Съвсем не е случайно, че ни залива информационна вълна за някакво разцепване на Сирия.

 

В светлината на последните събития се вижда добре, че реалната политика на Турция по отношение на САР е насочена точно към това — към разцепвана на страната. Така и Сирия ще се впише в графата «арабска пролет», ако държавата се фрагментира.

 

Но да насочим вниманието си към детайлите, за да получим по-реална картина за бъдещето на Сирия.

 

След като осирийските кюрди получиха възможност да участват в преговорите в Женева, а турците не успяха да изпратят там туркоманите, стана ясно, че част от участниците в политическо-дипломатическото регулиране подготвят сценарий за разкъсването на Сирия. Да, има споразумение между САЩ и Русия за регулирането, детайлите в него са ни известни, и двете страни официално се придържат към принципа на запазване на териториалната цялост на страната, но тук се появява едно «но».

 

Първо, съществува проблемът сирийски кюрди. Ако Башар Асад се задържи на власт, то той трябва да приеме нова конституция, да проведе избори и да се съгласи на ново административно устройство на страната. В нея сирийските кюрди — които бяха активни борци срещу ИД, имащи подкрепата на САЩ, както и руската подкрепа — ще претендират за място под слънцето, както се казва. Предишният им статус вече не ги устройва, което си е напълно справедливо, имайки предвид дългогодишната борба на този народ за държавност. Всичко говори в полза на предвиждането, че сирийската автономия ще бъде официално оформена.

 

Точно това е мазолът, който турците се страхуват да не настъпят.

Веднага щом мирният процес определи новия статус на сирийските кюрди, едновременно с това ще се появи и иракска кюрдска автономия, тогава вече турците ще бъдат приклещени в ъгъла.

 

Това на свой ред не само ще стимулира РПК в борбата й с Анкара, но и самите турски партии, които вървят по паралелен курс, настоявайки също за нов статус на турските кюрди, ще засилят дейността си вътре в самата Турция.

 

При такова развитие на събитията, най-вероятно веднага ще се появи кюрдска автономия. И независимо от всички противоречия вътре сред самите кюрди, пътят към единна държава е най-естественото нещо, което можем да очакваме.

 

Само не забравяйте, че има кюрди и в Иран 🙂 Но това е филм, който в момента няма да се прожектира.

 

Нали разбирате, че Ердоган ще умре, но подобно развитие на събитията няма да го допусне.

 

Затова настоящите информационни мрежи, които се подхвърлят из световното пространство за разделянето на Сирия, са единствено и само сондиране на общественото мнение по въпроса.

 

Западът също провежда контрасондаж, ако в случай на разчленяване на Сирия фрагментацията засегне и територия на Турция. Защото освен кюрдите, там има и още един проблем.

 

И той се нарича АЛАВИТИ.

Припомняме, че по времето на Мустафа Кемал Ататюрк той е имал намерението да нарече Турция Анатолия, отказвайки се от Османската империя. А ако сега всички престарели процеси се реанимират, кой ще даде гаранции, че скоро отново няма да бъде повдигнат въпроса за Анатолийска република, за да се заобиколи думата «турска», която вече почти е политически дискредитирана. А макар политиците да не говорят за това, на ниво експерти дискусиите са във вихъра си.

 

Т.е. независимо от декларациите за запазване целостта на Сирия, има други процеси и те са напълно реални.

 

Например, трудно е да си представим силите, които вече могат да обединят отново Ирак в единна държава след това, което сътвориха там Щатите.

 

Който е забравил, САЩ нахлуха в Ирак през 2003 година и свалиха сунита Саддам Хюсеи, подкрепиха властта на шиитите, подкрепиха кюрдска автономия. Т.е. близкоизточната цялост рано или късно се префасонира от цялост в области на влияние.

 

Колко зони могат да бъдат създадени — все още никой не знае

 

Разбира се, че би било прекрасно, ако по някакъв вълшебен и почти магически начин се съхрани целостта на Ирак и Сирия, но би било добре психически да се подготвим за фрагментация.

 

Безкомпромисна.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;