«Дамаск победи враговете си» — такъв извод прави директорът на Центъра за близкоизточни изследвания Джошуа Лендис, който съставя ежедневен информационен бюлетин за Сирия за американските медии и Белия дом.

 

Преди четири месеца обединените дхихадисти предвкусваха победата си над изнемощялата армия на Асад. След като най-силната салафитска групировка «Ахрар аш-Шам» в съюз с «Ан-Нусра», сирийските отряди на «Ал-Кайда», завзеха двата стратегически града Идлиб и Джаср Ал-Шугур, а и осъществиха почти пълния контрол над най-важната провинция Латакия, падането на Дамаск беше само въпрос на време. Отбраната на сирийската столица беше франгментарна, защото пред армията на Асад стоеше нова, току-що сформирана и добре въоръжена армия, която бе активно подкрепена от регионалните сунитски държави.

 

Западът не вярваше, че Москва ще успее да пречупи ситуацията. Ненапразно те не нададоха твърде силен вой при влизането на Москва в Сирия — очакваха бързия и несъмнен конфуз на Путин.

 

Например, Лондонският международен институт за стратегически изследвания казва по повода следното:

«ВВС на Русия нямат високоточно оръжие и системи за целеполагане».

 

Дъглас Бари, ст.н. сътрудник към Military & Aerospace, коментирайки руските възможности в Сирия, дебело подчертава хроническия недостатък на инвестиции за разработката на съвременни руски оръжейни системи, а също липсата на интелектуален потенциал за събиране на разузнавателна информация от страна на Москва. Без горното, според него, не може да има никаква победа.

 

«САЩ и коалиционните им партньори вече извършиха над 7000 въздушни удари в Сирия и Ирак срещу т.нар. Ислямска държава, — твърди военният кореспондент на ВВС Джонатан Маркус. — Защо Русия да може да направи нещо повече?»

Jaish Al-Islam (Army of Islam) brigade fighters launch a rocket towards forces loyal to Syria's President Bashar Al-Assad located beside Damascus International airport, from the eastern Damascus suburb of Ghouta

Въпреки това след намесата на Русия ситуацията в Сирия рязко се промени.

 

«Ежедневните 200 бойни полети на съвременните руски самолети позволиха на слабите части на Асад да преминат в контранастъпление в северната и южната част на Сирия, — пише Джошуа Лендис. — Независимо от незначителните териториални победи над джихадистите, Дамаск вече контролира над 75 % от населението. В резултат групировката «Ахрар аш-Шам» се съгласи да води преговори в Женева. Всичко това доведе до разпада на джихадисткия съюз. Нещо повече, «Ал-Кайда» обвини бившите си съюзници в измяна».

 

Армията «Победа над Асад» се разпиля на хиляди раздробени отряди, при това напълно дезориентирани.

 

Според съществуващата информация, 20 командири на влиятелни групировки са били унищожени в резултат на ударите на ВКС на Русия. Тези, които познават Изтока, ще признаят, че бойците, озовали се без лидер, обикновено тръгват да бягат. Много джихадисти, които се асоциират с Ислямска държава, разбират, че вече трябва да се откажат от подобно самопризнание, макар да го правят напълно формално. И те съзнават това. От тук произтича и презрението към специалния представител на ООН Стафан де Мистура, когото наричат лакей на Асад.

 

Да, след идването на Русия в Сирия, вече не е възможно да се сплоти опозицията там.

 

Русия не само демонстрира новата си мощ, но и разруши плановете на регионалните сунитски държави, които вложиха в този проект десетки милиарди долари.

 

Останалите 25 % от населението, които са под контрола на ИД, са убедени противници на Асад. Това е факт.

 

Дамаск разбира напълно, че е много трудно да се върнат тези територии. Тук вече е ролята на Саудитска Арабия и Турция. Без съгласието на Ер-Рияд и Анкара придвижването напред е обречено на тежки загуби от двете страни.

 

В същото време в Сирийски Кюрдистан живее 10 % от населението на Сирия. Те могат да получат от Асад широка автономия, да формират нещо като държава в държавата.

Сирийски кюрди a

Кюрдите, отбелязва Джошуа Лендис, още не са готови да поискат пълна независимост, поне не на този етап. В противен случай ще им се наложи да си имат работа с армията на Ердоган. Дамаск също има интерес да работи с лоялен кюрдски анклав на границата с османците.

 

Да, Москва не дава гаранции, че ще подкрепя Асад до край. Тази неопределеност от страна на Путин му дава възможност да маневрира. От друга страна, обаче, той доказа на западните лидери, че политическата стабилност в Сирия е напълно свързана с Асад.

 

«За съжаление, близкоизточните управници построиха държави, които са огледален образ на самите тях, — констатира Джашуа Лендис, — Тези страни, без да имат стабилна индустриална основа, се разпадат след свалянето на диктаторите. Това се случи в Ирак, когато падна президентът Садам Хюсеин, и в Либия при ликвидирането на Муамар Кадафи. Това се случва и в Сирия».

 

Вашингтон започва да осъзнава, че силовата разправа над Асад ще се превърне в най-тежката хуманитарна катастрофа в света.

 

Влиятелният политолог Стивън Саймън, който беше директор по въпросите на Близкия Изток и Северна Африка в Белия дом от 2011 до 2012 година, задава следните въпроси:

«Какво ще стане в Саудитска Арабия без династията на Ал Сауд или с Йордания — без Хашимитската монархия?»

 

 

Именно с тези аргументи президентът на САЩ оправдава пред Конгреса своето бездействие в източното Средиземноморие.

 

Обама, според политолога, неотдавна е заявил, че «процесът на радикализация (появата на многобройни неконтролирани отряди на базата на кланова или племенна солидарност) е част от всяка близкоизточна държава, в която управлението на държавата е било свалено със сила.

«Америка е виновна, защото тя твърде често сменяше режимите, а не защото е бездействала», — се твърди в статията «Пътя на Асад: преди и след преговорите», публикувана във Foreign Affairs. 

 

През октомври 2015 година същият Стивън Саймън, разсъждавайки за военната мисия на Кремъл в защита на Асад, заяви, че

«Русия не е способна принципно да промени каквото и да е и Москва по всяка вероятност ще затъне в сирийското блато. Това първо. Второ, тогава той обрисува позицията на САЩ с фразата на легендарния израелски премиер Давид Бен-Гурион:

«Ще помагаме на англичаните във войната с Хитлер, все едно няма «Бяла книга», и ще се борим срещу «Бялата книга», все едно не е имало война».

 

Перифразирайки фразата, Саймън разяснява тогавашната позиция на Вашингтон:

«Ще помагаме на въстаниците във войната с ИД, все едно няма руснаци и ще се борим с руснаците и Асад, все едно няма Ислямска държава».

 

А това може да се обясни само със старата британска пословица:

«Сатаната се крие зад разпятието».

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;