Преди 60 години, през февруари 1956 година, ЦРУ пуска над СССР огромен брой разузнавателни балони. Така започва спецоперация Genetrix.

 

По грандиозния си размах това е един от най-мащабните проекти на американските специални служби.

 

Вземайки за база метеорологическите аеростати, янките бързо ги модифицират, снабдяват ги с огромно количество свръхточна фотоапаратура. Целта била очевидна — да се заснеме на фотолента всичко, над което ще прелитат балоните. Така ЦРУ планира да направи списък на стратегическите и секретните обекти, на военните заводи, железопътните възли, ходротехническите съоръжения, месторазположението на полигоните, военните части, летищата и, ако имали късмет — космодрумите, които тогава СССР строи с усилени темпове.

 

Припомняме, че още от 1948 г. на полигона Капустин Яр в пълна сила се провеждат изпитанията на ракетите Р-1. А до пуска на първия в света съветски спътник оставали само няколко месеца. Американците подозирали, че СССР вече се занимават с космоса.

 

И за да не останат по-назад, те пуснали аеростатите от пет различни точки от западните граници на Варшавския договор: от базите на ВВС на САЩ в турския Инджирлик, от шотландското селце Евантън, от столичното летище в Норвегия Хардермоен, най-голямото в страната и от две западногермански селища — баварския Хибелщадт и мюнхенския Оберпфафенхофен, бъдещият аерокосмически център на Германия.

 

Така в полезрението на фотоапаратурата на САЩ попаднали също и източноевропейските съюзници на СССР.

 

Друга второстепенна цел бил шпионажът над Китай, който по онова време е в приятелски отношения със СССР. СССР строи тогава в Китай на базата на добросъседска помощ стотици предприятия с най-различен профил, в това число и военен.

 

Американците, разбира се, се интересували и от тях. Американската операция Genetrix обхващала три милиона квадратни километра от територията на СССР, Китай и др. страни.

 

По същото време СССР помага на Китай да създаде своята атомна бомба.

 

Американците знаели за това. И били разтревожени от съобщенията от Поднебесната. Затова и имали интерес около китайската ядрена програма.

 

Първата партида от американската въздушно операция се състояла от 500 въздушни балона, които трябвало да бъдат прибрани в моретата на Близкия Изток. За целта в Япония и на Аляска разположили спасителни самолети С-119. Но до крайната цел долетели само 15 аеростата. Половината от снимките били некачествени. Всичко имало много просто обяснение. Зондовете летели на височина до 30 километра — това е стратосферата, затова качеството на снимките било крайно лошо. Всичко зависело от времето и облачността.

По-късно също били пуснкани въздушни шпиони. Само на изток били изпратени още няколко хиляди летящи разузнавачи.

 

U-2 е дело на ЦРУ, създаден е за разузнаване през 1957 г. Първият самолет-разузнавач извършил полета си половин година преди събитията, които описваме по-горе, през август 1955 г. Но спецслужбите решили да използват недобре създадената въздушна машина за подобен специален проект. Затова и се появила идеята за балоните. САЩ първи започнали да пускат към СССР въздушни разузнавачи още от 1947 г., за да могат чрез мониторинг да разберат как стоят нещата около атомната бомба в СССР.

 

Проблемът на американците бил следният: във въздушното пространство над земята, както и над световния океан, има течения. Над плътните слоеве земна атмосфера, която ние дишаме, започва стратосферата, където няма кислород, но има много силни и твърде бързи «небесни реки», особено в долната част. Тези «небесни реки» понякога имат ширина стотици километри и винаги «текат» на изток.

 

А въздухът в тях се движи с огромна скорост — до 400 км в час! Това е два пъти по-бързо от ураган.

 

По време на Корейската война американските летци се сблъскали за първи път с това явление.

 

Летците им буквално пропадали в тази небесна река. Дори има случай, когато самолет, тръгнал от САЩ за Англия, случайно попаднал в субстратосферата и пристигнал не летището в Лондон три часа по-рано, добавяйки към собствената си скорост още 400 км в час. Така че въздушните балони при американците, както се казва, били последния косъм, за който се хванали, преследвайки целта си — шпионаж над СССР.

 

Съветските ПВО, разбира се, се били заспали зимен сън. СССР прекрасно виждал и разбирал целите на въздушните шпиони. Съветските дипломати затрупвали САЩ с протестни ноти за нарушаване на въздушното пространство, дори се стигало до международни скандали. Но с янките никой не можел да излезе на глава, както се казва. Затова СССР извършвал постоянен лов на въздушните шпиони на Америка.

 

Как СССР се справил с летящите шпиони?

Много просто.

Сложил на самолетите си специални остри шпори, които просто раздирали американските балони. Нямало смисъл да се хабят ракети.

 

Снимките над СССР продължили до 1980-те години.

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;