Едва ли желанието на Великобритания за напускане на ЕС е спонтанно и без основания. От английския хумор знаем, че англичаните не се отличават с импулсивност или спонтанност. По- скоро обратното.

В същото време, наред с нестихващите атентати по света, и задълбочаващата се кризисна ситуация с мигрантите, други две страни, Украйна и Турция много искат да станат част от ЕС. Всяка една страна има собствени мотиви. На пръв поглед.

 

 

8

 

 

Но кой стои зад желанията на ЕС, и можем ли да говорим за ЕС като за успешно и независимо пространство?

Или наблюдаваме механизъм, който подчинява Европа чрез създаването на концепцията за ЕС и обединена Европа, със доброволното й участие.

Освен зоната за свободна търговия и придвижване, членството в ЕС има и обезателства, тоест всеки член има задължения, които не винаги, и  не съвсем подробно биват озвучавани на обществеността.

 

Така например, в общата драма с мигрантската криза, всяка страна член е подписла и поела финансов ангажимет по решаването на мигрантската криза- изграждане на бежански центрове, издръжка и социални програми, разходи по транспортиране- само напомняме, че след влязлото в сила споразумение между ЕС и Турция, разходите по всички депортирани бежанци от Гърция в Турция се разделят между всички страни членки на ЕС, и отделно от това, същите страни членки ще съберат още парички за да платят хонорар на Турция за голямото й сърце да  помогне за решаване на въпроса. Тоест, какво излиза: Турция, която не е член на ЕС, ще вземе финансиране от ЕС, ще получи доста преференции от ЕС, ще настоява от юни да пътува навсякъде из ЕС без визи- и ще й бъде платено за това. Значи, към настоящия момент съдбата на всички страни членки на ЕС е в ръцете на Турция, и Турция диктува положението- а всички останали изпълняват.

 

Отделно, от всичко това страните от ЕС продължават да изпълняват изискванията за единна европейска политика, като например антируските санкции, които ЕС поддържа като цяло, но всяка стран по отделно, търпи и понася значителни загуби за икономиката си. Тоест, какво излиза: ЕС поддържа санкциите, които му вредят, но въпреки неудобството търпи?

За кого е изгодно това?

От протестите в различните европейски страни може да се види, че със сигурност не е изгодно за народите на тези страни, иначе не биха протестирали, нали така. Не сме видели нито една държава, която да излезе и да заяви « Благодарение на членстото в ЕС и санкциите, страната ни се развива по-добре от всякога.. много сме щастливи»… никой не е чул нищо подобно нали?

 

А защо забравяме за Украйна? Какво се случи с Украйна? 

Подариха й букет «западно внимание» и й разказаха приказка за щастливия европейски живот, за свободата на европейците и я помолиха да си разбие главата от щастие… организирания държавен преврат, новата власт, която е толкова корумпирана и продажна, че е надминала очакванията на всички причастни към сценария по превземането на Украйна.

Военния конфликт, който беше изкуствено наложен под предлог за бурното желание на страната да поеме по пътя на евроинтеграцията, погуби много човешки животи и съдби. Но за това не се говори по телевизията. Говори се за обща европейска политика, задължения и ценности.

Задайте си въпроса: за кого са нужни, и кой има полза от това?

И веднага след като си отговорите си задайте още един въпрос: свободна ли е Европа…

 

 

 

Българска редакция News Front.

 

Тагове: ; ; ; ; ; ;