Из интервю с френския аналитик от Фонда за стратегически изследвания Бруно Тертре.

 

БРУНО ТЕРТРЕ: Аз също бях изненадат от решението на Путин да изведе войските си от Сирия. Господин Путин е ходеща сензация. «Пристигам внезапно и също толкова внезапно си тръгвам!»

 

Сега внимание! Той не каза: «Аз извеждам цялата войска!» И дори министърът на отбраната на Русия каза: «Ние ще оставим някакви сили в руските авиобази и във военно-морската база» Това не е извеждане на войски!

 

Защо Путин постъпва така? Путин заяви следното: «Ние постигнахме своите цели».

 

Целите, които огласи Путин, бяха следните: борба с ИД. Но ние констатираме, че в продължение на цели пет месеца 80-90 % от ударите Русия нанасяше не по ИД, а по други цели. Но той наистина си изпълни задачите. Даде сила на Башар Асад…

Да, тук целта наистина е постигната.

 

Вероятно има и друго обяснение. Неслучайно всичко това се случи по време на 5-та година от гражданската война в Сирия. Главното е, че по време на извеждането на войските, в Женева текат важни преговори за бъдещето на страната. Вероятно Путин по този начин е искал малко да притисне Асад и да му каже: «Виж какво, старче, аз не винаги ще бъде редом до тебе. Време е да намериш решение».

 

Ако това е начин да се окаже натиск върху Асад, следва да се признае, че това е положителна крачка.

 

Не съм напълно сигурен, че действията на Русия в региона са били в целостта им положителни. Според мен, те по-скоро продължиха войната. Но при всички положения, ако Русия се стреми да окаже натиск върху сирийския режим, това до известна степен ще приближи процеса на регулиране на кризата към преговорите. Макар лично аз не особено да вярвам в това.

 

Всичко е значително по-просто по отношение на преговорите. Разбира се, че сред преговарящите има разногласия. Но ми се струва, че всички е наистина по-просто. В Дамаск управлява режим, който взе решение да се сражава до последния сириец.

 

Знаете, че Асад преди година каза: «Дамаск ще бъде разрушен, но победата ще бъде наша!».

 

Това ни дава представа, доколко далеко Асад е готов да отиде в името на победата си.

 

Също не бива да забравяме, че Сирия има един абсолютно незаменим съюзник, чието влияние вероятно тепърва ще расте. Иран.

 

Миналата година Асад помоли едновременно Москва и Техеран. Дори Русия да си отиде напълно, там остава Иран. Считам, че Русия няма напълно да изведе войските си от Сирия.

 

Според наличните финансови данни, стойността на руската военна кампания в Сирия е около милиард долара за година. Това е приблизително. За Русия тази цена е напълно нормална и приемлива. Затова смея да твърдя, че причината за излизането от Сирия НЕ са парите.

 

Путин измъкна почвата изпод краката на американците, които преди година казваха: «Ха-ха-ха, да видим как Русия ще затъне! Сега вече ще започнат проблемите, с които тя никога няма да се справи!». Е, Путин отговори на Обама следното: «Вижте какво, ние направихме това, което искахме, когато поискахме и си тръгваме, когато си поискаме».

 

Макар, пак да повторя, това не е пълно извеждане на войските.

 

От военна гледна точка може да се каже, че това не влияе върху западната коалиция. Защото координацията с руската авиация в небето над Сирия не беше никакъв проблем.

 

От политическа гледна точка — всичко това не е без значение. Тук трябва да разгледаме и дипломатическата игра на Русия в Женева, няма ли да се промени тя отново.

 

В ефир на 15 март 2015 година

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;