Събитията, произтекли през април, май и юни 1876 г. в Европейска Турция, накарали не само политиците, но и голяма част от населението на останалата част от Европа, да се заинтересува какво става в Османската империята, да вземе отношение по него и изрази своето желание за промяна.

post-2642-038036100 1338916510_thumb.png

 

В Англия отказът на правителството да се присъедини към Берлинския меморандум раздразнило обществото. То не приемало ръководството на кралството, водено от Дарби-Дизраели, по какъвто и да е начин да подкрепя Портата, която в него момент била под влияние на уличната диктатура на мюсюлманските семинаристи и в Цариград царял страх сред християнското население. От друга страна след демонстративния си акт на неподкрепа на европейското съглашение, Англия се оказала самотна сред останалите европейски държави, което не се харесало на либералната опозиция в английския парламент. Към това се прибавило и започването на Сръбско-турската война, което „преляло чашата” и довело до неочакван обрат в английската външна политика.

 

Оказало се, че Англия също била засегната от войната, водена толкова далече от нея. След Кримската война обединеното кралство, както и Франция, нееднократно предоставяли на Турция твърде значителни заеми, върху които се трупали значителни печалби. Заемите били отпускани с 5-6% лихва, което било значително повече от средния процент по това време. От своя страна банкерите вземали 6-7% комисионна. Един от заемите бил пуснат по курс 43,5 за 100. При такива условия до 1875 г. турското правителство се издължило с около 200 милиона фунта стерлинги. Тези финансово-лихварски операции направо разорявали Турция.

 

Финансовият банкрут на Турция и отлагането от нейна страна на изплащането на лихвите, разтревожило заинтересованите от турските заеми капиталистически кръгове в Англия. Затова те изисквали от ръководителя на правителството да натиска длъжника Турция. А Дизраели на практика я подкрепял, тъй като я приемал за щит срещу Русия, считана за потенциален конкурент на Англия в Средиземно море. Отказът на английският министър-председател да се присъедини към Берлинския меморандум бил резултат именно на тази политика. Което още повече раздразнило кредиторите на Турция, възприемащи избухването на Сръбско-турската война като следствие от нерешаването на конфликта в Босна и Херцеговина по мирен път.

post-2642-090580500 1338916516_thumb.png

 

През юли консервативното правителството на Дизраели и поддържаната от него външна политика в подкрепа на Турция, станали обект на много енергични нападки от страна на либералната опозиция, водена от Уилям Гладстон. Основна тема, използвана при нападките, била насилията и зверствата, извършени от турците, при потушаване на въстанието в България. На 19/31 юли в английския парламент започнали дебати относно политиката на правителството по Източния въпрос. Дебатите се водели едновременно в палатата на лордовете, където от страна на правителството отговарял министърът на външните работи лорд Дерби. В палатата на общините давал обяснения министър председателят Дизраели.

 

На никое от двете места не бил повдигнат въпросът за изразяване на недоверие на правителството. Опозицията имала за цел само да поиска обяснение за водената от него до тогава политика и да получи обещание, че по време на лятната парламентарна ваканция то няма да въвлече страната във война на страната на Турция. И двете цели били постигнати. Дизраели при отговорите си на нападките на Гладстон говорел с недомлъвки и избягвал всякакви положителни обещания. Но Дарби направо обявил, че Англия ще промени своето неутрално поведение и то в полза на едно миролюбиво посредничество между воюващите страни, осъществявано заедно с останалите европейски държави. От думите на английския външен министър, произнесени по време на дебатите, станало ясно, че той няма желание да се застъпва за Турция, не одобрява туркофилските действия на Дизраели и занапред Англия няма да се противопоставя на бъдещите опити на европейските държави да спрат кръвопролитието на Балканите.

 

Английското правителство се предало окончателно, когато в парламента били огласени данните за зверствата, извършени от турците при потушаване на въстанието в България. На 26 юли/7 август в палатата на общините съветникът на министъра на външните работи — Борк, отговаряйки на въпрос на депутата Андерсон за българските събития, прочел доклада на секретаря на английското посолство в Цариград Уолтър Беринг, изпратен в България за да проучи събитията. От доклада се видяло, че само в Пловдивския санджак, където имало надзираващи турски чиновници, броят на християните, убити от турците, достигал цифрата 12 000, а броят на изгорените села възлизал на 60.

 

 

Оповестените данни накарали Дизраели да престане да се меси открито в Източния въпрос, тъй като съобщенията за зверствата в България го компрометирали. Преди това той твърдял, че насилията, извършени от турците били незначителни. Така му бил съобщил посланикът в Цариград Хенри Елиът. В хода на дебатите станало ясно, че последният е действал по командата на Дизраели, а не на непосредствения си началник Дарби. Което довело до решението на правителството — в Пловдив да бъде изпратен специален английски консул, който да докладва направо във външното министерство.

 

 

Резултатът от тези разкрития бил, че английската журналистика веднага променила тона си и вестник „Таймс” почнал енергично да пише за ползата от застъпничеството на Европа за Сърбия, допускайки даже, че то трябва да бъде възложено едновременно на Русия и Австрия. При закриването на парламентарната сесия на 3/15 август било прочетено тронното слово на кралицата. В него се подчертавали приятелските отношения с чуждестранните държави и готовността при удобен случай и в съгласие с тях да се поеме посредничеството между воюващите страни на Балканския полуостров.

post-2642-005647600 1338916524_thumb.png

В края на август Уилиям Гладстон издава брошура, в която описва зверствата и насилията, които били извършени от турците на Балканите и изтъква, че нови такива зверства могат да бъдат предотвратени, само като се освободят Босна, Херцеговина и България от турското управление. Англия, заедно с останалите държави, трябвало да съдейства за това освобождение. Заглавието на брошурата на либерала Гладстон — „Българските ужаси и Източният въпрос”, станало един от лозунгите на политическата кампания, насочена срещу съперника — консерватора Дизраели.

 

 

Завоят в английската политика е впечатлил Николай Игнатиев и той коментира по този повод:

 

„…изстъпленията и зверствата на башибозуците в България стигнаха дотам, че даже английското правителство счете за нужно под натиска на общественото мнение в Англия, възбудено от журналистическите кореспонденции и красноречието на Гладстон, да се намеси официално и да тури край на безредията и гоненията на християнското население”.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;