Пътувайки с влака във вечерта на деня, в който трябваше да си простим, тази баба сподели купето ми.

 

Беше на 85 г, — излязла от болница и пътуваше сам сама от София за Септември.

 

Вместо чанта, бе сложила багажа си в пластмасова кофа, завита с найлон.

 

Вътре се виждаха кремвирши, явно от обедното меню в болницата.

 

Извади дребни монети и взе да ги брои. Стотинките бяха увити в найлонов плик — не повече от 2лв.

 

Дожаля ми и й дадох, каквото имах …..кроасани и някой лев за хляб.

 

Помоли ме да я събудя…., изхлузи маратонките…, явно дадени от някого и заспа.

 

Как да Ви простим на Вас, господа управници — .това са нашите родители…Такава ли участ заслужават?!

 

Аз не Ви прощавам!!!!

 

Мария Пенчева

Тагове: ; ; ; ; ;