Калин Терзийски inИмам да споделя с вас нещо.

Чуйте ме, моля.

Година и повече пишех в списанието Една.

Бях най-редовният им автор и мисля, единственият, който не пише за цените на прашките и кремовете за лице в мол Сердика. Пишех най-сериозната си и смислена проза и публицистика.

 

Опитвах се да напиша там най-сериозните си неща. Освен това — не закъснявах с час дори за изпращането на материалите си. Те естествено работеха с мен без да сключват какъвто и да било договор, без да ми дадат никаква гаранция за това как ще работим.

 

Така е в България. Винаги.

 

Просто в България така се прави. Някой те вика да му вършиш работа, но после може да реши и да не ти плати.

 

И раята си трае.

 

Та така. Един ден от списание Една ми обявиха, че вместо уговорените първо четири, след това три, очакват от мен на месец само по два материала. Питах: Е как така, вие ме лишавате първо от една четвърт, а сега и от половината от доходите ми.

 

Ами, казаха те, защото политиката им просто била такава. Аз реагирах остро — казах им — та как така без предупреждение, нарушавайки уговорката ни, вие ще ме лишите от една трета от и без това мизерните пари, които ми плащате? Те казаха- ами ей така.

 

А след два дни ми пратиха писмо, че тъй като не били убедени, че ще продължа да пиша за тях просто няма да ми изплатят хонорара за целия следващ месец. Аз им отговорих така: Вие просто сте българи.

 

Недостойна, безчестна сган от хора, които нямат нито чест, нито уважение, нито съвест. Но както и да е. Те пък хладно и злобно ми отговориха — прекратяваме всякакви отношения с вас. Щеше им се да им напиша, че не ходят денем по булевард Делян Пеевски, а по булевард Вапцаров и по площад Славейков.

 

Но те едва ли имат сетива и ум да разберат това. Та — ще ми се да помоля приятелите си — ако са на моя страна — да пишат на Една какво мислят за тях. И Да да престанат да четат и отварят пошлото им клюкарско нещо. В което пишех, защото съм писател, който се издържа само с писане, а това е ужасно трудно.

 

Благодаря ви! И Запомнете — Една. Тези, които ползваха без никакъв регламент услугите на един известен писател, а след това просто решиха да му кажат «Еби си майката, оправяй се»

Тагове: ; ; ; ;