Bashar AssadНа 13-14 февруари Турция подложи на артилерийски обстрел няколко района в северна Сирия, включително позиции на правителствената войска на САР.

 

На 14 февруари 12 турски пикапа, оборудвани с картечници, пресякоха турско-сирийската граница и  се гмурнаха навътре в територията на Сирия, а Министерството на отбраната на Саудитска Арабия потвърди, че техните военни самолети са разположени в турската база Инджирлик на границата със Сирия. При това турската артилерия продължи стрелбата в провинция Алепо и Латакия, а Саудитска Арабия изрече скверните мисли президентът Асад да бъде свален по силов начи.

 

На 15 февруари премиерът на Турция Ахмет Давутоглу отново отправи ултиматум към силите на кюрдската самоотбрана, а МВнР на Русия изрази сериозна загриженост от агресивните действия на турските власти по отношение на съседна държава.

 

Сирийские кюрди отхвърлиха ултиматума на Турция, която с безотговорните си действия разгаря широкомащабаен конфликт.

 

ГОЛЯМАТА ВОЙНА

 

Опитите на турския премиер чрез артилерия да ръководи живота на хората в съседната държава, видимата активност на Саудитска Арабия и НАТО, свидетелстват за подготовката за голяма война в Близкия Изток.

 

В Саудитска Арабия започнаха широкомащабни 18-дневни учения с участието на 150 хиляди военнослужещи от 25 страни, това предизвика напрежение в съседен Ирак.

 

Паралелно с това Въоръжените сили на Великобритания извършват маневри в съседната на Сирия Йордания, участват 1600 военнослужещи и 300 броя танкове, 30 хиляди военни.

Уместни ли са маневрите?

 

Разбираемо е, че сухопътната операция в Сирия ще вкара качествено нова интензивност във войната. Все пак, Саудитска Арабия уточни, че ще изпрати войски в Сирия само, ако това бъде съгласувано с командването на коалицията начело със САЩ. Аналогична готовност заявиха по-рано ОАЕ, Бахрейн и Катар. Непрозрачният формат при съгласуването, за което става дума в по-горното изречение, допуска външни самостоятелни действия на гореспоменатите държави.

 

Ситуацията в Сирия напомня математическа формула, в която могат да се променят някои цифри, но не и същността на действието — скритата (хибридна) агресия на Турция и Саудитска Арабия срещу Сирия напълно закономерно преминава в пряка интервенция. Не е изключено, че за защита на позициите си в Сирия и в Близкия Изток Анкара да тръгне на война дори с Русия.

 

Експертите в един глас твърдят, че без одобрението на САЩ и гаранции в рамките на задълженията към НАТО Турция няма да се реши на интервенция в СИрия. Но прехвърлянето в турските авиобази на натовски самолети-разузнавачи AWACS и 20 изтребители от Саудитска Арабия свидетелстват косвено за постигане на такава договорка.

 

Турция и Саудитска Арабия отчаяно се опитват да възстановят равновесието  между силите в Сирия, но подкрепените от тях групировки отстъпват под натиска на сирийската армия и руските ВКС. Дамаск разширява държавния контрол над сирийската територия, а с това снижава влиянието на Анкара. Така остава сама един начин да се запази влиянието — сухопътна интервенция в Сирия.

 

Сухопътната интервенция в Сирия ще срещне жестокия отговор от страна на правителствената войска и съюзниците на САР. И все пак Турция не се отказа от миналите си планове за създаването на буферна зона и 98-километрова зона без полети. Вероятно в Анкара планират да преодолеят съпротивата с помощта на регионалните си съюзници — Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Бахрейн, а при сериозна намеса на Иран и Русия, ще разчитат на помощ и от страна на НАТО.  Авиацията на Саудитска Арабия е вдигната в зоната на конфликта точно, за да се избегнат на първия етап сблъсъците във въздуха между ВВС на Турция и ВКС на Русия. Така американците изучават практическите възможности на руската система за ПВО.

 

ОБРЕЧЕНИ НА ОТВЕТЕН УДАР

Настоящият близкоизточен конфликт е представен глобално от две страни: НАТО и светът на сунитите, Русия и светът на шиитите. В тази геополитическа схватка Турция рискува повече от другите, защото изтиканите от Сирия терористи неизбежно ще се приютят при нея и така ще изострят и без това хронично болната държава, в която се води в някои райони гражданска война.

 

Официалните лица в Анкара отричат подготовка за интервенция, но в началото на февруари Русия получи отказ от тях да проведе наблюдателен полет около турската граница в рамките на Договора за открито тебе. По-късно Ердоган призна, че Турция няма да остане настрани, ако я поканят да участва в подобна бъдеща кампания.

 

Успехът на войските на САР в Алепо променят хода на войната, възстановяват правителствения контрол на стратегическите коридори между Турция и Сирия. Не е изключено неотдавнашните междусирийски преговори в Женева да бяха организирани с цел да се спре превземането на Алепо. Преговорите не оправдаха надеждите. Русия отказа да прекрати огъня по терористите по време на преговорите в Женева, а «умерените терористи» се оказаха неспособни да се договарят.

 

Запазването на светската държава САР в нейните предишни граници и президентът Башар Асад на власт, това за Турция е равнозначно на тежко военно поражение.

За Саудитска Арабия това означава загуба на лидерство в сунитския свят. Ако те виждат историческия си шанс в откритата агресия срещу Сирия, дали ще може Вашингтон да ги спре?

В най-крайния случай, ако Турция и Саудитска Арабия вкарат войски в Сирия, на страната на Дамаск  ще бъде отдавнашният регионален съперник на Ер-Рияд — Техеран. И тогава бойните сблъсъци бързо ще прераснат в широкомащабна война. САЩ традиционно подкрепят Саудитска Арабия и съюзника си Турция. Русия и Китай ще помогнат на Иран. По-нататъшното развитие на събитията е непредсказуемо.

 

Президентът на САР Башар Аасд не е главната цел на войната. Нефтът и само нефтът е детонаторът на агресивната външна политика на Анкара и Ер-Рияд. Ако се сложи тоя прословут нефтопровод от Саудитска Арабия към Европа (през Сирия и Турция), това ще донесе огроооооомни печалби, а Европа ще има възможност с лека ръка да остави на втори план енергоносителите на Русия. На онези забулените и на онези, които не са забулени, им пречи особената позиция на Сирия.

 

В отговор на агресивните действа на Турция властта в Сирия на 14 февруари изпрати писма до Генералния секретар на ООН Пан Ги Мун и до Съвета за сигурност с призив към световната организация да изпълни задълженията си и да сложи край на престъпленията на турския режим.

 

Но в така създадената ситуация ООН не разполага с действен механизъм за натиск и благоприятен тласък на конфликта.

 

Близкият Изток е на една ръка разстояние от широкомащабна война — най-голямата в цялата си история.

Армия Асад Шейх Мискин 50

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;