Дяда Йоцо f2Ех ти, старче Дядо Йоцо, гледаш, ама не видиш!

 

Най-големият проблем на България е, че докато другите държави планират стратегии за безпроблемен живот, то ние сами си създаваме проблеми, за да има какво да решаваме. Така е в политиката ни, така е в икономиката, така е във всяка сфера на нашето мизерно нечовешко съществуване. И така, проблем след проблем, днес бавно и безпомощно потъваме в блатото от нерешени проблеми. Обърни се с лице към историческата фактология и ще се убедиш в това. Не е необходимо да прелистваш пожълтелите страници. Достатъчна е да отвориш страниците на най-новата ни история.

 

Първо, в България бе изхвърлено планирането, обявявайки го за идеологическа мисъл, после знайно и незнайно защо се разруши и разграби всичко, градено почти половин век на планова основа: заводи, фабрики, кооперативи, банки… не останаха непокътнати и скромните спестявания, отделяни от залъците, както казва народа „Бели пари, за черни дни“. Задълбочиха се проблемите с нравствеността. Посегна се на здравеопазване, образование, културата. Ежедневно, ежечасно, ежеминутно разузнавателни и контраразузнавателни служби се превръщат в шесто главно. В същото време прославилата ни в цял свят спортна гилдия / борци, щангисти,
каратисти… / създадоха силови групировки, за да „пазят“ нас и имуществото ни, интересно от кого? Продължи се урбанизацията, отприщи се бента на емиграция, демографския срив на българското население и обезлюдяване на изконни български земи се превърна в ежедневие.

Дядо Йоцо orig
Всички четем и препрочитаме тези страници, всички виждаме фалша и лъжата, всички осъзнаваме проблемите и пак всички не помръдваме задници. И Българската земя отново е поругана от местни кърджалии и еничари. Българското знаме тлее в жаравата на предателството, алчността и лакомията, а ние като Гюромихайловци стоим и чакаме нечия заповед. От кого и от къде? От Русия, САЩ или Брюксел?
България продължава да се управлява на принципа „Разделяй и владей!“.

 

 

И започна се разграничаването. Съществуването на чл.1 от Живковата Конституция писмено спря да се афишира. За отрицателно време се регистрираха над 140 партии и партийки. Пребоядиса се България от Бяло, Зелено, Червено с цветовете на партократската пирамида: сини,червени, лилави, жълти… и навсякъде всред тях огряваха звездите на Европейското знаме. По стълбата към върха на пирамидата се редуваха „комунисти“ и „демократи“- само дето нито „комунистите“ са комунисти, нито „демократите“ са демократи. Мина известно време и уморената Партокрация се изроди в Клептокрация. Появи се „силната ръка Б.Б.“, която с народната воля отне златната ябълка от устата на триглавата ламя. В парламента бе извършен „ремонт“ с цел свободно да се разминават Ц.Ц. и И.Ф. Пуделчето „WC“ спря да джавка и смирено зачака захарче от новия си стопанин. Родната полиция зацвили: „Цв.Цв.“ и започна да ГИ пази. Външният МладенОФ изрита старите опълченци от меките кресла на посолствата и ги върна в Родината за последен бой. Новият външен Митов пое евроатлантическата и проамериканска летва. Сега всички те са новия „Народен юмрук“.

Върху чия ли глава ще се стовари този юмрук?

 

Всъщност, Главният диригент, разбирай Мафията, нито за миг не е изпускал своята палка.

 

На всички е ясно, че рибата се вмирисва от главата. Е и какво като ни е ясно? Какво направихме и какво правим, за да не се вмирише рибата? Навсякъде около нас вони, мършата пъпли навсякъде и по всичко, а ние стоим безучастно като евронаблюдатели и наблюдаваме разложението на рибата. Забравихме, а младото поколение дори не познава народната мъдрост за двамата братя и неволята, както и „Помогни си сам, та да ти помогне и Господ!“ Пред управниците мълчим и се спотайваме като бълха в гащи, стискаме зъби /колкото са ни останали/, после в кварталната кръчма замаяни от шльоковицата на цар Киро псуваме на воля, скрити в мъглата на тютюневия дим.

 

Дядо Йоцо b0_n

 

Новият „ангел-спасител“ от плаката, познат някога като Чичо Сам, наставнически ни сочи вратата към Ада, а новите побратими от ЕС ни подхвърлят „спасителен“ пояс с насърчителен призив да се спасяваме поединично, плувайки към техния кораб.

И българите ,обезумели, започнахме да се хвърляме в ледените води за да плуваме към поредния Титаник. Много се издавиха, някои успяха…временно.

 

Останалите, като стари баби, стоим си в къщи и в светлината на газеника събираме сметките за неплатено електричество. Да не се поминем от бялата смърт, споменавайки нечия майка, решаваме да включим с години неплатеното от невъзможност парно, после олющим някоя позабравена мухлясала глава лук, наточим бистра водица и стъкмим и за днес софрата. Пред панелката, старата бричка, проядена от ръждата на времето, се е сгушила и тя на топло всред бурените. Пенсионирана интелигенция гузно и срамежливо бърка по претъпканите с отпадъци кошове. Цял един народ очаква нечия милостиня.

 

Дядо Йоцо 185

Глутница всеядни псета дебнат зад всеки ъгъл поредната си жертва. Правителство след правителство, все властимеющи, трупат богатства на гърба на народа си и от време на време изравят някоя стара „прежда“ — да оплетат нещо ново за „светлото бъдеще“, само че вместо да разплитат, дърпат конци оттук – оттам, уж да разплетат кълбото, а то все повече се заплита.

 

Да не забравяме, че всичко в този живот се „разплита“ в причинно – следствена връзка, т.е. отстраняваме причината за всеки проблем и следствието само изчезва.

Пример: Отстраняваме Партокрацията и Клептокрацията от само себе си изчезва.

Ех, дядо Йоцо, дано сега да прогледнеш.

Автор: Веселин Василев

Тагове: ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ; ;