На 10 март 2016 г., точно преди седмица, българското правителство обсъди на заседание писмо от румънския евродепутат Моника Маковей във връзка с правата на “румънското малцинство” у нас. “Румънската общност няма възможност да учи майчиния си език, това се касае особено за много роми от румънски произход, които срещат пречка да заявят своята етническа принадлежност”, възнегодува тя. И поиска “сънародниците й” да се третират като малцинство. Вицепремиерът Ивайло Калфин й отвърна, че България е еднонационална държава, национални малцинства не съществуват и всеки може да си учи какъвто иска език в училище като СИП. Интересна подробност  — Маковей в писмото си не говореше за изучаване на самия език, а ползването му при обучението по други предмети, т.е. да се преподава химия, история, физика и т.н. на румънски.
Проявата на Маковей получи отзвук у нас. Медиите информираха, но не потърсиха контекста – защо, как, по какъв повод евродепутатът се обръща към българското правителство. Самата тя обяснява в писмото, че е сигнализирана от “български граждани от румънски произход”. Поставени в ретроспектива обаче действията на Маковей не се вписват в “реакция по конкретен сигнал”, нито са изолирани, странност. Става дума за целенасочена политика, чрез която бавно и полека Румъния се опитва да формира малцинство у нас. Да, политика и тенденция!
Може би вече всички са забравили, но в началото на 2012 г. се разгоря скандал с изказване на тогавашния румънски външен министър Кристиян Дяконеску. В интервю за тамошна медия той заяви, че Румъния ще постави официално пред България въпросите за делимитацията на морската граница, както и за статута на румънското малцинство на юг от Дунав. Българският му колега Николай Младенов привика румънския посланик да дава обяснения, но за акваторията, а не по въпроса за малцинството. А точно малцинствата са много по-важна тема за Румъния. Пък и за всички държави. Граници днес трудно се местят, но малцинства могат да се формират постепенно във времето.
Може би заради това северната ни съседка води активна политика срещу околните държави в защита на своите общности, а и на формирането на такива, когато ги няма. “Румънците в чужбина”са елемент в дългогодишна стратегия, около която е ориентирана външната политика, а и се предприемат действия във вътрешната. Преди години Букурещ заплаши Сърбия, че ако не даде право на местните румънци да използват майчиния си език в администрацията, ще й наложи вето при присъединяването към ЕС. Отношението към Молдова пък е като към временно отнета собственост – не веднъж водещи румънски политици са заявявали, че не признават границата, искат обединение, референдум за присъединяване, съвсем наскоро и в Молдова се проведе митинг, който настоя за сливане между двете държави.
На този фон претенциите и исканията към България са част от същата политика. Споменахме за Дяконеску  през 2012 г., ще припомним, че по-рано, преди преброяването през 2011 г., из Североизточна България се разпространяваха листовки, според които копанарите (за тях по-долу) са румънци. Съоветно трябва да се предявят като такива (в медиите имаше доста публикации на тази тема). Агитация имаше и в град Мизия. Още по-рано пък представители на “правозащитни организации” обикаляха и убеждаваха копанарите да изучават румънски.
Стигаме днес до Маковей – става ясно, че  всичко това е целенасочена тенденция. Знаят го и българските власти.
“Това е част от една доста дълго траеща позиция от страна на различни румънски представители…”, заявява на правителственото заседание нашият вицепремиер Калфин.
И добавя: “Което не способства по никакъв начин на добросъседските ни отношения «.
А ето и на какво се опират румънските претенции. Коя точно е мишената им.
У нас наистина има групи влахоезично население, което северните ни съседи упорито се мъчат да превърнат в консолидирано румънско малцинство (данните са на историка Костадин Костадинов):

 

Власи

 

Населяват предимно селата в Северозападна България около градовете Видин, Брегово и Кула, както и Централна Северна България и Балкана ( край Севлиево, Плевен и Правец). Броят им прогресивно намалява. Ако през 1880 г. те са общо 42 000, или около 4.5% от населението, то при преброяването от 1992 г. са 5959, през 2001 г. — 10 556, а 3684 сега ( последното преброяване от 2011 г.).

 

 

Етногенезисът им е предмет на спор — според българските учени това са българи от Влашката равнина, приели влашкия език и преселили се по десния бряг на Дунав в средата на XIX век (бягайки от румънските чокои); според румънските — власите в България са коренно население, живеещо по тези земи още отпреди идването на славяните през VI-VII век. Власите са изключително добре асимилирани в българското общество, неразделна част от него.

 

Цинцари (куцовласи)

 

Потомци са на коренното влахоезично население в Македония, Епир и Тесалия. В миналото те населяват разпръснато отделни селища в Родопите и Пиринска Македония и са известни като силно гърчеещи се. След 1912 г. част от тях се изселва в Румъния, друга в Гърция, а останалите се асимилират почти напълно от българите. Днес от цинцарите (или армъни, както е техният етноним) са оцелели само малки групи в София, Дупница и Пещера. Хората, владеещи армънски език, са предимно в пенсионна възраст.

 

Румънци

 

Те са 2491 през 1992 г., двойно по-малко през 2001 г. – 1088, и едва 891 през 2011 г. Интересното е, че най-сериозният им демографски резерв са т. нар. копанари. Това е влахоезично християнско население с черти както от българската, така и от циганската битова култура, населяващо Източна България. Броят им със сигурност надхвърля 50 000, а произходът им е от времето на румънското владичество в Южна Добруджа. Самите те често се наричат рудари. Въпреки упоритите опити за румънизиране масово се определят като българи.

 

Като майчин език румънски през 2011 г. са посочили 5523 лица, а влашки — 1826.  Общият брой на цялото влахоезично население в България — власи, армъни, румънци, копанари, власи-рудари, доближава 60 000 души (които се самоопределят такива и други, които не се самоопределят). То обаче не е хомогенно в езиков, културен и етнически план. Отделните влахоезични групи се разбират трудно помежду си, а и те, в голямата си част, са с изключително българско самосъзнание, интегрирани добре. Обогатяват и без това големия етнографски колорит на България. Отвъд  Дунав, разбира се, смятат друго.

 

Такава е демографската картина, такива са и действията на политическите представители на северната ни съседка. Такава е и реакцията на България (твърде лежерна).

 

Българските власти знаят, че Румъния се опитва да консолидира малцинство у нас, широката публика не го знае.

 

 

Картината е сложна и ако някой си мисли, че румънски евродепутат просто така е казал нещо си, дълбоко се е заблудил.

 

Гаврил Петров

 

Припомняме, че по-рано Моника Маковей стана почетен член на „Протестна мрежа”, обявиха от организацията през май 2015 г.

 

Румънката си закачи на ревера значка на протестърите и позира за обща снимка с тях. На кадъра са Антоанета Цонева, Асен Генов и други видни хрантутници на „Америка за България” и Сорос.

 

Странно защо липсваше министърът на „Протестна мрежа” Христо Иванов, който за сметка на това обгрижваше всячески Маковей на конференцията през май миналата година в хотел „Клинтън”.

 

Припомняме, че тогава самообявилата се за видна боркиня срещу корупцията мамалигарка обяви българския премиер Борисов за „лъжец”.

 

Това не попречи на Христо Иванов, подчинен в онези времена на Борисов, да й се подмаже пред десетки фотообективи и тв камери.

 

От паметното фото липсва и друго видно менте – тъй нареченият френски посланик Кабан, също участник във водевила в „Хилтън”.

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;