Провалът на преговорите в Женева практически лиши САЩ от маневра в сирийската криза, пише Патрик Смит за Fiscal Times.

 

В хода на преговорите участниците така и не успяха да определят, коя все пак е тази същата «умерена опозиция», на която залага Вашингтон, бореща се ту уж срещу бойците от ИД, ту срещу правителството на Башар Асад, а може би и срещу двете страни.

 

Аналитикът обръща внимание на две събития, променили преговорните позиции на участниците — настъплението на правителствената армия към Алепо и плановете на Саудитска Арабия да изпрати войска на бойното поле. Освен това, засилва се активността и на другия регионален съюзник на САЩ в коалицията — Турция.

 

Целите на Анкара и Ер-Рияд също са ясни: преврат в Дамаск и унищожаване на кюрдите или «сектантска война». Главният въпрос за САЩ като лидер на коалицията е — какво да правим с всичко това и как това се съотнася към стратегическите цели на Вашингтон.

 

«За администрацията на Обама настъпва моментът на истината. Две години Белият дом не може ясно да обозначи намеренията си — дали това ще е кампания срещу ИД или ще е борба с режима на Асад. Подобни маневри сега вече сами по себе си се превърнаха в проблем», — счита журналистът. 

 

Американският президент и държавният секретар Джон Кери си заложиха капан, защото не успяха да определят стратегическите цели на държавата, а в ситуацията след Женева това не предвещава нищо добро за Вашингтон.

 

Вашингтон едва ли ще намери изход от сложната ситуация, в която нуждата от съвместна борба срещу общата цел е очевидна, а единственият вариант си остава «обединен фронт» с Русия, което американците се опитваха да избегнат в продължение на целия дипломатически процес, продължава Смит.

 

Външните министри Лавров и Кери, вероятно, имат общо мнение по въпроса, кой трябва да е главният враг за всички, които са въвлечени в кризата — Ислямска държава, — и разбират, че свалянето на сирийското правителство на Асад ще доведе по появата на «поредната Либия»- провалена държава и огнище на нестабилност.

 

В същото време единното мнение на Лавров и Кери не е достатъчно за успеха на мирния процес, защото в Белия дом няма единство по сирийския въпрос. Кери казва едно, а хората, които раздават оръжието, правят друго, добавя авторът на статията.

 

«Настъпва моментът да на някои да им блесне елементарното прозрение…Или напълно ще насочите политиката си за борба срещу ИД, което определено ще изисква прегрупиране на коалицията, или реалните действащи лица ще ви посочат вратата», — заключава аналитикът.

 

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;