакир.

 

Градът е въздействал върху активиста обезкуражаващо — той е разрушен така, както и сирийският Кобани, унищожен от ИД през лятото на 2014 година.

 

Европа, разбира се, мълчи, тя говори само за бежанците, които й пречат да живее спокойно, добавя Билиджи. По време на визитата си в Берлин той се опитал да разкаже на немските парламентаристи за ситуацията в юго-източна Турция, но политиците се интересували само от един въпрос: «Какво става със сирийските бежанци, които идват в Европа?»

 

EС не критикува Анкара за бойните действия срещу Работническата партия на Кюрдистан, която Брюксел също счита за терористична организация, независимо от това, че европейските държави подкрепят бойното крило на кюрдската партия — Отрядите за народна самоотбрана, сражаващи се на предната фронтова линия срещу ИД, отбелязва изданието.

«Каква помощ може тази държава да окаже на бежанците, ако тя убива своите граждани и създава бежанци вътре в собствената си страна? Нима ЕС не разбира, че, ако кюрдският конфликт се превърне във война, турците и кюрдите също могат да избягат в Европа», — недоумява друг събеседник на изданието, Сибел Йигиталп от кюрдската Демократична партия на народите в турския парламент.

 

Много хора вече се опитаха да избягат, добавя изданието. Само за миналия месец бреговата охрана на Турция е открила 12 турски кюрди в група от афганистанци и сирийци, които се опитвали да попаднат в Гърция. Според информация от турски медии, те разказали на властите, че бягат от терора в юго-изток.

 

Бойните действия срещу кюрдите в Турция се ожесточават, броят на хората, които бягат от терора нараства, завършва изданието.

 

Когато в началото на март правителството на Турция обяви за началото на блокадата на Ширнак, градът бе напуснат от 50 хиляди от общо 63-хилядите му жители.

Петя Паликрушева

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;