Вероятно в момента опитът за примирие в Сирия работи, но войната в региона няма да завърши скоро, уверен е главнокомандващият силите на НАТО в Европа Джеймс Ставридис.

 

Правят се опити да се изработи решение за Сирия, но главният проблем е в това, че основните играчи не могат да се разберат за начините за излизане от кризата: САЩ и Русия спорят за съдбата на Асад. Саудитска Арабия и Иран са потънали в геополитически и религиозен конфликт, а Русия и Турция имат разногласия по тактически и стратегически въпроси, пише генералът в статия за Foreign Policy.

 

Според Ставридис, по време на кризата става очевидно, че единната сирийска държава вече не съществува. Нацията е разкъсана от гражданската война, а голяма част от страната се управлява от най-различни лидери, които ненавиждат остатъците от суверенната държава. И затова бившият главнокомандващ НАТО в Европа предлага да се замислим над разделянето на Сирия.

 

Ставридис е съгласен с това, че предложението е рисковано и заплашва с множество усложнения. Но за да се потуши конфликтът и в името на преговорите, според него, трябва този вариант да присъства по време на преговорите в Женева.

 

Сирия, отбелязва генералът, е създадена след Първата световна война и не може да се похвали с древна цивилизация, както Иран, Турция или Гърция. И затова сред причините, довели до войната, Ставридис открива твърдостта на режима на Асад, проблемът с недостига на вода, общият подем на арабската пролет, а също това, че страната вече е била разделена по религиозни и етнически причини.

 

Как си представя Ставридис Сирия в бедеще: около Дамаск ще се появи алавитски район под управлението на Асад или тези, които дойдат след него. Ще има централен регион, който с времето ще започне да се управлява от умерен сунитски режим — след ликвидирането на различните терористични групировки. В края на краищата може да се появи и кюрдски анклав в източната част на страната. Подходът при разделянето на държавата може да бъде различен — от пълен разрив, както в случая с Югославия, до федерация, както в Босна след Дейтънските споразумения, и слаба, но федерация, както в Ирак.

 

Турция няма да е доволна от появата на кюрдски анклав, който ще засилва напрежението в нейните собствени граници, а другите страни със силни малцинства (такива като Испания, Турция, Великобритания, Китай или Русия) по принцип няма да подкрепят правото на самоопределение и ще поискат суверенитет в границите на държавата.

 

Редом до Сирия е Ирак, там призивите за разделяне на държавата звучат вече десетилетия. Но Ирак има богати нефтени ресурси, които смекчават исканията на малцинствата, а също и система на федерално правителство, която е слаба, но все още се държи.

 

«Сирия няма нито едното, нито другото», — твърди Ставридис.

 

Според Ставридис, най-добрият вариант е съвместна кампания срещу Ислямска държава и едновременно с това установяване на федерална система с голяма местна автономия. Ако тези предложения се представят като пакет от мерки, може да се постигне мирно регулиране, както в Босна преди 20 години, предлага генералът.

 

Но понастоящем е твърде рано да се предлага това, предупреждава Ставридис. Трябва да се почака примирието да продължи още известно време. Ако страните успеят поне да започнат преговори, то с времето те ще успеят да се договорят и за нова конституция, и за нови избори.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;