Альоша 4_nТова е Альоша от с. Бутан.

Той няма дом.

 

Доскоро нямаше и покрив над главата си, докато след сигнал от разтревожени хора, местният кмет не го прибра в стаичка на кметството.

 

Допреди това спи на пейките пред местното кафене. Снегът вали тихо отгоре му, а сълзите му замръзват.

 

Опитва се да сложи край на живота си, но Господ отказва да го приеме. Връща го обратно, защото явно мисията му на този свят не е приключила.

 

Альоша доскоро нямаше и здрави обувки – водата и снегът влизаха през скъсаните черни кубинки и студът се процеждаше чак до мозъка му.

 

Альоша няма постоянна работа. Неграмотен е. Не е циганин. Но е неук.

 

Поработва тук-там срещу мизерните 2-3 лв (когато се случи да му ги дадат).

Миналата година е бил кравар в друго врачанско село, но вместо заплата и уважение, е получавал ритници, тормоз, псувни и безсънни нощи. След поредната кавга с пияния си шеф, онзи го изхвърля през вратата. Като коте… Не, като МЪРТВО коте!

 

Альоша има близки. Има брат, има дъщеря. Те обаче не искат и да чуят за него. Дъщерята е задомена и няма време и желание да се занимава с престарелия си баща.

 

Альоша доскоро нямаше и надежда. Но се появява жена от селото, която му подава трепереща ръка. „Бялата лястовица“, която ще нарека Анелия, му дава кураж и топла храна, когато може. Но самата тя на ръба на бедността, няма сили да помогне сама.

 

Затова се обръща с апел към хората, които могат! Към онези, в които е останало поне нещо човешко и историята на Альоша би ги жегнала. Би ги накарала да бъдат състрадателни и даряващи не само по Коледа…Или по задължение…

Альоша не се срамува от бедността си. Не се срамува от неравностойното положение, в което е изпаднал.

Альоша 60_n

Срамува се от съселяните си – от подигравките им, от юмруците им, от хвърлените в краката му огризки от ябълки… От онези, които всеки ден го подминават, без да го питат „Как си? Имаш ли нужда от нещо?“

 

Срамува се от близките си. Срамува се от непознатите, които четат историята му в интернет, после загасят модерния си телефон и захъркват безпаметно. А той понякога не спи от глад и студ.

 

Альоша не е пияница. Не е безделник. Радва се на всяка получена възможност за работа. Рине сняг, мете, чисти, цепи дърва.

 

Не иска много – иска и днес да хапне, да стопли износените си кости на печката и да заспи.

А като заспи – мечтае. Мечтае, че има малка къщичка, в която водата в шишето не замръзва. В която има хляб и манджичка на масата. В която приятели идват да го поздравят и похортуват.

Откъде знам всичко това ли?

Той ми го разказа по телефона на Анелия. И когато го попитах „От какво имаш нужда?“, той отговори тихо:

„От дърва, студено ми е. И малко храна и пари, докато мине зимата и мога пак да работя.“

Не целях да ви трогна. Дори не знам дали сте стигнали с четенето до този ред. Исках само да ви покажа за колко малко мечтае един бездомен човек. За нас малко, а за него – всичко!

 

Ако искате да помогнете на Альоша от Бутан, обадете се в най-близкия магазин и му закупете дърва! Закупете му 2-3 консерви! Изпратете му 5 лв за хляб! Посетете го! Поговорете с него! Със сигурност има на какво да ви научи…

Желю Станков

Тагове: ; ; ; ;