БАТАК
Бях там — в онази църква сред Батак.
Видях, разплакани светии по стените.
и детски плач дочух, на смъртен страх
как рухва всичко свято пред очите.
Бях там и вледенен, и в потрес — ням
един баща със кървав нож в ръката,
от болка потъмнял, жив демон сам,
с гърди възпирах щикове в тълпата.
И падаха един след друг в кръвта.
Желана бе смъртта, като награда,
В невиждан ужас храмът отесня…
строен за мир, молитви и наслада.
А господ в този миг не бе сред тях,
пастирът свойто стадо бе оставил.
Закрил и своя взор за смъртен грях
Той, нищите за милост бе забравил.
Бях там, в онази църква сред Батак,
по мъжки плаках, с длани на гърдите.
Там злото днес почива в пълен мрак,
сподавен вик на мъртвите в сълзите.
За мен този ден не е празник, а възпоменание и повод никога да не забравяме, че може пак да се случи. На колене пред паметта на онези, които не биха ни простили късата памет — невинните жертви на 500 години гнет.
Автор: Боби Костеелс

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;