„Съединените щати и Саудитска Арабия са свързани с дългогодишно приятелство. Това е стратегическо приятелство… Убеден съм, че работейки заедно, Съединените щати и Саудитска Арабия могат да постигнат напредък по множество въпроси от взаимен интерес”.

 

 

Това казва президентът Обама при посещението си в Саудитска Арабия през 2009 г. Още преди отпътуването си за Саудитска арабия Обама казва пред медиите, че ще бъде „напълно откровен” с монарха и ще отстоява пред него петролните интереси на САЩ.

 

 

В светлината на тези примери е уместно да се сетим и за визитата на американския президент Барак Обама в Саудитска арабия в края на месец март 2014 г. и да направим връзка с постоянно спадащите в днешно време цени на петрола. Като официална цел на визитата на американския президент в кралството беше посочено обсъждането на доставките на американски Преносими зенитно-ракетни комплекси и противотанкови системи за сирийските бунтовници от Саудитска Арабия, което се смята за компромис от страна на САЩ.

 

 

Трудно е да се повярва, че президентът на Съединените щати е отишъл лично при саудитския крал за обсъждане точно и само на този въпрос. Едва ли има съмнения, че на срещата са били обсъдени и други теми. Но няма да е лишено от основания да предположим, че целта на визитата на Обама в Рияд са били преговори с краля за възможно „коригиране“ на световните цени на петрола. Именно тази стъпка разглежда днес Западът като основен лост за въздействие върху Русия, която активизира геополитическата си дейност на фона на украинските събития.
 

Като водещ световен играч Саудитска Арабия разполага с всички възможности, така че за кратко време значително да увеличи добива и по този начин да разруши създалото се на световния пазар статукво. Като начало ще е достатъчно да бъде пробита цената на барел петрол сорт „Брент“ до $80-90, каквато беше цената преди сирийската криза. По-нататък са възможни различни варианти. Такава маневра щеше даде допълнителен импулс на излизащата от кризата икономика на Запада. От това щяха пострадат всички суровинни страни, включително самата Саудитска Арабия и Русия.
 

Въпреки значителната политическа и военна зависимост от САЩ през последните години Саудитска Арабия е признат лидер на арабския свят със собствени политически интереси. Едва ли саудитците бяха готови безропотно да се подчинят на Америка, жертвайки собствените си интереси. Във Вашингтон отлично разбраха това: за „коригирането“ на петролния пазар ще трябва да бъде предложена адекватна компенсация. Веднага се появява отговорът на въпроса защо САЩ изразиха готовност да си затворят очите за доставките на Преносими зенитно-ракетни комплекси за сирийските бунтовници, за които толкова настояват саудитците, подкрепящи дестабилизиращите процеси в Сирия. Става дума вероятно за една от формите на „адекватна компенсация“.

Саудитска Арабия не крие, че е заинтересована от падането на режима на Башар Асад. Съгласието (мълчаливо или открито) на САЩ за доставки на въоръжения на сирийските бунтовници може стана част от заплащането за неизбежните неудобства, свързани с падането на цените на петрола. В скоро време може да се очакват и други стъпки от страна на САЩ в подкрепа на Саудитска Арабия в замяна на повишаването добива на петрол от кралството, което би нанесло сериозен удар върху Русия подобно на събитията от 80-те години на 20 век, когато след такава офанзива бе сложен край на Съветския съюз.

 

 

В действителност оттогава цените на петрола спаднаха рязко и особено в последните няколко месеца, въпреки че терористичната организация „Ислямска държава“ пое контрола над редица рафинерии в Сирия и Ирак. Горивото не поскъпна дори след като САЩ и съюзниците им започнаха въздушни удари срещу контролираните от джихадистите рафинерии, а обикновено дори и най-малкото напрежение в Близкия Изток предизвиква опасения от намаление на доставките и води съответно до повишаване на цените. Причината е, че САЩ вече не са толкова зависими от външните доставки. Бумът на шистов газ в страната промени ценообразуването на петрола. Страната вече внася по-малки количества, заради увеличения местен добив и производство. Америка внася едва по 6.87 милиона барела на ден в края на септември 2014 г., а за сравнение през 2008 г. импортът е бил по 10 милиона барела средно на ден. Към това трябва да добавим и свитата консумация на петролни продукти, заради слабия икономически растеж в Европа и Азия. Това означава, че на световния пазар вече има излишък от петрол, т.е. предлагането превишава потреблението и съответно цените намаляват.

 

 

Следователно дори не се налага Саудитска арабия да прави каквито и да е усилия и да увеличава добива на нефт, а само да поддържа досегашните нива, което с шистовото изобилие в САЩ води до спад на стойността му. А това е огромен удар върху Русия, чийто бюджет за 2014 г. бе изчислено да е балансиран при цена на петрола от около 115 долара за барел (цената на петрола към втората половина на октомври 2014 г. е паднала до малко над 80 долара за барел, след като по време на търговията на борсата New York Mercantile Exchange падна дори под 80-доларовата граница за пръв път от 2012 г насам).

 

 

Това показва, че руските експерти въобще не са очаквали такъв масиран удар, който е възможен основно заради бума в добива на шистов газ в САЩ и на по-високия износ от Иран, с който Западът предвидливо затопли отношенията си.

 

 

Енергията е двигател на растежа на руската икономика, като приходите от продажба на петрол и природен газ носят половината от приходите в бюджета. В същото време правителството непрекъснато напряга публичните си финанси заради социалните разходи, които Путин обеща преди изборите през 2012 г. Спадът на приходите от енергоносители във федералния бюджет неизбежно се отрази негативно върху всички сфери на обществения живот в Русия, тъй като социалните разходи са пряко свързани с постъпленията от въглеводороди.

 

Започналото неочаквано и продължаващо и до днес падане на световните цени на петрола поставя все повече въпроси. Все повече експерти са склонни да мислят, че в основата на този спад стоят не толкова пазарни тенденции, колкото нечий користен замисъл и опити за прекрояване на петролния свят.

Все по-очевидни са и участниците в този спектакъл. От една страна това са САЩ, които желаят да изтласкат Русия от пазара, така че да открият възможност за по-скорошни доставки на собствен шистов газ в Европа, а от друга страна – Саудитска Арабия, която не за първи път е в ролята на оръдие в американските ръце, чиято цел е да свалят световните цени и да изтласкат Русия от пазара.

Ако това наистина е така, съдейки по преките и косвените признаци, може да се констатира, че войната на Русия е обявена. За щастие, засега само петролна. Също такава петролна война преди много години постави началото на процесите, довели до кончината на изглеждащия дотогава непобедим СССР.

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;