Според мнението на Робърт Кенеди, известен американски адвокат, радиоводещ и племенник на президента Джон Кенеди, вместо да се разказва за жестокостта на терористите от ИД, за тяхната религия и идеология, трябва да се обърне специално внимание върху ПРИЧИНИТЕ, икономическите — и да си спомним за нефта. Пише той в статията си за «Политико».

 

Американците почти нищо не знаят за инвазията на САЩ в Сирия. Тази агресия създаде благоприятна почва за развитието на ислямисткия джихадизъм. И докато обикновените американски граждани и политици са в неведение, по-нататъшната намеса на САЩ там само ще усложни нещата.

 

Тази седмица държавният секретар на САЩ Джон Кери обяви за временното прекратяване на огъня в Сирия. Но тъй като САЩ не притежават действащи лостове за влияние в Сирия, а прекратяването на огъня не се отнася до ключовите терористични групировки ИД и Джебхат ан-Нусра, то в най-добрия случай примирието ще се окаже недействащо.

 

През декември 2015 година в The New York Times се появи статия за това, че лидерите на ИД се опитват да провокират военна агресия на САЩ, защото от опит знаят, че това ще обедини ислямския свят в борбата им срещу Америка. Робърт Кенеди предлага за целта да се обърнем към историята.

 

Още преди влизането на американските войски в Ирак през 2003 година започна подем на сунитите, който понастоящем прерасна в ИД. По време на студената война американското разузнаване съдейства за развитието на джихадизма, който можеше да се превърне в действащо оръжие.

 

Това предизвика спорове в САЩ. Тогава Джон Кенеди произнесе знаковата си реч, в която подкрепи правото на арабския свят на самоуправление, обяви и края на империалистическите агресии на САЩ във вътрешните работи на арабските страни.

 

Според думите на Робърт Кенеди, арабите се спомнят тази реч като най-ярко потвърждение на идеалите, които те така очакваха от САЩ. Речта на Джон Кенеди се превърна в призив за връщането на Америка към високите ценности, които тя отстояваше. Но заради действията на ЦРУ САЩ излязоха от пътечката на идеализма.

 

Американското разузнаване планира държавни преврати в Йордания, Судан, Иран, Ирак и Египет, а това се знае абсолютно от жителите на арабските страни. В същото време американските граждани свято вярваха в уверенията на властите на САЩ, че страната им няма нищо общо. Агресията на Америка в тези страни противоречеше на американските ценности, нещо повече, под заплаха бе поставен моралният авторитет на американската власт, та нали всички тези планове се реализираха без знанието на американския народ.

 

Робърт Кенеди пише, че това е кървава история, за която съвременните политици  от рода на Джордж Буш — младши, Тез Круз и Марко Рубио — забравят, когато самовлюбено твърдят, че близкоизточните националисти «ненавиждат американците заради американската свобода». Те ненавиждат американците за това, че са предали собствените си идеали, намесвайки се брутално във вътрешните работи в арабските земи.

 

Според Робърт Кенид, докато САЩ измислят поредната жестока интервенция в Близкия Изток, болшинството американци даже и не подозират, че за днешната криза са виновни миналите грешки на ЦРУ.

 

Редица ирански и сирийски диктатори, включително Асад и неговия баща, използват кървавите държавни преврати, извършени от американското разузнаване, като оправдание за авторитарния режим, репресиите, а също и за да се доберат до подкрепата на такъм силен съюзник като Русия.

 

И докато американската преса твърди, че американците оказват военна подкрепа на  сирийските вълнения заради хуманитарни съображения, много араби възприемат настоящата криза като поредната война за тръбопроводите.

 

Според арабите, войната на САЩ срещу Башар Асад започва не с мирните граждански протести по време на арабската пролет през 2011 година. В действителност, тази война започва през 2000 година, когато Катар предложи да се положи тръбопровода с дължина 1 500 км на стойност 10 милиарда долара през територията на Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и Турция. Този катаро-турски тръбопровод би позволил на сунитските кралства от Персийския залив да завоюват господство над световните пазари на газ, в това число и европейските, а и да укрепят позициите на Катар — най-близкиятсъюзник на САЩ в арабския свят.

 

Робърт Кенеди счита, че не по-малко заинтересовани за тръбопровода са били и от ЕС, тогава те биха имали достъп до евтина енергия. При това биха се избавили от зависимостта си от руския газ, който Путин използва като икономически и политически лост за натиск.

 

Русия, която експортира 70 % от газта в Европа, оцени създаването на катаро-турския газопровод като реална заплаха. Според Путин, НАТО е искало да използва тръбопровода, за да промени статус-кво, да лиши Русия от единствената опора в Близкия Изток, а и за лостове за влияние върху европейския енергиен пазар и в края на краищата да задуши руската икономика.

 

През 2009 година «в името на защита интересите на руския съюзник» Асад заяви за отказа си да подпише споразумението, което би позволило строежа на тръбопровода през територията на Сирия. Веднага след това, в съответствие със секретните данни на САЩ, Саудитска Арабия и Израел, военните и разузнаването постигнаха съгласие около общата си цел — строителството на тръбопровода — ок, тогава може да се провокира в Сирия въстание на сунитите за свалянето на нежелаещия да сътрудничи Башар Асад. Именно тогава, през 2009 година, по данни на Уикилийкс, ЦРУ започва спонсорирането на сирийската опозиция.

 

Както и се очакваше, острата реакция на Асад — бомбардировка върху опорните точки на сунитите и убийството на мирни жители — още повече засили разкола между шиити и сунити, а и позволи на американските политици да пуснат в ход сред американците идеята, че борбата не е за полагането на тръбопровода, а за човешки свободи.

 

Според Кенеди, разузнаването на САЩ от самото начало знаеше, че техните съюзници в борбата са радикални джихадисти, които по всяка вероятност биха поискали да създадат нов ислямски халифат на територията на сунитските райони в Сирия и Ирак. Две години преди  светът да разбере за ИД, се появи предупреждение, че подкрепата, която американско-сунитската коалиция оказва на радикалните сунитски джихадисти, е изтласкала на преден план такива групировки като ИД, Джебхат ан-Нусра и Ал-Кайда. Тези групировки, използвайки парите на САЩ и страните от Персийския залив, превърнаха мирните протести против Башар Асад в религиозен конфликт между сунити и шиити.

 

Робърт Кенеди отбелязва, че неслучайно сирийските територии, заети от ИД, точно отразяват предложения маршрут на катарския тръбопровод.

 

През 2014 година се случиха цяла поредица от чудовищни екзекуции и милиони бежанци тръгнаха към Европа. Според Тим Клемент, оглавяващ Обединената група на ФБР по борба с тероризма от 2004 до 2008 г., американците допускат същата грешка, която извършват при подготовката на афганските муджахидини. Веднага щом руснаците от СССР си тръгнаха от Афганистан, предполагаемите «приятели» на американците започнаха да унищожават древни паметници, да поробват жени, да режат части от телата на хора, да стрелят и по американци.

 

Когато по телевизиите започнаха да предават екзекуциите, провеждани от Джихадиста Джон от ИД, Белият дом рядко превключи вниманието си от проблемите около свалянето на Асад към стабилността в региона. Администрацията на Обама се опита да отхвърли отговорността за ситуацията в Близкия Изток от себе си и започна да обвинява за всичко съюзниците си.

 

Болшинството американци ще помислят за безумие обвиненията, че ИД е създадена от САЩ. Нещо повече, големият брой араби не просто считат това за очевидно, но дори допускат, че ИД е създадена съвсем целенасочено от САЩ.

 

Много бойци от ИД са иделогически последователи на джихадизма, който над 30 години ЦРУ разпръскваше в много страни от Близия Изток. Не бива да се обвиняват сирийските граждани, че те не приветстват плана на САЩ или Москва. Свръхдържавите не им оставиха шанс за бъдещето, построено върху идеали, за които «умерените» сирийци вероятно биха се борили. Но никой не иска да умира за някакъв си тръбопровод.

 

Кенеди е убеден, че САЩ трябва да излязат от пътеката на новия империализъм и да се върнат в пътя на идеализма и демокрацията. И този процес трябва да започне не с инвазията в Сирия, а с опитите да се сложи края на тази пагубна зависимост от нефта, която вече над 50 години трови външната политика на САЩ.

 

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;