Роденият в Ирак арабски журналист и политически анализатор Мохамед Халаф повърждавалогиката, че мюсюлманският свят не е готов за демократични промени заради липсата на вътрешни реформи в неговата обществена структура:

 

 

„Много е трудно в някои арабски страни да се прави демокрация. Затова очаквайте много проблеми. Промяната доведе до избухване на всички натрупани проблеми – икономически, социални, религиозни. Това е като отваряне на кутията на Пандора.

 

Младите хора, извършили революциите, не са организирани. „Мюсюлмански братя” [транснационална ислямистка организация] яхнаха тази вълна. В началото те даже не искаха да участват, но видяха, че нещата отиват към сваляне на режимите и се включиха.

 

В Тунис, където Арабската пролет започна, революцията дойде не от ислямистите, а от младото аполитично население. Тези младежи имат голям достъп до западната култура, до инструменти на глобализацията.
Проблемите в арабския свят поначало се задълбочаваха всеки ден с увеличаване на глобализацията. Арабите се чувстваха уязвени от постиженията, чудесата на другите. Тези, които бяха едно време господари на света
[т.е. арабите], когато Европа е била в упадък, а Арабския свят във възраждане. Сега е обратното. Това създава чувства на омраза и те потърсиха причини, обяснения за това не в себе си, а в другите. Това доведе до поява на „Ал Кайда” и ислямския фундаментализъм.

 

Арабската революция е резултат от глобализацията и продуктите й YouTube, Facebook, Tweeter. Те оказаха голямо влияние върху младите, които обаче не са решаващ фактор. Трябва да мине много време, за да имат те определяща роля.

….

 

С вкарване на религиозната догма в обществото хората считат, че решението на социалните им проблеми е прилагане на шериатския закон. Никой не взима поука от миналото.
За да се стигне до уреждане на всички тези проблеми ще има войни и те ще продължават, докогато съумеем да разделим религията от държавата, по подобие на това, което християнството претърпя.

 

Предимството на демократичните режими е, че сами реформират себе си. Но демокрацията винаги може да бъде изкривена. Ако липсва гражданско общество в една страна, това е проблем на обществото, не на самата демокрация.

 

Когато говорим за демокрация, тя е валидна не само за нас, за либералите, а за всички. Щом ислямистите влизат в демократичен процес и хората ги избират, трябва да се уважи избора им. Но остава отворен въпросът — дали тези организации ще се придържат към конституцията, демократичните норми. Те искат да ползват инструментите на демокрацията, за да завземат властта, а не да упражнят демократично управление.
Демокрацията в Арабския свят няма да бъде установена без това, което се случи в Европа през XVI в., когато имаше много конфликти, за да се отдели държавата от църквата. За да стигне Европа до сегашните си ценности, е имало много кръв. Християнството премина през различни етапи на реформация, за да стигне до Ренесанса. Ислямската религия обаче все още не е реформирана. Арабският свят не може да преодолее етническите, религиозните си разногласия без да има граждански войни поотделно във всяка арабска страна.

 

И по-рано съм казвал, че [за] да бъдем демократични държави, трябва да изминем пътя на Европа. Лошото е, че никой не си взема поука.

 

А в арабските общества религията олицетворява държавата.

 

Аз бях от тези хора, които защитиха военната намеса на САЩ за сваляне на режимите в Арабския свят. Но след всичко, което се случи, вече съм предпазлив. Не само заради това, че американците допуснаха толкова много грешки  в управлението на процесите в Ирак и Афганистан, но и защото тези общества са много трудни за промяна. Арабските и ислямските общества не се състоят само от млади глобализирани младежи. Голяма част са неграмотни хора и те решават накъде отиват нещата, като има избори. Това го видяхме в Тунис, където бяха избрани ислямисти, в Египет. Утре ще е така в Либия и Йемен. И ако утре падне режимът в Сирия, има вероятност ислямисти да дойдат на власт и там.
След идването на американците в Ирак, ислямският шиизъм ръководи страната. За ислямистите по принцип демокрацията е инструмент да стигнат до властта, а не начин на мислене. Те са непредсказуеми”.

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;