— Г-н Хайтов, казахте, че от духовното присъствие на България ще остане само спомен, ако се приеме депозираният в Народното събрание от бившия министър Марко Тодоров закон за изменение и допълнение на закона за народната просвета.

 

— Твърдя го и сега: две десетилетия образование под железния диктат на Световната банка са напълно достатъчни, за да изтрием от съзнанието на младежта всичко българско. Надявам се да сте прочели проектозакона на Марко Тодоров и да сте забелязал пълното съвпадане между писаното в него и небезизвестния меморандум на тази банка по нашето образование от октомври 1993 г.

 

— Проектозаконът е публикуван във в. „Аз Буки“ през ноември миналата година, но който го е прочел, надали ще го свърже с меморандума на Световната банка, защото той не бе обнародван. Каква е връзката между двата документа?

 

 

— Схемата на отношенията ни със Световната банка относно образованието е горе-долу следната: общият размер на проекта е равен на 99 млн. долара. Банката ще покрие в размер на 65 млн., а българското правителство ще финансира останалите 34 млн., като размерът на проекта е изчислен при обменен курс на долара 28 лв., а при оценката на проектните разходи се е приемало, че митата и данъците ще възлизат на около 10%. Във финансовата част има и едно изрично условие на кредитора: Световната банка предоставя единствено необходимата чужда валута по проекта и не предвижда ресурси за образователни инвестиции. Какво означава това? Делът на Световната банка от 65 млн. се връща изцяло на Запад под формата на разходи за чуждестранни консултантски услуги, заплащане на работни групи от чужденци, на специалисти чужденци, задгранични „учебни“ пътувания, вносно обзавеждане и материали, западна интелектуална собственост и т.н. Капиталните разходи за инвестиции в образованието са си оставени изцяло на мс с циничното пожелание да си ги осигурим с икономии, след като самият проект ни вкарва в огромни, напълно излишни разходи.

 

 

Какво получаваме срещу това? Напълно ливкидиран национален суверенитет в сферата на образованието: постановленията на Министерския съвет трябва да бъдат „удовлетворителни за банката“, назначаването на проектния управленски персонал „ще бъде предмет на съгласуване с банката“, нещо повече — ще „включва“ чуждестранни членове и консултанти, за новите учебници ще има „конкурс, приемлив за банката“, „критериите, насоките и процедурите за отпускане на средства“ от фондовете за висшето образование и изследователската дейност „ще бъдат тези на банката“ и т.н., и т.н.

 

да се постави обаче образованието под надзор, както е казано в меморандума, необходимо е това да стане по законадетелен път. И ето, въпросният законопроект е вече на конвейера в Народното събрание. Разбира се, в него за Световната банка не се споменава нито думичка, но всеки би могъл да се убеди, че той е точно съобразен с поставените от нея условия. Достатъчно е да се погледнат меморандумът и съпътстващите го приложения, където е ясно формулирано условието: „Законът за училищното образование да бъде изменен…“ И ето ви го сега това проектозаконче готово, а тези, които ни го сервират, се правят, че не виждат връзката му със Световната банка.

 

 

Може би тук е добре да припомним, че съвсем наскоро Международната федерация за правата на човека осъди същата Световна банка „заради глобалната криза, която тя е предизвикала в сферата на човешките права“.

 

 

— Сигурен ли сте, че проектозаконът на бившия министър Марко Тодоров е включил всички изисквания на банката, може би нещо е отхвърлено?
— Не забелязах нищо от по-важните условия да е отхвърлено. Ако искате да знаете, Марко Тодоров затова остана в правителството на г-жа Инджова — за да довърши „реформата“ на образованието, и то „удовлетворително, за банката“. Още повече, че доста долари са вече прошумели и са си свършили работата в просветното министерство.
— Във в. „Аз Буки“, където проектозаконът е обнародван, има интервю с бившия зам.-министър проф. Борис Гълъбов, в което той твърди, че проектът е разработен от експерти на министерството, а не „според клаузите на Меморандума на Световната банка“.

 

— Няма нито капчица истина в изказването на професора. В това можете веднага да се убедите, ако прочетете заключителните десет реда на проектозакона: „Правителството на България е уверено, че продължаването на вече възприетите мерки, заедно с тези, които сега се предлагат, и инвестициите в предвиждания проект за образованието в България на правителството на България и на Световната банка, ще позволят реализирането на целите в образователния сектор, които бяха очертани в началото.“

 

 

А колкото до целите на образованието ни в предлагания сега „удовлетворителен“ за Световната банка проектозакон, ето ги: „изграждане на свободна, морална и инициативна личност, уважаваща законите, правата на другите, тяхната култура, език и религия“. Ето ви ги тия „единни държавни стандарти“, които иска Световната банка! Както виждате, за първа, основна цел на образованието ни, се предвижда ние, българите, да уважаваме правата на другите, техните езици, култура, религии. Но за българския език, за българската национална култура, а и религия — не е изтървана нито една дума.
Забележете, че думите национален, национално не са употребени в проектозакона.

 

 

— Допускате ли, че Световната банка би заплатила милиони долари за една политически, по същината си непроизводителна инвестиция?
— Световната банка нищо не плаща — тя си прибира парите обратно заедно с лихвите, пробутва ни съмнителна западна стока и осигурява работа и хонорари на свои хора. Политически овладяваната страна е и добре овладян пазар, а от пазарното овладяване до контролирането в суверенитета на една държава има не дори крачка, а малко по-малко. Не случайно Световната банка се подвизава главно в т.нар. Трети свят, в недоразвитите страни на Африка, Азия и Латинска Америка… Един просветен народ мъчно изтърпява каквито и да са видове принуди, ето защо основно положение в проекта е образованието — средно и висше — да се заплаша, и то скъпо. Нещо, което не е било никога досега в историята на България! Записано е черно на бяло в законопроекта. А преди да е написано там — може да го прочетете като изискване на Световната банка.

 

 

— Не смятате ли, че с помощта от 65 млн. долара би могла, ако се премахнат някои от явно неизгодните изисквания на Световната банка, да помогне за изправяне на образованието ни на крака?
— Този заем — заедно със скъпо заплащаните съвети и консултации, под каквато форма се дават сега рушветите, за да са организира в просветната администрация и в парламента необходимото лоби, ще се окаже само един допълнителен върху хазната ни, огромен товар. Не е случайно, че никъде в Европа Световната банка не успя да се вмеси в образованието на която и да било страна.

 

 

Знаете ли как се опитомява мечка? Най-същественият момент е избиването зъбите на мечката и след това прекарването през носа й на халка. Зъбите се изкъртват, защото мечката, която има естествено чувство за самозащита, побеснява при лошо отношение на мечкаря и въпреки халката на носа, напада и хапе. Националното самочувствие, родолюбието са пък „зъбите“ на всеки народ. Ако тези му зъби при нормално, национално образование и възпитание са непокътнати — вари го, печи го, коли го, беси го, все някой остава, за да продължи борбата за свобода. Ако понятието родина не е в кръвта ти, в съвестта и съзнанието ти — държавата е отсечено дърво. Трябва само да го ритнеш, за да го събориш.

 

 

На Балканите никой не си продава образованието. Балканските мечки лесно не дават да им се слагат халки през носа. Те по едно или друго време на своето развитие са яли попарата на опитомяването. Убеден съм, че ако в Гърция би се появил министър на образованието като Марко Тодоров и би предложил „удовлетворителния“ за Световната банка проектозакон, съденето му щеше да е в кърпа вързано и бял ден в живота си нямаше да види. Проектът ще бъде пробен камък и за Народното ни събрание. Дали ще допусне например предвидената общинско-училищна автономия, при която кметовете ще откриват и закриват училища, ще назначават директори и учители и ще направляват учебно-възпитателния процес. Има у нас райони с вече осъществено на практика местно, автономно самоуправление, както е в Кърджалийско, Лудогорието, а и по други места. Ако и просветата премине в ръцете на тази администрация, ще изчезне и последната им връзка с българската държавност. По всяка вероятност това е и една от съкровените цели на добре запознатата с нашите етно- и геополитически проблеми Световна банка.

 

 

Тагове: ; ; ; ; ;