Народен съд hПрез пролетта на 1942 г. се заражда идеята сред антихитлеристката коалиция за създаване на международен военен трибунал за съдене на военнопрестъпниците от Втората световна война.

 

Народният съд върна България в лагера на победителите от Втората световна война и даде път на Отечественофронтовското правителство. Виновните за третата национална катастрофа получиха заслуженото. Присъдите бяха подкрепени от милиони българи, усетили на гърба си теглото на фашисткия режим.

 

В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година в Софийските централни гробища са разстреляни точно 100 души: 3-ма регенти, 22-ма министри, 67 народни представители и 8 царски съветници.

 

Най-тежката мярка получават 67 депутати от ХХV народно събрание, 22-ма министри за периода от 1940 г. до 9 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов.
Оцелява само един премиер – Константин Муравиев, свален с деветосептемврийския преврат, който получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г. На смърт са осъдени тримата регенти – княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.

 

През пролетта на 1945 год. всички състави на Народния съд в България произнесоха своите сурови, но справедливи присъди. Народният съд в България е изграден, действа и е съобразен със следната правно-политическа обстановка:

 

а/ Наредба-Закон за Народния съд, който е логичен резултат от задълженията на нашата държава към Великите сили-победителки.

 

б/ Народния съд бе одобрен и аплодиран от политици като НИКОЛА ПЕТКОВ, КИМОН ГЕОРГИЕВ, проф. ВЕНЕЛИН ГАНЕВ, проф. ПЕТКО СТАЙНОВ, ЦВЯТКО БОБОШЕВСКИ, ГРИГОР ЧЕШМЕДЖИЕВ, АНГЕЛ ДЕРЖАНСКИ и др.

 

в/ Народният съд в България бе изграден на същите принципи като Нюрнбергския и Токийския трибунал.

 

г/ Член 5 от Парижкия мирен договор задължава България да задържи и предаде на съд лицата, извършили, заповядали или съдействали за извършването на военни престъпления или против мира и човечеството.

 

д/ Правораздавателната дейност на Народния съд в България получи изричното потвърждение от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 год. в Лондон.

 

е/ Съюзната контролна комисия в София зорко следеше и наблюдаваше неговото създаване, организиране и правораздавателната му дейност.

 

ж/ Създаването на Народния съд в България бе потвърдено от декларацията на Общото събрание на ООН от 11.12.1946 год. и Женевската конвенция от 1949 год. за защита на жертвите от войната.

 

Народният съд проведе заседанията си с участието на висококвалифицирани видни юристи, изявени общественици, политици, културни деятели и пострадали от фашизма.

 

Народните обвинители са над 150 народни човека.

 

Народният съд се произнесе:
Подсъдими – 10 919
Смъртни присъди – 2618
Изпълнени – 1046
На доживотен затвор – 1226
20 години затвор – 28
15 години затвор – 946
12 години затвор – 41
10 години затвор – 627
8 години затвор – 134
7 години затвор – 134
6,5 години затвор – 1
6 години затвор – 48
5 години затвор – 1006
4 години затвор – 7
3 години затвор – 332
1 годинa затвор – 724
8 мeseca – 4 / 6 мeseca – 5
1 година условно – 652
Прекратени преписки – 104
Починали – 202

 

По същото време във Франция осъдените за профашистка дейност са 90 хиляди (френският Народен съд е издал 6 000 смъртни присъди, включително на бивши министри и премиери. ), в Белгия – 53 хиляди, в Холандия – 45 хиляди, в Чехословакия – 38 хиляди, в Унгария – 26 хиляди, в Дания – 15 хиляди.

 

Народният съд се състои от върховни и областни състави. Върховните състави са следните:
Първи — за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници;
Втори — за съдене на депутатите от XXV Обикновено народно събрание;
Трети — за съдене на обявените за „провинени“ български експерти по установяването на извършеното от СССР Катинско клане и по трагедията във Виница;
Четвърти — за съдене на „военните престъпници“.
Шести — за съдене на журналисти и пропагандатори на фашистка идеология
Седми — за съдене на участниците в депортирането на евреите от Беломорието и Вардарска Македония
Осми — за съдене на фашистките агенти от Софийска област
Девети — за съдене на прокурори и съдии при военнополевите и областни съдилища
Десети — за съдене на служителите на БНБ и други банки, както и стопански дейци
Единадесети — няма данни
Дванадесети — за съдене на членовете на организациите „Бранник“, „Български национални легиони“, фашистки профсъюзи и други
Тринадесети — за съдене на жандармеристите за преследването и разстрелите на партизани.

 

Историята на България сочи, че по времето на фашизма – от 9 юни 1923 год. до 9 септември 1944 год. освен горните деяния са убити един министър-председател – АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ, 25 министри, 150 народни представители и 315 членове на централните ръководства на БКП, БЗНС и РМС! Екзекутирани са 184 души в затворите на страната.

 

Само за месец и половина – от 16 април до края на м. май 1925 год. в София са убити 500 души, от които 100 души са поети, писатели и журналисти. 200 души са ликвидирани в казармите на Четвърти артилерийски полк, 90 души във военното училище и 40 души в гвардейския конен полк.

 

Ето защо Народният съд със своите присъди издигна по-високо знамето на България като правова държава. Неговите съдебни актове са антипод на фашисткото правосъдие на извънредните съдилища. Няма друга институция, която да дава най-категоричен и неопровержим отговор на въпроса „Имало ли е фашизъм в България?“.

 

Няма капиталистическо и фашистко законодателство, което да осъди престъпленията на съвременната управляваща капиталистическа класа.

 

Но има един по-мощен закон – законът на Народа, който се прилага в необходимите моменти с най-важната институция. Институцията Народен съд.

 

Страхът от Народният съд сковава днешните капиталистически правителства и те го отричат, мразят, опитват се да го омърсят, защото не искат утре и те да бъдат съдени за престъпленията срещу Народа.
Но Народният съд не е подвластен на законите на Капитала – той идва с Революциите и е Гилотината в ръцете на Народа.

 

Народният съд е най-тежкото оръжие в ръцете на Народната власт, в ръцете на Демокрацията.

 

На този ден през 1945-та година българските фашисти, предатели и мародери получиха урок по родолюбие!

 

След заслужените наказания над фашистките палачи, стотиците хиляди български майки с черни забрадки продължиха да оплакват над 400 000 български младeжи и мъже, загинали заради престъпните капиталистически войни и братоубийства, потопили България в кървав мрак.

 

Всеки капиталистически режим получава своя Народен съд.

 

Подсъдимите да станат – влиза Негово Величество Народът!

 

Павел Иванов

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;