Арабските общества не са узрели за демокрацията, защото у тях липсват необходимите вътрешни условия и предпоставки, липсва мотивация.

 

Диктатурата на исляма, която, като във всяко теократично общество, се основава на суеверия, сляпа вяра, безкритично доверие и безрезервно подчинение на религиозните авторитети, изключва огромни маси от населението от политическите, икономическите и обществените процеси като цяло, което е напълно неподходяща среда за демократични преобразувания.

 

 

Мюсюлманските народи първо трябва да преживеят своята реформация и секуларизация, т.е. да модифицират религиозните си канони и да отделят религията от държавата.

 

Тези промени са наложителни, за да се даде възможност на всички граждани да проявяват свободно своите качества и способности, неограничавани от парализиращото въздействие на религиозните догми, които дават достъп до управлението на жизненоважните обществени процеси само на изключително малък кръг избрани хора.

 

 

Държавата задължително трябва да бъде освободена от оковите на религията и да изгради своите институции и принципи на основата на прагматизма, разделението на властите, уважаването и спазването правата и свободите на гражданите, което в сегашните теократични монархически диктатури (като Саудитска арабия, Катар, Оман, Бруней) е немислимо.

 

 

Докато това не се случи, арабският свят ще продължи да изостава от Запада в абсолютно всяко отношение и поради политическата и икономическата си немощ ще продължава да бъде зависим и манипулиран от по-развитите държави.

 

Заради иманентните си слабости страните от Близкия Изток и Северна Африка са просто пешки на голямата шахматна дъска на световната политика, на която Великите сили разиграват поредната партия.

 

 

Настоящата кризисна ситуация в региона е следствие именно на глобалното противопоставяне, основно между Съединените щати и Русия, в което всички средства са позволени.

 

Вашингтон се стреми да защити максимално своите интереси, като под благовидни предлози сваля и сменя неудобните правителства на суверенни държави.

 

 

Очаквано настъпващият след това хаос дестабилизира съответните страни и народи и дори техните съседи, което ги прави по-слаби и податливи на външен натиск. Това дава поводи на САЩ да се намесват с дежурното оправдание за осигуряване на ред, стабилност и мир и за установяване на демокрация, което означава поставяне на послушно правителство. След това започва голямото възстановяване на пострадалите държави, което носи милиардни приходи на американските строителни, инженерни, оръжейни, петроло добиващи и преработващи компании и предприятия и такива от всякакъв друг род.

 

Но освен чистите материални изгоди, американското присъствие там (което не е задължително да е военно или пряко) гарантира защитата на американските интереси, защото включва съответните държави в сферата на тяхното влияние.

 

 

Съединените щати получават възможност да използват тях и техните ресурси като инструмент за оказване на давление върху световната търговия, пазари, икономика, валутни дейности.

 

Това на практика означава, че те могат да контролират и да насочват глобалната политика по изгодна за тях траектория, което символизира тяхната планетарна хегемония – крайната цел на всички тези политически, военни, дипломатически и икономически дейности и машинации на Съединените американски щати – най-могъщата на този етап държава в света.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;