В отговор на надигналата се патриотична вълна, министърът на просветата беше уволнен. То това отдавна трябваше да стане — още като г-н професора «отне» Нобеловата награда на Пиер Кюри и обяви Асен Златаров за фалшиво име в науката.

 

Само че настоящият панически ход на премиера всъщност е свързан със страха да не пропаднат написаните от американската резидентура «реформи». Които пък могат да разклатят поста на самия премиер, крепящ се само и единствено на американското посолство. Махането на министъра освобождава напрежението, но и фактически нищо не променя.

 

Цялата висша администрация на министерството е превзета от американски фондации, десетки чиновници са ходили «на обучение» в САЩ, изобщо задвижена е гигантска машина, която да подмени доказаното ни образование с глобалистки и неолиберални клишета. Всичко това трябва да се запази, а на народа да се хвърли една министерска глава.

 

Пълзят слухове, че дори част от заместник-министрите ще останат, вкл. фамозната Ваня Кастрева, за която също излезе информация, че е била обучавана в САЩ на разноски на «Америка за България». Не се предвижда намаляване на влиянието и на Касим Дал, чрез който се прокарват основните турски интереси в българското образование.

 

За малко повече от година в министерството, досегашният реформаторски екип задвижи такава мощна машина на разрушителни промени, че не е ясно колко мандата ще трябват сега за да се поправят нещата. Но по-важното е, че тази машина не е спряна, а просто и се сменя лицето отпред. Отиват си министър и няколко други чиновници(евентуално), но висшата американофилска администрация, която е поне няколко десетки човека, си остава.

 

Т.е. съвсем логично е в крайна сметка, все пак робството да стане съжителство, а Робинзон да измести Паисий.

ГН

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;