В светлината на това разбиране е ясно, че арабските общества въобще не са готови за предизвикателствата на демократичния живот. У тях липсват задължителните социално-икономически предпоставки за такава промяна, която може да бъде постигната само по пътя на вътрешната и естествена еволюция на общественото съзнание, на манталитета, на мисленето, на реакциите, на подходите, на осмислянето на собствените отговорности и роля.

 

Такава трансформация е възможна само след изминаването на дълъг път на икономическо, политическо, културно и религиозно развитие. Това не може да стане чрез натиск отвън, а само по пътя на бавното, но спонтанно вътрешно развитие. Затова опитите да бъде наложена демокрация в арабските страни са обречени на неуспех и могат единствено да им донесат големи беди, защото разстройват закономерния ход на процесите, протичащи макар и бавно сред тях.

 

Но това не пречи на разни сили да се стремят да моделират арабския свят според собствените си мерки и стандарти, възползвайки се от нереалната самооценка на арабите за техните способности и потенциал.

 

Достъпът до информация от външния свят и преди всичко от развитите страни чрез телевизията, мобилните телефони, интернет и социалните мрежи създадоха у арабите лъжливата представа, че демокрацията е стока, която могат да получат и те, стига да я пожелаят. Именно тези външни фактори катализираха и радикализираха иначе справедливите и спонтанни народни движения, насочени към подобряване на икономическото състояние и стандарта на живот.

 

 

Чужди сили (не на последно място сред които и Западът) се възползваха от недоволството и наивността на все още неопитното арабско общество и пренасочиха и употребиха енергията му за свои цели, съвсем различни от първоначалните. Така народният гняв, подклаждан и подпомаган умело отвън (с което всъщност се превърна в оръдие на външни фактори) доведе до сваляне на съществуващите режими и порядки и освободи място за радикални елементи, които, макар и малобройни, притежаваха далеч по-добра организация, мотивировка, ресурси и подкрепа, а освен това разполагаха и с още едно много силно оръжие – терора.

 

Поради тези причини групировки, които представляват незначителна част от населението и далеч не се радват на всеобща поддръжка, успяха да овладеят важни ресурси и да поемат контрол над огромни територии и население.

 

По този начин арабите се оказаха в капана на неоправдано високите си очаквания, неотговарящи по никакъв начин на техните реални възможности и потенциал, които на този етап въобще не са пригодни за въвеждането на демократичните принципи в тяхната държавна уредба.

 

Отстраняването на т.нар. диктаторски режими може да се представи по следния начин. Някой решава, че за доброто на овчето стадо (арабските народи) трябва да бъдат прогонени кучетата и пастира (диктаторите и техните служби), тъй като първите гонят овцете и понякога ги хапят, а пък вторият ги стриже и дои, а отвреме навреме дори коли някоя от тях.

 

И когато всички наивници очакват, че овцете ще заживеят в хармония и идилия и ще започнат сами да се грижат за себе (демокрация!?), идват вълците (ислямистките организации Мюсюлмански братя, Ал Кайда, Ислямски халифат, Джабхат ан-Нусра, Ансар ал-Ислам, Армия Махди, Джейш-ал-Мухаджирин вал-Ансар и др.).

 

Вярно е, че вълците са много по-малко от овцете, но пък притежават остри зъби, организация, офанзивна тактика и хищнически инстинкти, което им дава огромно предимство пред тревопасните.

 

И тогава овцете биват масово разкъсвани и изяждани. След това вече става ясно (поне за някои), че овцете имат нужда от някой, който да ги води и да се грижи за тях, и от кучета, които да ги пазят.

 

Овцете ще се отплащат за тази протекция по определен начин, но цената за това ще бъде значително по-малка в сравнение с тази, която ще платят, ако решат сами да се управляват (или ако някой реши това вместо тях и им го натрапи).

 

Наивното схващане, че демокрацията може да се случи сега и веднага и че тя е задължително следствие от площадните демонстрации изигра лоша шега на неподготвеното и незряло арабско общество, което загуби и малкото, което притежаваше, защото отстрани единствено възможните стабилиращи фактори – управляващите режими.

 

Сега, вместо демокрация и по-добри жизнени условия арабите получиха тотален срив във всички важни сфери и аспекти на обществения живот, съпроводени с влошаване на икономическите показатели, повишаване на безработицата, несигурност, глад, мизерия, нещастия, болести, хуманитарни катастрофи, терор и смърт.

 

Арабите са като онези деца, които виждат своите родители да карат автомобил и искат и те да правят същото. Автомобилът наистина е полезна машина, но само когато се управлява от обучен и опитен водач. В ръцете на неопитни и недорасли за това индивиди, каквито са децата, той се превръща в заплаха за самите тях, а и за околните.

 

По същия начин арабското население вижда чрез различните канали за разпространение на информация и чрез разказите на арабските имигранти как живеят гражданите на демократичните общества и съвсем естествено иска такъв живот и за себе си.

 

Но, виждайки външните проявления на демократичната система, те не виждат стотиците години на социална, политическа, икономическа, религиозна, духовна и културна еволюция, която са преживели тези общества, и благодарение на която са постигнали сегашните резултати.

 

Това са много столетия на противоборство на идеи, тези, концепции и интереси, преминаващи в сблъсъци и открити конфликти, в които самите граждани, благодарение на своето упорство са постигали някакви успехи. Тези успехи често са били микроскопични, но с течение на вековете са се натрупвали, довеждайки до огромни качествени промени на днешния етап.

 

Арабските народи се намират на нивото, на което са се намирали европейците преди няколко столетия.

 

На тях им предстои много дълъг път на промени и трансформации, за да се появят у тях необходимите демократични инстинкти, настроения и рефлекси, за да се изгради истинско гражданско общество, което е способно отговорно и компетентно да създава, избира и контролира своите управници.

 

Ето защо на този етап демокрацията е невъзможен, нереализуем проект в рамките на арабския свят, който не е узрял да изгради демократични институции и органи при положение, че му липсва обезателния демократичен фундамент в самите общества.

 

Защото не може да се построи солидна сграда върху нестабилна почва!

Тагове: ; ; ; ; ; ; ;