«Деликатното» примирие, сключено за Сирия, ни даде възможност да се замислим не само за войната в тази близкоизточна страна, но и над украинския конфликт, пише в своята статия за

The National Interest научният сътрудник, специализирал по изучаване на постсъветското пространство от аналитическия «Институт Кенън» Майкъл Кофман.

 

Според него, анализирайки дадени аспекти от войната в Сирия, може да се направи извода за това, как би протекла аналогична «опосредствана война» в Украйна, ако Западът по-активно би подкрепял украинските въоръжени сили.

 

Както отбелязва авторът, преди година много привърженици на идеята за предоставяне оръжие на Украйна считаха, че САЩ могат с помощта на този или други твърди методи по отношение на Москва да увеличат руските военни загуби и да заставят ръководството на страната да прекрати «агресията», което би довело или да примирие при условията на Запада, или до «политическата капитулация» на Русия.

 

Подобни теоретични идеи така и не бяха изпитани на практика — но това се оказа, че е за добро, защото събитията през изминалата година в Сирия отчетливо демонстрираха, че подобни твърдения са минимум съмнителни, твърди Кофман.

 

«В Сирия се води опосредствана война срещу Русия и нейните съюзници, а САЩ  отстъпват в тази война — дори според мнението на някои вече са изгубили», — пояснява експертът.

 

Сирийската кампания на Кремъл се опираше значително на наземните операции, осъществени от остатъчните сили на Дамаск заедно с армията на Иран и бойците от Хизбулла, а Русия се отнесе с цялата си сериозност към подготовката и снабдяването на сирийските военни, обяснява аналитикът.

 

Аналогична политика проведе Русия и по отношение на «сепаратистите» в Източна Украйна — всъщност, Москва превърна опълчението в «миниатюрна версия» на руските въоръжени сили, организирайки ги в бригади и батальони, предоставяйки им бронирана техника и артилерия, пише авторът.

 

«Оказа се, че Русия има пари и за техника, за да подкрепя две марионетъчни сили и непосредствено да участва в два конфликта, накланяйки везните в своя полза, — констатира Кофман. — Изречените хипотези в началото на 2015 година относно наличието на политическа воля у Москва и физическите й възможности за водене на бойни операции се оказаха погрешни — те, разбира се, имат своя предел, но се оказаха значително по-големи от това, което ни се искаше».

 

Апологетите на «твърдия подход» към Русия по-рано твърдяха, че конфликтът в Украйна би имал друг облик, ако Вашингтон бе предоставил на Киев ПТРК «Джавелин», с помощта на които украинските ВС биха могли да унищожат руските танкове, но и тази гледна точна не е правилна, твърди авторът.

 

Както подчертава експертът, още преди година не беше съвсем ясно как този «непосилно скъп» комплекс би могъл да помогне на украинските военни — конфликтът в страната се характеризира с активно използване на артилерия, позиционен характер на бойните действия и стрелба от закрити позиции, т.е. «Джовелините» не бяха нужни в Украйна. Войната в Сирия добре показа, че снабдяването на воюващите срещу Русия и нейните съюзници с противотанково оръжие не е панацея — зоната на сирийския конфликт е «буквално затрупана» от американски TOW (според Кофман, сирийските въстаници в конфликта са използвали около 800 управляеми ракети от тази серия). Да, те се справиха отлично срещу сирийските Т-55, Т-62 и старите Т-72, но това не помогна на опозицията да вземе връх и «доведе по-скоро до провал, а не до победи», пише аналитикът.

 

Доставяйки на въстаниците ракети, Вашингтон успя само да изостри конфликта, а когато пред американските лидери се изправи неизбежният въпрос, какво да се прави по-нататък, им «се наложи бързо да разберат, че САЩ са в състояние да подкрепят опозицията само в ограничени рамки», се казва в материала.

 

Аргументите в полза предоставянето на Киев на въоръжение и стартирането по този начин на «опосредствана война» с Русия в Украйна като цяло нямаха и нямат логическа обосновка от гледна точка на военната стратегия и реалното състояние на ситуацията в страната, твърди Кофман.

 

Първо, още през 2014 година, когато бяха подписани първите Мински съглашения, беше очевидно, че Русия няма намерение да почва пълноценни бойни действия в Украйна и не желае «да я завладява, а да я контролира», твърди аналитикът.

 

Второ, както показа сирийската кампания, Русия при всички положения има очевидно превъзходство в конфликти от подобен тип. Тя има решаващи интереси там в сравнение със САЩ и по тази причина, за разлика от Америка, «не е скована от нищо», — твърди авторът.

 

Нанасяйки в Сирия ракетни удари от кораби, стратегически бомбардировачи и дори от подводници, Русия демонстрира, че има на разпореждане огромен арсенал от бойни средства в случай на изостряне на конфликта в Украйна, предупреждава Кофман.

 

Сирийската кампания доказва, че всякакви опити да се увеличат загубите на руските войски, за да се застави Москва да отстъпи, са обречени на провал, продължава Кофман.

 

Русия понесе в Сирия загуби от личния си състав, «от военни съветници до военнослужещи и специални части, включително дори пилоти», но това не я накара да отстъпи нито крачка назад.

 

Напротив, Русия се включи в конфликта още по-активно и изпрати в Сирия допълнителни средства, припомня аналитикът.

 

 

Благодарение на Сирия Вашингтон може да усвои още един важен урок, който се заключава в следното: ако САЩ «са по-твърди към Русия», както това искаха някои политици, то те няма да постигнат нищо, твърди Кофман.

 

Особено ярък пример за прилагане на «твърдост» е тотално провалената политика на Турция по отношение на Москва, отбелязва експертът.

 

Независимо, че Турция свали руския бомбардировач, самолетите на Русия продължават да нарушават турското въздушно пространство със същата честота, както и по-рано, пояснява аналитикът.

 

Наложи се Турция да се примири и с присъствието около границите й на комплексите С-400, контролиращи нейното въздушно пространство, а също и с политика на Москва в подкрепа на сирийските кюрди и икономическите санкции, които Русия не се побоя да приложи, независимо от икономическото си положение, подчертава авторът.

 

«Ердоган се държа по-твърдо с Русия, но не победи», — пише Кофман.

 

«Това, което се случи с него е предупреждение за тези, които считат Русия за страна, която само претендира за титлата велика държава и е способна да даде заден ход при първата проява на сила или военна загуба».

 

Практиката показва, че с Русия «трябва да се държим не по-твърдо, а по-умно».

 

САЩ постъпиха правилно, оказвайки на Украйна внимателна и добре обмислена подкрепа, твърди авторът. Подготвяйки украинските военни, предоставяйки на Киев нелетателно оборудване и придвижвайки структурните реформи, Вашингтон ще успее с времето да превърне армията на тази страна в ефективна сила — и това ще бъде «победа на разума над импулсивността», — прави извода си авторът.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;