Провалът на широко рекламираната доктрина за „износ на демокрация” си проличава най-добре в Ирак, където гибелните резултати от нейното прилагане в реалния живот са най-фрапиращи и най-ужасяващи. САЩ бяха почти 9 години в Ирак и въпреки това не успяха да постигнат никакви ползотворни резултати. В този конкретен случай те – дори с цялата си войска, с всичките им военни, човешки, материални, финансови, логистични и пропагандни ресурси, не успяха да променят иракското общество нито на йота към по-добро, а дори му донесоха още по-големи страдания, защото разстроиха естествения му ритъм и начин на живот, какъвто и да е той. Защото Садам Хюсеин с всичките му недостатъци и престъпления бе съвсем естествено явление и беше това, което заслужаваха иракчаните, разполагайки на тоя етап с този потенциал и манталитет.

 

 

Съединените щати разрушиха транспортната, енергийната и комуникационната инфрастурктура на Ирак, унищожиха армията, сринаха цялата държавна и обществена система, разстроиха стопанския и социалния живот на всички нива, отстраниха съществуващите порядки, институции и органи на реда. В резултат на войната, според различни данни, загиват от половин милион до един милион иракчани, при това насилието там продължава – от терористични актове загиват около хиляда човека месечно. Крайно високо е равнището на междурелигиозното насилие, което през 2006 г. прерасна в гражданска война между сунити и шиити, заради откритото толериране на шиитското мнозинство от страна на американските окупационни сили. След идването на американците в Ирак, именно ислямският шииизъм ръководи страната, което естествено настройва сунитите против тази политика и създава антагонистични настроения. Но вероятно точно това е била и целта. До нападението на САЩ и съюзниците им християните в Ирак са били 1,5 милиона, а в наши дни са не повече от 300 хиляди. 84% от висшите учебни заведения в страната са разрушени, разграбени и закрити, а ираксаката система за здравеопазване – някога една от най-добрите в Близкия Изток, сега е напълно парализирана. В Ирак избухва взрив от смъртоносни болести като тиф и туберколоза. По данни на Световната продоволствена програма в системата на ООН, 400 хиляди иракски деца получават по-малко протеини от необходимото количество, което оказва негативно въздействие върху детското развитие.

 

 

Сривайки цялата държавна система, инфраструктура и организация Съединените щати дадоха възможност на откровени бандити и главорези, каквито са терористите от Ислямския халифат (Ислямска държава), да съберат сили и да си направят държава. Тези разбойници, въпреки малкия си първоначален брой, постигнаха успехи само благодарение на това, че американците елиминираха съпротивителните сили и способности на иракското общество, което днес не разполага нито с военния, нито с организационния потенциал да се справи самò с такава напаст, която по времето на Садам Хюсеин нямаше никакъв шанс за какъвто и да е успех.

 

 

Корените на мълниеносното напредване на сунитските джихадисти от Ислямска държава в Ирак трябва да се търсят в командваната от Вашингтон операция през 2003 г. в тази страна, един от резултатите от която е, че предизвика много опасен вакуум във властта и кървав междурелигиозен конфликт. Иракският хаос представлява обвинителен акт срещу САЩ, които поведоха война под претекст, че има връзка между режима на Саддам Хюсеин и Ал Кайда.

 

В това се състои иронията на историята, защото нахлувайки в Ирак именно американците създадоха идеалните условия Ал Кайда и екстремистите сунити да пуснат корени в страната.

 

Тя изпадна в такава слабост, че Ал Кайда успя да завземе и да удържи цели региони. В един момент тази терористична групировка се разрасна толкова, че се разцепи и от отделилата се от нея част се появи организацията Ислямска държава (в началото се нарича Ислямска държава в Ирак и Леванта/Сирия – ИДИЛ/С), която днес е съперник на Ал Кайда.

 

 

Армията, гръбнакът на системата, изградена от Саддам Хюсейн, бе разпусната през 2003 г. от американския граждански администратор Пол Бремър. След това, американците се опитваха девет години да изградят държава, която да замени онази, която бяха разрушили.

 

При оттеглянето си през декември 2011 г. те не само не бяха постигнали нищо по-добро от предишното управление, но оставиха една разрушена и раздирана от конфликти страна, значителна част от която е контролирана от брутални екстремисти, тероризиращи местното население. Това ли е демокрацията, която САЩ промотират толкова яростно и държат да налагат по света?!

 

 

Много от топ лидерите на Ислямска държава – новата растяща заплаха пред световния мир, включително и Абу Бакр Ал-Багдади (настоящият лидер на Ислямска държава), са прекарали известно време в американски затвори по време на американската окупация на Ирак. Тоест всички тези действия на САЩ послужиха за радикализирането и укрепването на ислямистите. Още повече, че най-малко двама от лидерите им са бивши генерали от армията на Саддам. С други думи, те са останали без работа, след като САЩ разформироваха армията на Саддам. За нито един от тях не се знае да е радикално настроен ислямист, както и да е мотивиран да се присъедини към групата заради религиозните си възгледи.

 

Всъщност САЩ не само помогнаха за създаването на Ислямска държава (ИД), но дори я превърнаха в заплаха срещу самите себе си, която на свой ред ще им послужи като оправдание да продължат с вмешателствата си в региона.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;