Започналото примирие вероятно е рискована стъпка, но това е единственият вариант. Ако Америка и Русия действат заедно, в Сирия може да настъпи мир.

 

Войната в Сирия продължи вече толкова дълго, а всички дипломатически усилия се оказаха толкова неефективни, че в момента е особено трудно да се поддържа надеждата, че този конфликт ще може да бъде регулиран или поне взет под контрол. Въпреки всичко режимът за прекратяване на бойните действия, с който се съгласиха практически всички страни, по всяка вероятност ще издържи до почивните дни. Болшинството наблюдатели са настроени достатъчно оптимистично, но не заради някакви внезапни промени в позициите на страните — почти всички страни в конфликта продължават да се ненавиждат един друг — а защото, както по всичко личи, ключовите играчи са заинтересовани в бъдеще да постигнат целите си.

 

Това съвсем не изключва насилието, но неговата роля в конфликта може да се намали съществено. В Сирия всичко е толкова объркано и опасно, че дори държави с противоположни интереси разбират, че ще им се наложи да си сътрудничат, за да избегнат опасностите, с които не могат да се справят поединично.

 

Необходимо е веднага да се каже, че споразумението за примирието в значителна степен бе сключено на база условията на Русия, че то е изгодно за президента на Сирия Башар Асад, че вече са били фиксирани нарушения на режима на прекратяване на огъня, че нарушенията вероятно ще се извършват и в бъдеще и че до момента все още има опасност от непосредствен сблъсък между Русия и Турция. В действителност заплахата от по-мащабна война беше главният стимул за провеждане на преговорите, които се увенчаха с успех чрез подписване на споразумението.

 

Кралят на Йордания Абдулла каза, че военната намеса на Русия е показала без всякакво съмнение, че решението на президента на Русия Владимир Путин да изпрати в Сирия значителни сили е променило ситуацията в страната. Първоначално тази стъпка предизвика присмех: най-напред се смяташе, че руските самолети и танкове не влияят така силно върху съотношението на силите между режима и въстаниците. Но мощта на руското оръжие промени възприятията. Руския спаси режима от поражение и укрепи позициите си толкова, че перспективите за неговото сваляне изглеждат вече отдалечени във времето.

 

Въстаниците за миг се лишиха от главната си военна цел. Въпреки това успехът на Москва донесе със себе си и редица проблеми. По-лесно е да се води война, отколкото да се търси път за политическо регулиране. По-вероятно Русия няма да поиска безкрайно да оказва на Асад военна подкрепа и да воюва за него.

 

Крайната цел на Русия, както стана ясно, е запазване на стабилната сирийска държава в качеството й на съюзник и клиент. Но едва ли това е съвместимо със сляпата подкрепа за президента Асад или с осъществяване на пълния контрол над Сирия — именно такава задача поставя пред  себе си Асад. Москва води преговори с редица опозиционни дейци и със сигурност разбира добре, че болшинството от тях няма да се съгласят на формално включване в структурата на предишния режим. Москва разбира, че в края на краищата трябва да се сключи такова вътрешно споразумение, което да устрои сунитското арабско болшинство и кюрдите, а не само тези сунити, които от самото начало подкрепяха президента Асад. Около съвместното настъпление срещу ИД на силите на режима, въстаническите групировки и с подкрепата на западната коалиция също не всичко е така просто. Почти е невъзможно Сирия да остане цяла дори в рамките на федеративна държава с широки пълномощия на субектите в нея.

 

Държавният секретар на САЩ Джон Кери достатъчно добре разигра слабите карти на САЩ. Америка се лиши от влиянието си над Дамаск преди няколко години, когато тя преждевременно се обяви против президента Асад. Тя повече предаде позициите си, когато президентът Барак Обама се отказа да бомбардира сирийския режим през 2013 година, след като той използва химическо оръжие. Тази кампания, която САЩ започнаха против ИД в Ирак и Сирия, се оказа твърде вяла, а американското влияние върху бавния процес в Ирак — неубедително.

 

Господин Кери се опита да вземе предложението на Русия и да внесе в него такива промени, за да може то да съответства на интересите на Америка, Европа и другите страни. Русия и САЩ се нуждаят един от друг и в същото време се опитват да се използват един друг. Във всеки момент всичко може да се обърка, но това е единственият приемлив вариант, който може  в края на краищата да донесе облекчение на страдащия сирийски народ.

 

Тагове: ; ; ; ; ; ;