Одеса 72_nИз профил в социалните мрежи:

Сотник Леся

«Аз съм една от тези момичета, които изгаряха колорадите в Одеса!

И грам не се срамувам от това, гордея се с това!»

 

По повод менталното състояние на съвременна Украйна, припомняме разказът на един оцелял от зверството в Одеса:

Одеса 5_n1

„Никога няма да забравя този ужас…“

 

Редакторът на „Антифашист“ успя да се свърже по телефона с един от оцелелите по чудо в страшния пожар, спретнат от убийците от хунтата в Украйна в сградата на Дома на профсъюзите. 49-годишният Юрий след няколко часа шок благодари на Бога, че е успял да се измъкне жив от този ад.

 

Според думите на Юрий, те, активистите от Куликово поле, в момента на конфликта не били повече от 250 човека. В общия брой влизали около 30 момчета-охрана, останалите били обикновени граждани на Одеса в средна възраст и старци, сред които много жени.

 

„След боевете на ул. Греческа и на Съборния площад фашистите започнаха настъпление към Куликово поле. Те бяха няколко хиляди. Силите ни не бяха равни, при това ние нямахме никакво оръжие! Бяхме принудени да отстъпим и решихме да се барикадираме в сградата на Дома на профсъюзите, която се намираше наблизо. Какво се случи по-късно и до момента не може да ми го побере ума“, – с треперещ глас разказва Юрий.

Одеса 119_n

Според думите му, от „Десен сектор“ веднага започнали употреба на травматично и огнестрелно оръжие по тях. „Момчето, което се намираше редом до мене, бе улучено веднага. Нас ни натикаха вътре в сградата и отрязаха всички пътища назад. Аз се оказах в дясното крило на 3-ия етаж, бяхме 10 човека в някаква стая. От Десен сектор започнаха да хвърлят в сградата коктейли Молотов и да стрелят по прозорците. Първият етаж вече гореше, после огънят се покачи нагоре, димът беше по коридорите, не можехме да излезем по никакъв начин…Отваряхме и разбивахме стъклата, но това не можеше да ни спаси: димът от улицата ни вкарваше обратно в сградата. Някои започнаха да скачат от прозорците, долу ги доубиваха. Отдолу крещяха „Слава на Украйна“ и „Смърт на враговете“…Това беше ад! Дойдоха пожарникари, започнаха да гасят 1 етаж…“, – разказва очевидецът.

Одеса

Юрий трудно помни какво се е случило после. „Около мен всички се задушаваха и молеха за помощ…“, – разказва мъжът.

 

„Помня, че свалих моя камуфлаж, а другарят ми, който беше редом до мене ми даде някаква спортна фланелка. И ние се хвърлихме на земята в коридора, но се сблъскахме с трупове. Много, много, много трупове, не мога да кажа колко, но бяха много…Нямаше светлина, около нас нещо трещеше, а ние, като зомбита, се добрахме до пожарната стълба на 1-ия етаж. Сам не знам как се случи това. На 1-ия етаж пожарът вече беше потушен. До задния вход видяхме няколко човека от Десен сектор. Те извикаха „Стой!“, но ние отговорихме „Момчета, ние сме наши!“. Те незнайно защо повярваха и тръгнаха по други задачи…Така излязохме на улицата и се смесихме с тълпата, без опознавателни знаци…“, продължи Юрий.

 

Одеса d2

„Ние изгубихме тази битка, защото не бяхме организирани. Но всички загинали от Куликово поле са герои. Те тръгнаха със съзнанието, че отиват на смърт. Това е одеския Хатин…Когато си поех въздух и дойдох на себе си (страшно ме болеше главата и не можех да говоря), набрах номера на моя приятел, който беше в сградата на Дома на профсъюзите някъде на долните етажи…Но някакъв друг глас ми вдигна и ми каза, че приятелят ми е мъртъв…Никога няма да забравя този ужас…“, – завършва Юрий от Одеса.

 

Одеса 99

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ;