Неотдавна френският канал France 2 съобщи, че “хирургично точните” авиоудари на ВКС на Русия по терористите са дело на международната коалиция, съобщи френското издание. Този анекдотичен случай косвено показва погрешния характер на стратегията на Запада по отношение на Сирия, която стратегия, в сравнение с крайно ефективната на Путин, изглежда “шозофренична”. Бидейки опитен джудист, руският лидер ловко използва слабостите на съперника и с лекота постига поставените си цели.

 

Болшинството западни медии постоянно обвиняват Русия в това, че тя води военната си операция в Сирия срещу т.нар. метежници, а не срещу ИД. Обвиняват я и в това, че тя не различава военните от гражданските цели, пише изданието.

 

Но съвсем неотдавна френският телевизионен канал France 2 показа във вечерните си новини репортаж за “хирургично точните” авиоудари на международната коалиция по бойците от ИД, а се оказа, че на видеото са запаметени руските авиоудари, а самите кадри са свалени от сайта на руското Министерство на отбраната.

 

Нещо повече – този анекдотичен епизод, според автора на статията, косвено доказва “блуждаещия характер” на западната стратегия в Близкия Изток. Сключвайки съюз с държавите от Персийския залив, които водят двойна игра, и с Турция, чийто ислямистки настроения я правят отмъстителна, Западът се оказа “допрян до стената”.

 

Що се отнася до Владимир Путин, то, като опитен джудист, той предпочита да използва слабостите на съперниците си, за да постигне целите си по най-лесния начин, отбелязва изданието.

 

Имайки военната подкрепа на Иран и дипломатическата на Китай, руският лидер внимателно следи режима на Башар Асад да бъде запазен и де-факто да бъде единственият надежден заслон срещу ИД. Преломен момент в руската военна операция в Сирия беше битката за Алепо: в периода от 1 до 3 февруари изтребителите Су нанесоха 875 рекордни авиоудари чрез 237 полета.

 

В резултат на руската авиация въстаниците вече са отрязани от турските доставки на оръжие и войници, от турското финансиране също, съобщава изданието.

 

В същото време армията на Башар Асад с подкрепата на шиитските бойци от Иран, Ирак, Ливан и Афганистан обкръжиха Алепо, натиквайки метежниците в «котел» (т.е. метежниците са обкръжени, бел.ред.), от който те не могат да излязат. В тази ситуация Западът се оказа безпомощен, а най-силният удар бе нанесен по престижа на Анкара, Ер-Рияд и Вашингтон.

 

Ако те започнат да оказват още по-голяма подкрепа на сирийските въстаници, то тогава целият свят ще разбере, че не съществуват никакви «умерени ислямисти» и че бойците се координират от терористичната организация «Фронт ан-Нусра», част от «Ал-Кайда».

 

В краен случай Турция и Саудитска Арабия ще започнат интервенция в Сирия, рискувайки да разпалят мащабен конфликт между сунитските и шиитските държави в Близкия Изток.

 

Според автора на статията, Владимир Путин ловко използва конфликта между турците и кюрдите — заклети врагове, всеки от които поотделно влезе в съюз със Запада. Неговата цел е да направи така, че кюрдите, изморени от този «шизофреничен» съюз, да преминат на страната на Москва. Руският лидер се нуждае от «кюрдската карта», — за да вкара тази трета страна между режима на Асад и режима на Ердоган.

 

Както и при Украйна, в Сирия руският президент се проявява като великолепен тактик, констатира изданието.

 

Той много внимателно събира около себе си съюзници, за да има надеждни лостове за въздействие по време на международните преговори или възможността дори да ги прекъсне, ако е сигурен, че може да отиде и по-далеко. В резултата на рязко променилите се съотношения на силите на «сирийската шахматна дъска», на специалния представител на ООН Стафан де Мистура му се наложи да отложи мирните преговори за Сирия в Женева за края на февруари.

 

Заедно с това стратегията на Путин в Сирия може да се счита и за отбранителна, както и в Украйна, той иска да сложи червената линия пред САЩ и НАТО, която не бива да се пресича, се казва в статията. В дългосрочна перспектива тази цел ще струва много скъпо на Москва, защото ще я застави да раздуе отбранителния бюджет на Русия.

 

Вероятно в това се състои стратегията на Вашингтон  — да се отслаби Русия чрез надпреварата във въоръжаването, като в миналото САЩ направиха и по отношение на  СССР.

 

За съжаление, независимо от края на студената война, САЩ така и не се отказаха от доктрината си на сдържане, пише френското издание.

 

Понастоящем за Европа и особено за Франция е много важно да се откаже от това ново съветско-американско съперничество и да припомни на Москва и Вашингтон, че «Русия — това е европейска държава», за което някога писа Дени Дидро, твърди авторът.

 

Но за целта на Европа й трябва смелост.

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;