Христо Смирненски

Листопадна вечер

 

Не ми е, братко, твърде весело

пред листопадния сезон,

та на кого би се харесало

да чака зима без балтон?

 

Омръзна ми да лъжа себе си

за евтин и добър живот —

с лъжи не ща да вадя хлеба си,

не съм редактор на „Народ“.

 

Предчувствувам пак зъботракане,

като блокар за тлъста власт,

и ласките, уви нечакани,

на зимния солиден мраз.

 

Да бъдем зли живота учи ни,

да бъдем твърде много зли —

от всички обиди получени

отровни да ковем стрели.

Тъй зъл не съм, ала несретата

разбрах защо на нас е гост —

не съм министър на просветата,

та толкоз много да съм прост!

 

И в тези вечери предесенни

на всеки уличен фенер

с наслада бих видял обесени

по някой и друг кожодер.

Тагове: ; ; ; ; ;