Тодор Живков ltНяколко психично болни депутати са внесли законопроект за пълна забрана на «комунистическите паметници и символи». Целта му е да се пресече започващата преоценка на миналото, която логично се случва с отминаване на времето и отрезвяване на главите на хората. 45-годишният социалистически период започва да изглежда все по-позитивно в очите на народа, сравнен с пълната политическа дебилщина на «демокрацията» и «атлантизма». След като още преди години в Правец вдигнаха паметник на Тодор Живков, и кръстиха централния си площад на него, сега нещо подобно се случва и с Цола Драгойчева в Бяла Слатина. Интересното е, че всичко става съвсем демократично — самото население го иска, и се гласува от съответния общински съвет. В общия случай дори почти няма гласове против.

 

В парламента обаче има малка изродена група от пещерни антикомунисти, които считат че само тяхното мнение е правилно, и то трябва да се наложи на всички. Никой не им пречи да мислят каквото искат, но те не искат просто да мислят, те искат да управляват мислите на другите. Затова и сега ще поправят абсурдния сам по себе си «Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен». Това да обявиш нещо за престъпно постфактум е признак на политическа комплексарщина и реваншизъм. Ясно е, че комунистическият режим не е бил престъпен, бил си е напълно законна власт, силно зависима от външни сили. Точно такава е и настоящата власт — тя е законна, и е зависима от външни сили. Но психо-антикомунистите си прокараха тази идиотщина като закон. И сега всички трябва да признаваме всичко комунистическо за престъпно, без дори съд да се е произнесъл. Но това все пак е морална оценка.

 

Сега психарите ще наредят на народа да свали портретите на Тодор Живков от домове, кръчми и билбордове(и такива има). Насила ще се преименуват улици и ще се махат паметници.

 

И това защо — защото някакви зомбита в парламента са решили, че комунизмът е престъпен, и никой няма право на друго мнение.

 

Все пак, има и нещо иронично в цялата работа. По времето на комунизма също имаше една подобна забрана. Не толкова широка, но я имаше. Беше забранено да се почита… Сталин. След Хрусчов, великият вожд на СССР беше не само де-митологизиран, но и забранен. Всички сувенири с него, снимки и пр., бяха забранени. Въпреки това обаче, най-пламенните комунисти имаха снимка на Сталин в домовете си, и не я криеха от гостите си.

 

Ако психарите на антикомунизма превърнат комунистическите символи в апокриф, те фактически ще помогнат да подобряване на имиджа на този период. Нищо не чисти така името, като забраната… 🙂

ГН

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ;