Извинявайте, обаче Ирина Бокова е толкова „българска кандидатура” за Генерален директор на ООН, колкото Георги Димитров е бил избран от българите за генерал-губернатор на окупираното от СССР царство България.

 

Това е най-краткият отговор на призива да подкрепим като българи българката Бокова.

 

И Георги Димитров е бил българин по произход, но е служил изцяло на съветския интерес.

 

Че кандидатурата на Бокова е московска, това най-сетне го написаха черно на бяло в един от най-уважаваните вестници в света „Файненшъл таймс” .

 

„ Играеш с Русия – пичелиш, не играеш с Русия -не пичелиш”.

 

Това ни внушават говорителите на Петата колона, вменявайки ни липса на патриотизъм ако се съмняваме в избора на Москва.

 

Припомням за услужливо забравилите и за останалите патриоты в Болгария, че Бокова стигна до трамплина за ЮНЕСКО без каквато и да било конкуренция и алтернатива.

 

Този текст не цели акумулирането на всичко негативно, което може да се рече за Бокова, а именно факта, че от българите се изисква да покажат патриотизма си с подкрепата за откровено руска кандидатура.

 

С компромати през 2009 г. бяха отстранени от пътя на Бокова към върха на ЮНЕСКО Бенита Фереро – Валднер, еврокомисар и безспорен фаворит според всички прогнози, както и египетският министър на културата Фарук Хосни, останал като последна преграда пред тайната руска фаворитка Бокова.

 

Туземците у нас обаче бяха призовани да ръкопляскат за големия успех на „българската кандидатура”.

 

За още по-голяма тежест „най-добрият дипломат на света” (по оценка на Бойко Борисов) Сергей Лавров с прозрачна загадъчност се произнесе, че било време представител на Източна Европа да застане начело на световната организация. Иначе казано, подхвърли ни примамката да се гордеем, че чрез Бокова ще избиваме не само своите комплекси, но и ще представяме вкупом бившите съветски колонии, наричани за благозвучие с понятието Източна Европа.

 

Този текст не цели акумулирането на всичко негативно, което може да се рече за Бокова, а именно факта, че от българите се изисква да покажат патриотизма си с подкрепата за откровено руска кандидатура.

 

С компромати през 2009 г. бяха отстранени от пътя на Бокова към върха на ЮНЕСКО Бенита Фереро – Валднер, еврокомисар и безспорен фаворит според всички прогнози, както и египетският министър на културата Фарук Хосни, останал като последна преграда пред тайната руска фаворитка Бокова.

 

Туземците у нас обаче бяха призовани да ръкопляскат за големия успех на „българската кандидатура”.

 

За още по-голяма тежест „най-добрият дипломат на света” Сергей Лавров с прозрачна загадъчност се произнесе, че било време представител на Източна Европа да застане начело на световната организация. Иначе казано, подхвърли ни примамката да се гордеем, че чрез Бокова ще избиваме не само своите комплекси, но и ще представяме вкупом бившите съветски колонии, наричани за благозвучие с понятието Източна Европа.

 

Ирина Бокова не е нито българска , нито източноевропейска кандидатура. Тя е протеже на своя състудент Лавров. Неговите подчинени у нас дърпат струните на пропагандната путинофилска машина.

 

А на онези, които няма да се откажат да заклеймяват „предателите” , несъгласни с руските интриги за българска сметка, предлагам да се опитат да се замислят, пред кой съд ( на историята включително) етническата и националната принадлежност има предимство пред деянията на конкретната личност.

 

Да играеш в глобалните игри на страната на отбора на държавата, която те е обявила за натовски враг ( според обявената в навечерието на 2016 г. Доктрина за националната сигурност на Русия) е не по-малко осъдително, отколкото да се криеш като местен Местан в резиденцията на турския посланик. Доста повече е!

 

Или да търсиш закрилата на турския посланик е по-голямо национално предателство от това да получаваш закрилата на Руската държава в конкуренцията между Изтока и Запада за сметка на (уж) прозападната Родина?

 

Сред любимите гадости, с които русофилите обичат да замерят българските патриоти заради съпротивата им срещу преклонението пред бившите ни окупатори, е изразът „майкопродавци”.

 

Това си е живо самопризнание за тяхното самосъзнание. Та нали за тях Русия е „матушка” и неподчинението на нейните цели им се привижда като предателство срещу истинската им майка!

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;