Ангела Меркел 201Спиралата на миграционната криза стигна до такава точка, че Германия начело с канцлера Ангела Меркел е готова да задраска всички по-рано дадени обещания и да затвори границите на Бавария за милионите бежанци, пише директорът на берлинския институт за публична глобална политика Торстен Бенер за вестник Политико.

 

Оксфордският професор Пол Колие без всякакви съмнения посочва главния виновник за континенталната миграционна криза:

 

«Виновна е Меркел. Кой друг, ако не тя?»

 

И опонентите, и привържениците на политика на канцлера са склонни да възприемат ситуацията с бежанците през призмата на «моралността», в която Ангела Меркел взема моралната инициатива и се опитва да изкупи историческите грехове на страната, отваряйки границите на държавата за милионите хора без покриви над главите си. В единия от случаите това се стоварва върху Меркел с обвинения за «морален империализъм», в другия — чрез похвала за «героичната» й позиция. И двата случая, според Банер, са еднакво далече от разбирането за истинските мотиви на политиката на «отворените врати».

 

Кризата отдавна назряваше — Европейският съюз игнорира нуждата от подобряване живота на бежанците в Турция, Ливан и Йордания, не обърна внимание върху незащитеността на външните граници и дисфункцията в системата на работа с мигрантите в Гърция, превърнала се както и Турция, в «рай» за незаконни трафиканти на бежанци в Средиземно море, отбелязва експертът. Докато лидерите на общността не успяваха да постигнат общоевропейска солидарност в търсенето на работещ механизъм за разпределение на миграционния поток, на сцената излязоха политици-популисти, които подгряват антимюсюлманските настронеия, така ситуацията започна да излиза извън контрол.

 

 

«Меркел ясно разбира опасността, която се мержелее пред Европа и Германия», — пише журналистът за Политико. Хуманитарната катастрофа в центъра на Стария континент, напрежението на Балканския полуостров и падащото влияние на Шенгенското споразумение — това е взривът, който вече не може да се избегне.

 

 

 

Чрез решението си да отвори границите за тези бежанци, които Унгария не поиска да пусне, Ангела Меркел зае ролята на «либерален политически хегемон по премълчаване». Това беше прагматично, а не романтично решение. Германия искаше да спечели време за континента, за да може след това ЕС да намери общо решение. С тази си политика Меркел инвестира целия си политически капитал, сега ще се наложи да плати цената за това решение, отговаряйки на недоволството на електората и съпартийците си, отбелязва Бенер.

 

 

Рисковете от ожесточаване на съперничеството растат — рейтингът на крайно десните от партията «Алтернатива за Германия» нарасна с 10 %, движението може да получи места в три регионални парламента още преди мартенските избори.

 

В същото време Берлин продължава да притиска другите страни, опитвайки се да постигне справедливо разпределение на бежанците, се казва в материала.

 

Много членове на европейската общност вероятно са доволни от това, че Германия не се справя с проблемите на миграционната криза и смятат това не за общоевропейски, а за немски проблем. За това е виновен и самият Берлин, който по-рано не считаше за необходимо да постига солидарност с държавите по други въпроси, подчертава журналистът.

 

«Както всеки либерален хегемон, Меркел вече се съмнява, дали си е струвала играта. Вероятно беше по-добре да се затворят границите на Бавария и да се възползваме от Дъблинското споразумение, което дава право на Германия да връща обратно бежанците, които вече се пресекли територията на други безопасни страни в Европа», — размишлява аналитикът.

 

В историята е имало и други прецеденти с подобни  мащабни политически обрати, добавя Торстен Бренер. Например, «Шокът при Никсън» през 1971 година — серия от икономически реформи на 37-ия президент на САЩ Ричард Никсн, сред които имаше едностранният отказ на Америка да завърже курса на долара към златото въпреки американските гаранции за стабилен обменен курс, даден на база на Бретън-Уудското споразумение.

 

Сега настъпи момента, в който и Европа вече може да очаква своя «шокиращ обрат» — този път това ще бъде «шокът на Меркел» — пълен отказ от предишните обещания за мигрантите.

Тагове: ; ; ; ; ; ;