Баща! Татко…първият мъж, стожерът…силата и вдъховението.

Нашата къща не е празна- силна е,  и много е пазена!

пълна с древни тайни и с настроение…

 

 

 

12

 

 

Чисто по нашенски, с дъх на лято безумно, сок от вишни

и вкусни череши,

силни орехи

и до бяло простряни надежди.

 

А това слънце… дето баш по обед запалва,

всички мисли и всички копнежи.

Този сън, сладкият, като баклава, като зимна носталгия в прежди.

 

Конникът, силният, и красив конник,

по земята ти нецелувана се множат приказни пролети.

Лято е… до завивките на прозорзите,

по пердетата и нагоре.

 

Пълни кошници бяло грозде,

майка ти те целува по устните-

бяло, розово, истинско е,

мълчанието на къщите.

 

Колко струва? Прашният път на конете?

Виждаш ли тези картини?

Пазиш ли ги и двете?

  • първата — твоята люлка единствена,
  • втората- залюляна на път и разпръсната..по земята на татко,на мама…във градината с цъфнали вишни…
  • по прозорците бяло простряни- тези истини..и врабчета вълшебни… само истински син на България, ще я пази и ще я обича.

 

Помниш ли? Този вкус на България…

-мама, татко, ти ? Българче дето обича я…

 

 

Българска редакция News Front.

 

 

Тагове: ; ; ;